понеделник, 17 септември 2018 г.

"Отвъд зимата" - за спояващата сила на любовта, която държи света в равновесие




Заглавие: "Отвъд зимата"
Издателство: Колибри
Жанр: Съвременна проза






„Насред зимата разбрах най-сетне, че има в мен непобедимо лято.“

„Отвъд зимата“ беше първата ми среща с Исабел Алиенде. Среща, която никога няма да забравя; среща, която ме остави безмълвна и ми показа света с неговите красиви и грозни елементи; среща, в основата на която е любовта и приятелството; среща, благодарение на която намерих нови приятели в лицето на Лусия, Ричард и Евелин. 

Съвсем спонтанно реших да взема книгата. Заинтригуваха ме сюжетът и съдбата на главните герои. Човешкото в този роман извира от всяка страница. Любовта, макар и дремеща в началото, след това ни връхлита с цялата си сила и няма как да ѝ избягаме. Помита ни като бурята, която сплотява главните герои и ни отнася в красивия свят на прошката, на любовта, на бъдещето.

„Всяко днешно нещастие се превръща в минала история утре.“

„Отвъд зимата“ е великолепно написан многопластов роман, в който главните герои ни пренасят в Бруклин в сърцето на страховита снежна буря, която преплита три съдби в необикновено приключение. Благодарение на него героите успяват да излекуват дълбоки рани от преживени болки, да се отърсят от смазващия товар на страшни спомени и пречистени да продължат с надежда напред.

Исабел Алиенде заплита интригуваща криминална драма, проследявайки живота на своите персонажи с присъщата си човечност и проникновение и поднася вълнуващ разказ за многоликия съвременен свят. Този разказ е напрегнат, белязан с мъка, терзания, потресаваща бедност, насилие и престъпност, но в него все пак си проправят път добротата и любовта, защото:

"не земното притегляне, а спояващата сила на любовта държи света в равновесие"

По своему прекрасен и човешки, по своему дълбок и интригуващ, „Отвъд зимата“ е роман, след който човек се променя. Започва да си задава въпроси и да осъзнава, че отговорите, които е мислел за верни, всъщност не са такива; че всичко, което е мислел, че знае за света и хората в него, се е променило.

Нещата, научени от книгата, ще помня дълго време. И преди да се докосна до света и съдбата на героите не съм си давала сметка, че това, което те са изживели, всъщност може да се случи на всеки и най-вероятно се е случвало и ще се случва... някъде там... далеч...

„Нуждаещият не бива да се пита кой е, нито от къде идва, Ричард. Всички сме равни в нещастието.“

Вихър от емоции - ето това е „Отвъд зимата“. Ще се радвате, ще плачете, ще мразите, ще обичате, ще се надявате, ще губите вяра, но накрая все пак ще повярвате в любовта, в добротата и в човечността. Защото зимата винаги си отива и на нейно място идва лятото!

Автор на текста: Темелина Трайкова

сряда, 12 септември 2018 г.

"Хората, които са винаги с мен" - история за живота такъв, какъвто е през призмата на детските очи







Издателство: Лабиринт
Жанр: Съвременна проза







След ,,Три ябълки паднаха от небето“ и в навечерието на излизането на новата книга на Нарине Абгарян, в мен се появи огромно желание да прочета ,,Хората, които са винаги с мен“. Дали заради мириса на лято, или необходимостта да се запозная с една различна, ведра и същевременно много смислена история. За моя огромна радост очакванията ми относно тази книга абсолютно се оправдаха.

За сюжета не искам да разкривам много, защото е най- добре всеки сам да прочете историята и да изгради собствено мнение. Действието се развива в едно малко арменско село, преживяло много през различните периоди. Многобройните войни са се отразили по различни начини на живота и бита на населението. Включително заселването на различни народи е дало своя принос за изграждането на общественото мислене и поведение. И като казах обществено мислене и поведение, много ми е важно да споделя нещо с вас. Ако проблемът на XXI в. е именно липсата на национално съзнание, липсата на чувство за принадлежност и усещане за част от едно цяло, Нарине Абгарян по много красив и неусетен за читателя начин, го кара да се замисли кое всъщност е важното в неговия живот. Допадна ми идеята, че човек може да се чувства пълноценен тогава, когато е част от цялото.

,,Все едно чакаш на гара: заобиколен си от тълпи, покрай теб се стрелкат носачи, профучават пътнически и товарни влакове, едни хора заминават, други пристигат, а твоя влак все не го обявяват.“

Има още една тема, която ми направи силно впечатление още в началото на романа, а именно  тази за безверието на младите. Смея да си призная, че не съм особен почитател на религиите, но вярвам в онази чиста и неподправена вяра, която те изважда от трудните ситуации и ти помага да постигаш целите си. Това е още една причина да мисля, че романът е много близък до мен. Всеки един от нас е свободен да вярва в каквото иска, но най-важното е да не губи усещането, че има нещо по-висше от него и когато има нужда, може да съм обърне към него.

,,Бабата на Витка смята, че от глупост никой от младите не вярва в Бога и чак когато остареят, хората осъзнават, че цял живот, без дори да подозират, постоянно са водели вътрешни разговори с Него.“

И за да не ви отегчавам повече с моите размисли, само ще ви препоръчам: прочетете книгата, ако имате нужда просто да върнете времето, когато бяхте деца, когато светът беше безкрайното тичане по селските поляни, разходките по реката, кукуригането на петела и добрите приятели. Тази книга е глътка свеж въздух сред забързания живот на големия град и вечно нестигащото време за близките ни хора. И ако има нещо, което остава винаги важно, то това са любовта и вярата.

,,Всичко си има място и предназначение. И за всичко има време.“

Автор на текста: Теодора Иванова 

вторник, 4 септември 2018 г.

"Ел Енканто" - коктейл, изпълнен с емоции





Заглавие: "Ел Елканто"
Автор: Сусана Лопес Рубио
Издателство: Хермес
Жанр: Романтика





Сусана Лопес Рубио ни поднася една стилна книга – коктейл, изпълнен с емоции, чисто приятелство, мафиотски привкус, щипка магия и аромат на джинджифилови лилии.

История, разказана на два гласа - този на Патрисио, бягащ от мизерията на следвоенна Испания, който пристига само с дрехите на гърба си в Хавана и благодарение на своите сини очи, непринуденост и въображение успява да достигне до един от ръководните постове на универсалния магазин Ел Енканто - най-елегантното място в Хавана. Място, в което болката, която всеки носи дълбоко в себе си, се изпарява и остава само блясъкът на висшата мода, новите технологии и стилът. И мястото, на което Патрисио среща Глория – вторият глас на тази кубинска история. Решение, взето още в невръстните години, отвежда Глория в клопката на семейния живот с един от най-опасните мафиоти в Хавана.


Роман с екзотичен вкус, в който сладките съставки - любов, приключения, смях и тъга, балансират с горчивината на лукса, стипчивата бедност и металния вкус на кръвта. Поднесен на фона на една многоцветна Хавана, в която няма невъзможни неща, отпивайки на големи глътки идеята за справедливост, равенство и свобода, през Революцията до последвалата Куба на Кастро с цвят на сепия и мирис на пожар.

Книга, която се чете на екс!

Автор на текста: Мила Кръстева