понеделник, 7 декември 2015 г.

"Самотата на простите числа" - една история за стереотипите и предрасъдъците ни към нас самите

Драги мой,
Чувствал ли си се някога самотен? От онази самота, особената, която прилича на пусто пространство, на кухина някъде в съзнанието ти? Онази самота, причинена от убеждението, че нито един човек на света не те разбира, че си толкова различен от всеки друг и просто няма начин да се доближите. Да, прав си. Всеки понякога се чувства така. Е, проблемът при Аличе и Матия е, че за това тяхно чувство няма „понякога“, има само „винаги“. Те не могат да се отърсят от него, както се изтръсква прашасало палто, нито могат да проветрят онази мъчителна кухина, както се проветрява задушна стая. Не могат. Като деца, дълго преди да се запознаят, и на двама им се случва по нещо ужасно, което ги бележи. Не, греша. Не случилото се, а те самите се бележат. След случилото се Аличе остава с един безчувствен, куц крак и голям, грапав белег. Още неоткрити, грацията и женствеността ѝ са отнети, затова тя решава да компенсира загубата с плосък корем. А това постига с под минималното за един човек хранене. След години дори развива отвращение към храната – само от вида на пълна чиния ѝ се гади. Но дори слабото ѝ тяло не може да накара връстниците ѝ да я харесват. Тя знае, че е различна.
За малкия Матия различността се изразява в близначката му – още от ранна възраст се разбира, че тя е със забавено развитие. Затова и нямат приятели, никой не им говори, не ги канят на рождени дни. А когато това все пак се случва, Матия не иска сестра му да развали всичко и я оставя да го чака в парка. Е, празненството не се оказва кой знае колко приятно, а последиците са ужасяващи – близначката му изчезва безследно. А за Матия остава празнотата.
Когато двамата се срещат, виждат нещо един в друг. Не че разбират света на другия. Не се и влюбват. Понякога дори не се понасят. И въпреки всичко един за друг се превръщат в човека, без когото не могат да дишат правилно. Кухината се запълва мъничко. Матия не говори много, потънал в своя свят от числа (той е много умен, пленен от математиката, с невъзможност да разбере останалата част от света). Аличе винаги има някоя щура мисъл в главата. Приятелството им продължава години наред, а с него и те продължават да бъдат различни – от връстниците си, от родителите си, един от друг, от себе си. Самотата се разсейва само когато са заедно или мислят за другия. Само че не съвсем. Защото дори онази странна хармония помежду им прилича малко на дисонанс. „Как така?“, ме питаш. Ами така. Когато Аличе се престрашава и прави крачка към Матия, той не разбира. Когато пък той има нужда от нея, тя е непокорна и саркастична. „Колко нелепо!“, казваш. Така е, нелепо е да се вкопчиш толкова здраво в мисълта за един човек, той да ти е най-близкият на света, а реално да не можеш да го достигнеш. Това е част от природата ни на хора – винаги ни е толкова трудно да бъдем себе си и още по-трудно да бъдем с другите.


Защо да прочетеш книгата след толкова самота и тъга ли? Защото това е всъщност една оптимистична история (поне краят ѝ), която говори за стереотипите и предрасъдъците ни към нас самите, за ограниченията, които си поставяме и които не си позволяваме да преодолеем. Аличе и Матия обаче успяват. Те позволяват на раните да зараснат, дори на белезите да избледнеят. Най-накрая пускат различността си, осъзнават, че тя не им е нужна, че може да бъде преодоляна, стига само да преодолеят себе си. Какъв подвиг, не мислиш ли?

Твоя,
Деметра

четвъртък, 26 ноември 2015 г.

Нови уникални рецепти с гарантирано качество от кухнята на Джейми Оливър

ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ХЕРМЕС“ ПРЕДСТАВЯ

Уникални рецепти с гарантирано качество от кухнята на Джейми Оливър!

Посрещнете празниците с най-вкусните ястия по рецептите на най-известния готвач в света и екипа на неговото списание!




Салати
96 с., цена 11,95 лв.
ISBN 978-954-26-1521-7


Вдъхновяващи рецепти за топли и студени, семпли и изтънчени салати, приготвени от качествени съставки в традиционни или необичайни комбинации.


 






Месни ястия
96 с., цена 11,95 лв.
ISBN 978-954-26-1528-6


Невероятни рецепти за месни ястия, за да зарадвате семейството и приятелите си с вкусни кюфтенца, крехко агнешко, ароматно свинско или сочно телешко. 



 






Десерти
96 с., цена 11,95 лв.
ISBN 978-954-26-1522-4


Специални рецепти за страхотни десерти, които ще превърнат делника в празник: плодови десерти, пухкави сладкиши или неустоими шоколадови изкушения.

