Пропускане към основното съдържание

Деян Енев: "Много добре премислената и внимателна конструкция на книгата „Пропуканата България“ я превръща в монументален хипертекст, призван да сподели, развълнува и обясни."



Краят на мелето“ е факт. Суматохата витае из въздуха, преминавайки в „тютюмиха“ (както казваше Радичков). И докога ще продължи така, един бог знае.



Мнението на Деян Енев най-общо описва публицистичния роман на Николов. Още с първата глава бях грабната от лекотата, с която авторът пише. Впечатлиха ме множеството литературни, исторически и философски препратки.


В едно свое есе Чеслав Милош настоява, че в исторически моменти, когато нищо не зависи от човека, всъщност всичко зависи от човека...

По правило, пише Оруел, всички чужденци у нас минават под общ знаменател и се смята, че се подчиняват на следната схема:

Французин: ходи с брада и много жестикулира;

Испанец, мексиканец: мрачен с предателски наклонности;

Арабин, афганистанец: мрачен, с предателски наклонности;

Китаец: зловещ, с предателски наклонности;

Италианец: лесно възбудим. Носи остър нож или свири на латерна;

Швед, датчанин: добросърдечен, но глупав;

А българите? Откъде да знам, Джон, стига с този чадър...


Има толкова интересни цитати, които ме провокираха да търся информация в интернет за споменатите места, писатели, историци, философи...


Темите, които засяга Николов, са колкото близки, толкова и далечни за хората (различни поколения). Описани са редица събития и личности по начин, каращ те да се замислиш. Събития, които не трябва да се забравят, защото са част от историята. 
 
За мен най-въздействащ е разделът, свързан с протестите през 2013 г. (годината на протеста). Разказът от първо лице е така реалистичен, че докато четях, аз си припомнях множеството хора, които излязоха на улицата. Самата история е толкова истинска, че разлиствайки страниците, посветени на този момент от най-новата ни история, аз настръхвах от образите, които изникваха пред мен. Суматохата, която като че ли остана незабелязана (за жалост на нас).

Краят на мелето“ е факт. Суматохата витае из въздуха, преминавайки в „тютюмиха“ (както казваше Радичков). И докога ще продължи така, един бог знае.

Тази книга представя част от най-новата ни история по изключително достъпен начин. 

Пропуканата България – това е реалността. И въпреки горчивия вкус, който остава след някои от главите, надеждата тук е водеща. Надеждата, че хората ще се осъзнаят, а България няма да бъде пропукана, а напротив – силна и непоклатима.

Пропуканата България“ – публицистичен роман, който трябва да бъде прочетен от всеки.


 Радина Йорданова

Коментари

Популярни публикации от този блог

Книгите за лятната ваканция - задължителни!

За някои деца четенето на книги през ваканцията е истинско мъчение, може би от факта, че на всички списъци слагат думата ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ! Затова съвета ни е да накарате децата си да забравят тази дума и да наблегнат на това, което е написано в самите книги. 
Много деца следят точно колко страници са прочели, но когато започнат да четат откриват очарованието на новите светове, които книгите им разкриват.
Решихме да помогнем на родителите, които се чудят какви точно бяха книгите в списъка за лятото. Но първо няколко съвета за вас и вашите дечица:
Правила за четене:
1. Не вземай книгата с мръсни ръце.
2. Не прави бележки върху книгата. Направи си и използвай книгоразделител.
3. Съхранявай книгите грижливо.
4. Изяснявай си значението на неизвестните думи – търси ги в тълковния речник или попитай възрастните.
5. Старай се да разбираш и да си представяш това, което четеш.

А  също така да не забравяме и:



А сега и примерните списъци:
За втори клас:
Български народни приказки
Приказен свят” – А. К…

5 нови романтични заглавия, които да прочетете в летните дни

Преди няколко дни настъпи астрономическото лято, а какво по-подходящо време от това за книги на любовна тематика?  Представяме ви пет нови романтични романа, в които да се потопите през предстоящите летни дни. 
💖 💖 💖
"В града на замечтаните кули" от Джулия Уелан 
- Първото ни предложение отвежда в Оксфордския университет, където Елинор Дъран отива да изучава английска литература от 19. век. Вместо да попадне на любимата си професорка там обаче, тя се натъква на друг преподавател - Джейми Дейвънпорт - човекът, съсипал дрехите й сутринта. Въпреки неприятната си първа среща, Елинор и Джейми бързо намират допирните точки помежду си, но скоро Елинор се оказва на кръстопът - да се отдаде на любовта, или да се върне в родното си място, където да продължи обещаваща кариера.
                                                                 💖 💖 💖
"Първата дама" от Сюзън Елизабет Филипс
- Наскоро преиздадена с нова, свежа визия, "Първата дама" от Сюзън Елизабет Филипс…

"Освен това танцувам" - вдъхновяващ роман, съставен единствено от писма

Драги мой, Със сигурност си запознат с вълнението да си пишеш с някого. Не SMS-и от рода на: „Купи хляб, като се прибираш“, а истинска кореспонденция, изискваща внимание, обгрижване, размисъл. О, колко сладко е чакането на писмо! Да дойде пощальонът и да донесе обикновен бял плик, криещ необикновени възможности и то предназначени само за теб (макар че, признавам, през това време на годината мръсникът носи само известия за плащане на данъци). В днешната дигитална ера чакането дори не е дълго. Искаш да споделиш мислите си с някого, написваш му и-мейл и – клик! – писмото е изпратено, а в рамките на минути може да бъде и прочетено. Шеметната скорост на съвременната кореспонденция е дори още по-пристрастяваща. Точно това правят Аделин Пармелан и Пиер-Мари Сото – пристрастяват се към електронните писма, които си разменят по колкото пъти на ден си искат. В тях споделят несподелими истини като това, че Пиер-Мари вече причислява себе си към бившите писатели, защото не може да съчини и къс р…