Деян Енев: "Много добре премислената и внимателна конструкция на книгата „Пропуканата България“ я превръща в монументален хипертекст, призван да сподели, развълнува и обясни."

„Краят на мелето“ е факт. Суматохата витае из въздуха, преминавайки в „тютюмиха“ (както казваше Радичков). И докога ще продължи така, един бог знае.

Мнението на Деян Енев най-общо описва публицистичния роман на Николов. Още с първата глава бях грабната от лекотата, с която авторът пише. Впечатлиха ме множеството литературни, исторически и философски препратки.

В едно свое есе Чеслав Милош настоява, че в исторически моменти, когато нищо не зависи от човека, всъщност всичко зависи от човека...

По правило, пише Оруел, всички чужденци у нас минават под общ знаменател и се смята, че се подчиняват на следната схема:

Французин: ходи с брада и много жестикулира;

Испанец, мексиканец: мрачен с предателски наклонности;

Арабин, афганистанец: мрачен, с предателски наклонности;

Китаец: зловещ, с предателски наклонности;

Италианец: лесно възбудим. Носи остър нож или свири на латерна;

Швед, датчанин: добросърдечен, но глупав;

А българите? Откъде да знам, Джон, стига с този чадър...

Има толкова интересни цитати, които ме провокираха да търся информация в интернет за споменатите места, писатели, историци, философи...

Темите, които засяга Николов, са колкото близки, толкова и далечни за хората (различни поколения). Описани са редица събития и личности по начин, каращ те да се замислиш. Събития, които не трябва да се забравят, защото са част от историята. 

 

За мен най-въздействащ е разделът, свързан с протестите през 2013 г. (годината на протеста). Разказът от първо лице е така реалистичен, че докато четях, аз си припомнях множеството хора, които излязоха на улицата. Самата история е толкова истинска, че разлиствайки страниците, посветени на този момент от най-новата ни история, аз настръхвах от образите, които изникваха пред мен. Суматохата, която като че ли остана незабелязана (за жалост на нас).

„Краят на мелето“ е факт. Суматохата витае из въздуха, преминавайки в „тютюмиха“ (както казваше Радичков). И докога ще продължи така, един бог знае.

Тази книга представя част от най-новата ни история по изключително достъпен начин. 

Пропуканата България – това е реалността. И въпреки горчивия вкус, който остава след някои от главите, надеждата тук е водеща. Надеждата, че хората ще се осъзнаят, а България няма да бъде пропукана, а напротив – силна и непоклатима.

„Пропуканата България“ – публицистичен роман, който трябва да бъде прочетен от всеки.

 Радина Йорданова