За поредицата

Поредицата „Джейми и приятели“ включва луксозни тематични кулинарни книги със специално подбрани рецепти от шестгодишната история на списанието на Джейми Оливър. Селекцията от традиционни ястия и екзотични предложения ще допадне на почитателите на бързите и семпли рецепти и ще вдъхнови смелите импровизатори да сътворят нови кулинарни изкушения. Автори на рецептите са Джейми Оливър, сътрудниците на списанието и готвачи от цял свят, гостували в различните броеве, а красивият снимков материал е дело на едни от най-уважаваните кулинарни фотографи.




За Джейми Оливър


Топготвач, автор на кулинарни бестселъри и телевизионен водещ, Джейми Оливър се нарежда сред най-обичаните знаменитости в цял свят. С непринуденото си поведение и заразителен ентусиазъм англичанинът печели милиони фенове и последователи. Обществените му кампании в подкрепа на здравословното хранене го превръщат в пример за подражание.

сряда, 18 ноември 2015 г.

„Не си отивай, щастливецо!“ на Светозар Гледачев ни показва другото лице на икономиката, т.е. на самия живот

 
Какво представлява икономиката – сухи цифри, сметки и анализи? Икономиката се свързва с материалното, а истинският живот с духовното. Да, ама не. Или поне не в света, в който живеем. Те са неразделни един от друг. Всичко, в което има избор или е ресурс, е икономика. А това е целият свят около нас или самият живот. Всяко едно човешко действие е избор, породен от нужда, или е някакъв ресурс. Човешките взаимоотношения и дейности всъщност са размяна на стойности.
В „Не си отивай, щастливецо!“ Светозар Гледачев ни показва другото лице на икономиката, т.е. на самия живот.
В книжарниците от 19 ноември.



За автора
Светозар Гледачев е роден на 24 февруари 1963 г. в Пловдив. Завършва Математическата гимназия в града, после ВИИ „Карл Маркс“ – София (сега УНСС). Става асистент и доктор на БАН, специализира и се квалифицира в University or Delaware и Bank of America. Работи като университетски преподавател, частник, директор на банка, два холдинга и няколко предприятия, консултант и финансист. Има своя седмична рубрика в ежедневник. Водещ е и на собствено финансово предаване по Пловдивска обществена телевизия. „Не си отивай, щастливецо!“ е интелектуалното продължение на първата му творба „Добър ден, нещастнико!“.



Тази книга не е икономика, не е философия, не е социология. Тя е всичко това, взето заедно. Разгледани са социални проблеми от философска гледна точка, подплатени с икономически факти. Картината на самия живот. Толкова различен за всички, но еднакъв в основата си и законите, които го управляват. Тази книга търси и намира общото, което ни прави хора. Желанията ни правят различни. Като не ги осъществяваме, ставаме нещастни. И страдаме, като искаме да сме богати, чрез парите.
Доволният от себе си е богат (Лаодзъ).
Няма път към щастието. Щастието е самият път. Освен знанията, в нея ще откриете метода за разгадаване на проблемите и разрешаването им. Ще разберете, че светът има изцяло икономическа същност. Животът не е сложен, ние го правим такъв. Това е още една книга, още една крачка по пътя към познанието и себепознанието. С нея ще се променим и ние към по-добро.
Единствено непроменимото е промяната!
Не се променят само най-мъдрите и най-глупавите (Конфуций).

вторник, 17 ноември 2015 г.

“Всички наши места“ - помагало за час по „Човечност и състрадателност“

„Всички наши места“ е книга за подрастващи, но не само.


„Всичкинаши места“ е книга за сложните човешки отношения и съдби, но не само.


„Всичкинаши места“ е едно помагало, което си заслужава да бъде „изядено с кориците“, но не за оценка, не за добро представяне в час, а като подготовка за живота.



 Теодор Финч е смахнат и всички са наясно. Едни го ненавиждат, други тайно му завиждат. Вайълет Мърки е променена след онази нощ, вече не същото момиче и се опитва да избяга от себе си и от този свят. Тяхната среща е съдбоносна. Той успява да се докосне до нея и да й вдъхне сили за още време живот, но дали тя ще успее да му помогне?





В този роман се преплитат красотата на живота, тежестта на израза „различен съм“ и празнотата от смъртта. На пръв поглед е представена личната история на главните герои, но не по-малко важен е и вторият взор. Книгата има социална функция, която не бива да бъде пренебрегвана заради своята деликатност и сериозност. Авторката целенасочено открехва завесата към този препъникамък в живота на децата, юношите и техните родители. „Исках да напиша нещо, което да отговаря на пулса на днешния ден“ - казва тя на последните страници от „Всички наши места“. А аз добавям: „исках да направя преглед, който да ви накара да я прочетете, защото със сигурност има хора, на които трябва да помогнем – не след месец, не след ден, а днес.“.





Виктория Димитрова

сряда, 4 ноември 2015 г.

„Лео и Май“ е малка книжка, която можете да прочетете на един дъх

„Лео и Май“ е малка книжка, която можете да прочетете на един дъх, претичвайки през страниците. Но няма да го направите ще се спирате честичко, за да препрочетете някой пасаж, ще поглеждате замислено и невиждащо някъде над книгата и ще се усмихвате.

Ако времето знаеше за нас, нямаше да минава толкова бързо, когато сме заедно с Лео.

Това е история за две деца, които са толкова внимателни един към друг, че дори се пазят предпазливо, така че всяко малко чудо, всяко добро, което правят един за друг, да не бъде забелязано, да не се приема като състраданиe, а да изглежда като обикновена случайност. Това са две деца, които се топлят, крепят, изненадват и обичат безрезервно и без да очакват нищо в замяна. Те намират начин да избягат от реалността, създавайки свой собствен свят, живеейки един в друг, виждайки себе си през очите на другия и пазейки тайните си.



Светлината скрива повече неща от мрака.

Само когато обикаляш и си гледаш надолу в краката, нощта изглежда тъмна и те притиска като менгеме /.../ но легнеш ли долу в мрака, върху него, и погледнеш право пред себе си, тогава тя става почти светла /.../ Тогава целият мрак остава зад гърба ти. /.../ А цялата светлина лежи пред теб.

Май е неговото утро, неговата светлина, прокраднала се иззад тъмните прозорци.

Лео е нейният смисъл да продължава да тича.

Те двамата изобретяват света. И той може би съществува само заради това да бъде прочетен от вас.

Петя Юнчова

вторник, 3 ноември 2015 г.

Ето защо „Париж винаги си заслужава“

 
 
 
Розали Лоран е на 28 години, обожава синия цвят и да рисува. Баща ѝ е починал, а майка ѝ Катрин далеч не одобрява дъщеря ѝ да бъде художничка. Според Катрин дъщеря ѝ трябва да се заеме с нещо по-разумно от рисуването и Розали решава да последва съвета на майка си, но по свой начин. Това, което момичето разбира под „разумно“, е да отвори собствена книжарница, където да продава пощенски картички, ръчно рисувани от нея. Кръщава я „Луна Луна“.
 
Обвързана с човек, който далеч не е подходящ за нея, дните ѝ минават в услуга на другите, които тя радва със своите картички с пожелания. Всяка година, на рождения си ден, Розали има таен ритуал – хвърля от Айфеловата кула своя бутикова картичка с написано на нея желание, но до днес нито едно от тези желания не се е сбъднало. 
 
 
 
"Не е зле от време на време да гледаш на нещата в тяхната цялост – каза синият тигър. – А това става най-добре от горе. Или от далече. Едва когато видиш цялата картина, разбираш колко е свързано всичко. "

Един ден в книжарницата нахлува възрастен господин, който без да иска бута статива с картички. Оказва се, че това е прочутият автор на детски книжки Макс Марше. Писателят е дошъл да ѝ предложи работа. Той я кани да илюстрира новата му творба – „Синият тигър“. Розали се съгласява на часа. Когато детската книжка излиза на бял свят, тя бързо се харесва на всички и заслужено заема почетното място на витрината в книжарницата на Розали. 
 
Мисля, че книгата на Баро би докоснала много хора и би се харесала предимно на жените, които вярват в истинската любов и още я чакат, както и онези, които знаят какво значи тя, но по една или друга причина са я изгубили. Едно нещо обаче не трябва да губим – копнежа, защото „човек трябва да вярва в това, за което мечтае“…
 
„В живота на всеки има история, която се явява повратна точка, макар малцина да си дават сметка за това.“ 
 
Десислава Димчева Комитова-Воева
 

неделя, 1 ноември 2015 г.

"ЖЕСТОКО" - Не съдете разказа по заглавието!

Живеем в ерата на кратките съобщения – SMS-и, Twitter, Facebook статуси... тогава какво чудно има, че на пазара излезе и книга с кратки разкази. 100 разказа, ако трябва да бъдем напълно коректни (а това обикновено е добра черта). 100 разказа от по 100 думи, нито една повече, нито една по-малко. Емил Йотовски, ветеран в създаването на комични телевизионни предавания, се впуска в ново приключение – да ви разсмее, да ви разплаче и да накара космите на ръцете ви да настръхнат от страх, и то в по-малко от 100 думи. Предизвиквам всеки, който смята подобна задачка за лесна, да хване химикалката и да опита. Ще са му нужни приблизително около 100 секунди, преди да се откаже. 

Макар и впечатляваща, дължината на разказите не е основното им качество. За да може един писател да създаде текст, който да носи нужните емоции, то той първо създава напрежение, привързване към героите, заплитане на сюжет, разплитане на сюжета... и докато се усетите, сте на 157 страница и ви очакват още толкова, преди да стигнете финала. Емил Йотовски успява да свърши всичко това в 100 думи. И се справя блестящо, имайки предвид, че в по-голямата част от разказите никой не може да предположи края им. Заглавието е там, за да ви заблуди, първото изречение е, за да ви привлече вниманието, второто и третото са, за да ви задържат, а последното е, за да ви изненада до такава степен, че да не разберете откъде ви е дошло. Затова, ако се захванете с книгата „Жестоко“, то пригответе се за вампири, трилър, мистерия, нинджи, романтика, екшън и най-вече много изненади.

В чест на усилията на Емил Йотовски и този кратък поглед върху книгата му е направен само от 100 думи. 

П.П. Излъгах. Думите са много повече от 100, но в крайна сметка Емил Йотовски е специалистът по кратките разкази, не аз. От мен само това – не пропускайте възможността да се потопите в неговия свят... „Жестоко“ е...


Петя Асенова

петък, 30 октомври 2015 г.

На книжния пазар вече е най-новото преработено и допълнено издание на „Грижи за бебето и детето“ от д-р Спок и д-р Нийдълман



На книжния пазар вече е най-новото преработено и допълнено издание на „Грижи за бебетои детето“ от д-р Спок и д-р Нийдълман. 

Книгата е преведена на 39 езика и има продадени 50 милиона екземпляра в целия свят от 1946 година насам.




Вече няколко десетилетия бестселърът на д-р Спок си остава най-авторитетното ръководство за отглеждане на бебето и детето. Изпитаните във времето съвети са вдъхнали увереност на поколения родители да се справят с трудностите в грижите за новороденото, да се информират подробно за различните етапи в развитието на детето и съпътстващите ги предизвикателства, да реагират бързо и адекватно в случай на травма или заболяване. 

Но времената се менят, а научните открития водят до нови теории и лекарски предписания, което изправя съвременните родители пред нови тревоги и проблеми. За да отговори на промените и предизвикателствата в съвременната действителност, уважаваният педиатър д-р Робърт Нийдълман обновява и разширява класическия труд на д-р Спок. Организиран по начин, позволяващ бърза и лесна справка, наръчникът предлага нова и актуална практическа информация за най-съвременните възгледи за имунизациите, затлъстяването и балансирания режим на хранене, когнитивното развитие, грижата за деца със специални потребности и много други. 

За авторите




Д-р Бенджамин Спок практикува педиатрия в Ню Йорк от 1933 до 1947 година. След това става преподавател по медицина и изследовател в клиниката „Майо“ в университета в Питсбърг и в Кейс Уестърн Ризърв Юнивърсити в Кливланд. Той е автор на единайсет книги и развива активна обществена дейност по редица проблеми, засягащи децата: разоръжаването, дневната грижа за децата, училищата, жилищното настаняване и достъпно за всички здравеопазване. Има двама сина, заварена дъщеря, четири внука, а съпругата му се казва Мери Морган. Д-р Спок почина на 15 март 1998 г. на деветдесет и четири години, след като завърши седмото издание на тази книга.

Д-р Робърт Нийдълман е доцент по педиатрия в Кейс Уестърн Ризърв Юнивърсити и съосновател на националната организация „Протегни ръка и почети“, която насърчава четенето на глас на малките деца. Д-р Нийдълман практикува педиатрия повече от 15 години, сътрудничил е на много списания, учебници и специализирани издания и често изнася лекции в областта на ранното обучение, грамотността и развитието на детето. Заместник-ръководител е на отдела „Педиатрия на поведението и развитието“ в „Д-р Спок Кампъни“ и е автор на „Д-р Спок: Най-важното за бебето“ (също публикувана от издателство „Хермес“). Д-р Нийдълман живее в Кливланд, щата Охайо, със съпругата си и дъщеря си.


Елевктронна книжарница "Хермес"
 

сряда, 21 октомври 2015 г.

Мамен Санчес с нова книга - „Забранява се неверието в съдбата“

След абсолютния фурор около „Щастието ечаша чай с теб“ и „С вкус на прясналимонада“ очаквайте от 22 октомври новата книга на Мамен Санчес„Забранявасе неверието в съдбата“!



За авторката

Мамен Санчес е родена през 1973 г. и е трето поколение журналист. Завършила е информационни науки в Университета в Мадрид, както и история и литература в Сорбоната и в университетите в Лондон и Оксфорд. Има пет деца. Заместник главен редактор на популярното списание ¡Hola! и главен редактор на ¡Hola!, Мексико.
 

Автор е на няколко романа: „Игра на дама“, „Слънчеви очила за дъждовни дни“, „Свкус на прясна лимонада“, „Щастието ечаша чай с теб“ и „Забранява се невериетов съдбата“. За романа й „Щастието ечаша чай с теб“ известната испанска писателка Ана Мария Матуте казва: Отдавна не съм се забавлявала толкова, четейки книга. Романът се превръща в бестселър в Испания и правата за него са продадени в редица европейски държави. „Щастието е чашачай с теб“ е и първият роман на Санчес, издаден в България. Той моментално става хит, печелейки на писателката верни почитатели. 

Романът „С вкус на прясналимонада“ излезе в началото на годината у нас. Именно той носи международен успех на Мамен Санчес и й отваря пътя към голямата литература. Книгата е особено популярна в Италия, където веднага става бестселър.


Сесилия Дуеняс, главната героиня на този роман, не преживява най-добрия момент в живота си. По-конкретно, тя трябва:

1. Да се съвземе след опустошителен развод.
2. Да ремонтира старата къща на баба си и дядо си и да се премести да живее в нея.
3. Да намери наематели: така ще избегне самотата, а и парите няма да са й излишни.

Ето защо Сесилия пуска следната обява: Предлагам стаи в най-красивия пансион на света. И чудо, младите жени, откликнали на обявата, споделят възторга й от кокетната къщичка.

И тъй като е разумна жена, при това с горчив опит, Сесилия решава да въведе правила, които да улеснят съжителството между съквартирантките. Например:
  • Забранява се пъхането на носа в чуждите работи.
  • Забраняват се пиенето и пушенето. И мъжете.
  • Забранени са тайните, интригите и лъжите.
  • Забранява се безразличието към чуждото нещастие.
  • Забранено е да се провалят животът и мечтите...  

    Доколко обаче тя и нейните наемателки могат и искат да спазват правилата, е друг въпрос...

Електронна книжарница "Хермес"

Съвети към прохождащите готвачи от Гордън Рамзи

Едва ли има човек, който да не познава от малкия екран известния с избухливия си нрав и циничен език шотландец. С участието си в риалити програмите „Кошмари в кухнята“, „Кухнята на ада“ и „Мастър шеф“ Гордън Рамзи набира не само огромна популярност, но и печели противоположни реакции на зрителите – от силни симпатии до яростна нетърпимост. Неговите язвителни забележки от рода на: „Ако влезеш във фурната, ще направиш живота ми далеч по-лесен“ и „Трудно ми е да реша кой от двама ви да оставя, защото и двамата не ставате за нищо.“ се превръщат в част от градския жаргон. Но освен с цветущия си език, Гордън Рамзи се откроява с редица постижения, които го превръщат в най-успелия майстор готвач в света. Ето и няколко съвета от най-печелившият майстор готвач в света според Форбс:


Ако искаш да станеш велик майстор готвач, работи с велики майстор готвачи. Точно това направих аз.


Основното правило в готварството е кухнята да бъде не просто чиста, а безупречно чиста.


Ако ястието не е достатъчно добро, не го поднасяй, защото може да съсипе репутацията ти.

 

Няма значение колко упорито работиш или колко изискани ястия приготвяш, ако клиентът не е доволен.




Бъди креативен и се съобразявай с вкусовете на клиентите. 


 

Готви прости и бързи ястия с пресни местни продукти.




Доброто меню съдържа малко ястия. 

 

Ако нещата не вървят, вземи мерки незабавно: намали цените или персонала, промени менюто или каквото друго се налага. Само не чакай.



Подготви се за дълго работно време, изпълнено с психически и физически предизвикателства.

 

Работи страстно и всеотдайно.





Издателска къща „Хермес“ с удоволствие представя първата книга на българския пазар на световноизвестния готвач Гордън Рамзи. „Здравословни рецепти“ включва над 125 изкушаващи рецепти за апетитни ястия, приготвени по здравословни начини с пресни и полезни продукти.


Електронна книжарница "Хермес"

петък, 9 октомври 2015 г.

На 8-ми октомври излезе книга трета от новата поредица „Скъпо тъпо дневниче“

На 8-ми октомври излезе книга трета от новата поредица „Скъпо тъпо дневниче“. Преведена на 17 езика и продадена в над 9 милиона екземпляра, тя бързо става любима и на феновете на Дръндьото, Загубенячката и Тими Провала у нас.  

 

За книгата:


 
Изабела разкрива тайната, която прави Анджелин неустоима за момчетата: зоново миене на косата с шампоан. Джейми решава да я изпробва и изстрелва към Хъдсън Ривърс аромат на Малинова наслада, комбинирана с Кокосова лудост. И точно когато си мисли, че няма резултат, получава любовно стихотворение от тайнствен обожател. 

Джейми има за домашно да напише доклад за приказка, свързана с живота й. Тя избира„Жабокът принц“, понеже самата тя прилича на принцесата. Липсва й единствено жабок, когото да целуне. Дали загадъчният обожател няма да се окаже принцът от приказките? 

И така, с цялата сила, която ми е дадена, се заклевам, че всичко написано в дневника е истина или поне дотолкова истина, доколкото е нужно. 
Джейми Кели

Първите две книги от поредицата „Скъпо тъпо дневниче“ излязоха едновременно в България. „Да се престорим, че това несе е случвало“ и „Панталонът ми еобсебен от духове!“ със свежото си чувство за хумор бързо придобиват популярност сред феновете на графични романи и не само. 
 Първа и втора книга от поредицата „Скъпо тъпо дневниче“  

Поредицата е вдъхновила едноименния детски филм „Скъпо тъпо дневниче“, който се излъчва от септември 2013 година по телевизия Hallmark, а след това по Netflix. Продължението се очаква през юни 2016 година със заглавие „Скъпо тъпо дневниче 2: Ние мразим даскало“, като ще включва същите актьори и редакторски състав. 

Емили Алин Линд в образа на Джейми Кели в телевизионната адаптация 


За автора:



Хуморът е универсален език – малките и големите често се смеят на едни и същи неща, просто възрастните невинаги си го признават! 
Джим Бентън 

Джим Бентън не е ученик в основно училище, но това не означава, че не познава живота в него. Той е автор на книги за малки деца, големи деца и възрастни, които се държат като малки деца. Джим Бентън е създател на детска телевизионна поредица, модна линия и бестселъровата серия „Скъпо тъпо дневниче“, преведена на 17 езика и продадена в над 9 милиона екземпляра. Неговият талант, остроумие и отдаденост към творчеството са издигнали героинята му Джейми Кели до един от най-запомнящите се и най-забавни литературни образи. 

Джим Бентън живее в Мичиган с невероятната си съпруга и прекрасните им деца. Нямат куче и със сигурност нямат отмъстителен бийгъл. 

Електронна книжарница "Хермес"

неделя, 4 октомври 2015 г.

"Живот на паралел" - това не е класическа връзка между двама. Това е любов, от която боли.

Има хора, които обичат веднъж. Всичко друго след това трябва да има друго име, защото любов вече е заето!


Прочетох този цитат наскоро, след като бях прочелаЖивот на паралел сякаш събира в себе си есенцията на историята между главните герои – Тони и Сияна. Само че това не е класическа връзка между двама. Това е любов, от която боли. Любов, която е толкова истинска, че може да те унищожи. Знаеш, че е невъзможно да си с този човек, но въпреки всичко оставаш... защото си намерил себе си в друг човек и вече се чувстваш завършен!

Но витае някакво странно, почти нереално усещане около тях, когато са заедно. Усещането, че най-накрая можеш да си всичко това, което някога си искал да бъдеш. Само с тази разлика, че без другия не би могъл да го постигнеш. Те трябваше да се научат да живеят с това ограничение, което беше и най-голямото им изпитание.



Това са Тони и Сияна – две противоположности, които правят съвършеното цяло. Толкова различни, с различно виждане за живота, различни мечти и идеали. Когато се срещат, Сияна се намира в момент от живота си, в който знае, че има работа, но истинското й призвание е да рисува. Няма да стане велик и известен художник, но вътре в себе си знае, че работата в „Човешки ресурси“ не я прави щастлива; няма усещането, че прави нещо значимо и важно. В този момент една поръчка за картина променя живота й. Тони е млад и много амбициозен, убеден, че е на тази земя, за да извърши велики дела, а не да живее посредствено като повечето хора. И двамата обаче са от хората, които не можеха да приемат света такъв, какъвто е, а пък и себе си в него, и по един или друг начин се борят със себе си и със съдбата си.

Дали тази същата съдба ги среща, или всичко е една странна случайност? Има ли в живота предопределеност и дали за всеки има една голяма любов, след която нищо не е същото? Какво сме готови да направим, за да бъдем с човека, когото обичаме, и колко пъти можем да простим?

Живеем в свят, в който все по-често нещата не са такива, каквито ни се представят, и хората лесно слагат маски в ежедневието си. Днес никой не иска да е себе си и за това си измисляме наше друго Аз, с което се представяме пред хората. Като че ли все повече хора работят дадена професия, а всъщност искат нещо съвсем различно. Има ли лимит на мечтите? Здравословно ли е човек да мечтае за неща, които никога няма да постигне? 
 
Господин следовател, обяснете ми, искал ли сте някога да сте повече от това, което сте? Да станете министър, да откриете съкровище, да ограбите банка дори? Мечтал ли сте да направите поне един истински удар в живота си? Да превземете небосвода и всички да ви ръкопляскат? А после да изпаднете отново в тихото съжаление на ежедневието, в което няма блясък и няма надежда.

Дали във всеки от нас няма вътрешна борба между обикновения ни живот и мечтата за голям успех? И какво сме готови да дадем, за да постигнем тази мечта? Дали ако животът се състои от мислени линии, които ни поставят в рамка, можем да излезем от тази рамка и да бъдем нещо повече? А дали, когато намерим човека, който да ни обича истински, този копнеж по нещо повече изчезва?

Дарина Къшева

петък, 2 октомври 2015 г.

На 8 октомври излиза ново заглавие от серията „Клуб Класика“ – „Време да се живее и време да се мре“



На 8 октомври излиза ново заглавие от серията „Клуб Класика“ „Време да се живее и време да се мре“ на Ерих Мария Ремарк. Преводът от немски език е на Емилия Драганова. Романът е екранизиран през 1958 г.


КЛУБ КЛАСИКА представя книгите, издържали проверката на времето. Всяко поколение ги преоткрива, за да им направи нов прочит. Да им вдъхне нов живот. Подбраните заглавия от „Клуб Класика“ са интересни, увлекателни и изненадващо модерни. Част от поредицата са заглавията „Джейн Еър“, „Знахар“, „Нещо се случи“, „Луна и грош“, „Пътят на д-р Шенън“, „Сияйна зора“, „Един живот“, „Чочарка“, „Павилион за жени“, „Гордост и предразсъдъци“, „Души в окови“, „Морал“ и „Лунната долина“.

Ерих Мария Ремарк (1898–1970) е един от най-известните и най-четени немски писатели. Творчеството му обхваща 15 романа, преведени на 60 езика. Автор е и на пиеси, разкази и поезия.

През 1933 г. антивоенният му роман „На Западния фронт нищо ново“ и продължението му са публично изгорени. Писателят е лишен от немско гражданство. Той емигрира в САЩ, а след войната се установява в Швейцария. Докато е в изгнание, Ремарк създава 10 романа, сред които и „Време да се живее и време да се мре“ (1954 г.).


За книгата:

Втората световна война е в разгара си. След две години на Източния фронт немският редник Ернст Гребер очаква с нетърпение триседмичния си отпуск. Знаейки, че той може да бъде отменен в последния момент, младежът решава да не пише предварително на родителите си. Гребер се завръща у дома и се изправя пред другото лице на войната: родният му град е бомбардиран, навсякъде цари разруха.

Случайната среща с Елизабет, негова бивша съученичка, връща желанието му за живот. Макар любовта по време на война да изглежда невъзможна, двамата се отдават на чувствата си, решени да изживеят пълноценно броените дни щастие. Отпускът обаче изтича и Гребер трябва да се върне на фронта, измъчван от множество въпроси... Чия е вината и къде започва личната отговорност за сторените злини? Кога онова, което обикновено наричат геройство, се превръща в убийство?

 
Кадър от едноименния филм от 1958 г.

Електронна книжарница "Хермес" 

четвъртък, 1 октомври 2015 г.

Законът на привличането – магьосничество за пораснали


Има два начина да изживеете живота си: като нещо обикновено или като чудо!

Алберт Айнщайн 

Наскоро се замислих с какво най-много се открояват децата от порасналите деца и много бързо си отговорих – вярата и въображението. Те участват активно в изграждането на своя свят, като непрестанно използват въображението си, за да направят игрите по-вълнуващи. Озовават се в различни светове и изживявят безброй вълшебства и приключения. Защо казвам всичко това? Защото е здравословно за възрастните да си припомним това чрез децата, а аз съм сигурна, че на този празник ще натиснем прашасалата дръжка на вратата на детската стая... поне в спомените си.

Остава надеждата, че ще се замислим и по наивно детски начин ще се втурнем да сътворяваме чудеса и малки магийки, както „едно време“. Ако сме забравили „заклинанията“, може да си ги припомним от страниците на две книги: „Тайната на сродните души“ и „Животът може да е чудо“. Целта е да се забавляваме възможно най-много, да се чувстваме щастливи и удовлетворени. 

В книгата „Тайната на сродните души“ ще открием връзка с ключове, всеки със своето си име: „Чувстваща визуализация“, „Карта на съкровището“, „Ъгъл на романтичните взаимоотношения“, „Списък на сродната душа“. Минавайки през съдържанието на книжното пътешествие, ще се натъкнем и на дълги коридори с имена като: „Подготви се да бъдеш щастлив“, „Раздавай любовта си“, „Проявявай най-добрата си същност“, „Действай“, „Бъди в мир със себе си“, „Разчисти пространството“. Но приключението си струва, защото всяка крачка ни приближава до материалния израз на съкровеното желание. Имената на ключовете, а и на коридорите, могат само да ни помогнат да се самоусъвършенстваме, да облагородим живота си и да вдъхновим околните да направят същото. Забъркването на вълшебните отвари не е само за професионални магове (и децата) – ние, обикновените възрастни, също може да „забъркаме“ някой цяр (за благоденствие, здраве, любов), стига да знаем кои са подходящите съставки. Например на никого не му е нужна съставката НЕ – тя пречи, проваля мисията и обърква крайния резултат, докато утвържаващата: „Аз съм обичан. Аз привличам любовта. Аз съм любов. Това е така“ (с. 176), винаги оправя вкуса на забърканото (от нас и съдбата) и всичко изглежда една идея по-приятно. 

Книгата „Тайната на сродните души“ е полезна за хора, които искат да променят възгледа си, искат да направят нов прочит на събитията от техния живот, искат да открият любовта, но най-вече имат желание да разкрият един от най-важните принципи във Вселената: „Закона на привличането“, с други думи: „Каквото посееш, това ще пожънеш“

И двете книги – „Тайната на сродните души“ и „Животътможе да е чудо“ – са интересни с творческите задачи, които двете авторки ни предлагат да изпълним, за да привлечем това, което искаме. Точно тези упражнения, мантри и занимания са разковничето на това – да се чувстваме добре по нов начин, да преоткрием себе си – да гледаме на света така, сякаш току-що сме сътворили поредното чудо (или сме се натъкнали на такова), а споделеният опит на действителни лица е само допълнителен пример, че „рецептите“ за тези магии и вълшебства имат ефект.

„Животътможе да е чудо“ се различава и като жанр, и като стил от книгата на Ариел Форд, но и в двете са закодирани едни и същи послания. Ако „Тайната на сродните души“ ни предава „ключовете“ и ни показва през кои „коридори“ да минем, то „Животът можеда е чудо“ ни показва кои са правилните „врати“.

Романът на Ивинела Самуилова е забавен, чудат и непринуден. Главната героиня – Ади, си дава сметка, че е очаквала повече от живота, от себе си, от постиженията си, но е зациклила в ежедневието и е „паднала“ в капана на очакванията и убежденията. Въодушевлението от предстоящите невероятни събития и промени в живота й се е изпарило и тя осъзнава колко важен е начинът, по който възприемаме реалността. А какво правим с представата си за реалността – разширяваме границите ѝ: От първия път, когато с почти треперещ глас се представи пред другите участници в семинара за психолози „като богослов, който не може да намери себе си“ (а камо ли Бог), бе минала повече от година. За това време в живота й се случиха и продължаваха да се случват какви ли не изумителни неща. Ади бе влязла в един процес, който не разбираше как точно действа, но непрекъснато наблюдаваше невероятните ефекти от него. Алексей ги беше въвлякъл там и за хората с по-стандартна представа за света някои от нещата, които правеха, бяха твърде шантави, но Ади беше във възторг.

Тя излиза извън установените рамки на обществото. Прави неща, които мнозина биха сметнали за смахнати, но точно те отварят съзнанието й, предоставят й вдъхновение и я водят към пътя на промяната: Чувстваше се много странно – някакъв възторг напираше в нея, не усещаше и грам напрежение, очакване или притеснение дали нещо ще последва след този своеобразен „ритуал“ – усещането й беше по-скоро на облекчение и освобождение. Тя започва да чувства съществуването като чудо и се учи да прекарва възможно най-пълноценно времето си. Мисълта, че играе ролята и на чародейка в живота си, я обновява, също като децата, когато са въодушевени от някоя своя идея, нали?

Виктория Димитрова