сряда, 20 февруари 2019 г.

"Момиче, измий си лицето" - книгата, която ще ви отвори очите




Издателство: Хермес
Жанр: Приложна психология








Някога чувствали ли сте се недостатъчни? Имали ли сте усещането, че все нещо не ви достига както в работата, така и в личния живот? В днешното общесто, в което всичко е на показ в социалните мрежи, много често си създаваме усещането, че не сме достатъчни заради "перфектния" живот на всички останали около нас. Къщата ни не е перфектна, не ходим на бляскави събития, нямаме съвършената почивка със съвършената половинка... Гледайки живота на другите се чувстваме все по-малко успешни и значими. 

"Момиче, измий си лицето" е книга, която ще ви отвори очите, ще ви накара да седнете пред огледалото, истински да се погледнете и да си дадете сметка, че много често сами сте се предавали. Ще ви накара може би да поплачете, но и да се посмеете на прекрасното чувството за хумор на авторката, Рейчъл Холис, която с лекота разказва всички онези неловки моменти от живота си, само за да ни напомни, че сме обикновени хора. Просто някой от нас са чули прекалено много пъти "не" в живота си и са повярвали на това. А в крайна сметка мечтите ни са си само наши и от нас зависи колко силно ще ги преследваме. Рейчъл е обикновено момиче на 34 години, което просто е отказало да се предаде, а повярвайте ми, имала е много моменти в живота си, в които просто е можела да си каже "отказвам се". 


„Когато става въпрос за твоите мечти „не“ не е отговор. Думата „не“ не е причина да се отказваш. Вместо това го приеми като заобиколен път или изчакване на правилния момент. „Не“ означава премини внимателно. „Не“ ти напомня да забавиш темпото, да преосмислиш къде се намираш и да прецениш как новото ти положение най-добре може да те подготви за крайната цел.“

Книгата й ще ви покаже всички онези лъжи, които по една или друга причина са станали част от живота ви и са ви накарали да се съмнявате в себе си. Допада ми откровения й стил на писане и личният момент във всяка една глава. Книгата е написана разбираемо и приложимо, давайки ни нейния опит за справяне във всяка ситуация. Това може да не е вашето решение, но определено ще ви помогне да мислите в правилната посока.

Дали ще ви бъде лесно? Не, всъщност никак даже. Всяка промяна изисква усилие, време и постоянство. Но в крайна сметка не е ли време да се изправите, да се изтупате, да измиете лицето си и най-накрая да бъдете щастливи? 


„Дали промяната ще стане за една нощ? В никакъв случай! Това е работа за цял живот. Ще опиташ нови подходи и прийоми, някои ще са подходящи и може би един ще бъде точно попадение, а следващите трийсет и седем ще са пълен боклук. А утре ще се събудиш и ще започнеш отново. И на следващия. И на по-следващия.
И ще се проваляш.
Ще се отклоняваш от пътя... Но разбереш ли, че ти си онази, която действително командва, ще се изправиш и ще опиташ отново. И няма да спираш, докато не усетиш, че е по-естественото ти да командваш, отколкото да те командват. Това ще се превърне в естествения ти начин на живот, а ти ще станеш жената, която трябва да бъдеш.“

Автор на текста: Дарина Ташева, книжарница "Хермес"  - Стара Загора

петък, 1 февруари 2019 г.

"И никога не я откриха" от Ремигиуш Мруз, която събужда палитра от емоции





Автор: Ремигиуш Мруз
Издателство: Ера
Жанр: Трилър






Има автори, чиито текстове си играят с вкусовете на читателите. Докато четях романа „Шоколад“ на Джоан Харис, жадувах за горещ шоколад с много, много сметана. Докато четях „Пътуване по посока на сянката“ на Яна Букова, си мечтаех за голяма лъжица мед. А след като прочетох „И никога не я откриха“ на Ремигиуш Мруз, исках чаша вино.

Романът на полския автор се различава от трилърите, на които съм попадала до момента не само в литературата, но и в киното. Двете изкуства са създали образци за положителни герои, които извършват не толкова добри постъпки, но са оправдани, заради изключителната ситуация, в която попадат, отрицателни, които не са съвсем отрицателни, защото имат някаква дълбочина в психологически план, разкриваща мотивите им да бъдат лоши (изключвам чистото зло – Долорес Ъмбридж. Дж. К. Роулинг, какво създаде?!) 

И изведнъж в литературата се появява нещо необичайно - жертвата, която се е взела в ръце и е решила да промени позицията си, превръщайки се... В положителен герой? Да, все пак е жертва, която превъзмогва страховете си и всичките си опасения, за да постигне така желаната промяна. В отрицателен герой? Да, все пак създава поредица от сложни ситуации, които имат драматични завършеци за други герои. Иначе казано - в пълнокръвен, жив герой, нито добър, нито лош, а просто достоверен. Герой, който не може да бъде нито обичан, нито мразен. Но може да бъде разбран. 



Ключово за романа е използването на един от похватите, които особено много ме привличат - ефектът на излъганото очакване. Само че в книгата на Ремигиуш Мруз се вижда ефектът на двойно излъганото очакване. Тук ще вметна и любимата си фраза от книгата „Не вярвай на никого.” Някак ми напомни за „Игра на тронове” и връзката между Кутрето и Нед Старк.

Важно е да се отбележи, че цялата палитра от емоции, които обземат читателя – от ужас, отвращение, страх, скръб, въодушевление, та чак до възклицанията „Сериозно ли?!“, е плод както на живия авторов език, така и на чудесния превод от полски на Васил Велчев. Защото без преводач, който да познава духа на културата, от чийто език превежда, всяка една гениална идея би загубила своя блясък.

А самата тема на романа... Тя е актуална, интересна, будеща спорове и противоречия. Тема, по която аз имам много крайна позиция, но която ще запазя за себе си, защото след като прочетох книгата, съм на път да я променя.
А не е ли това целта на литературата - да отразява живота, за да го осмисляме по по-различен начин?

Автор на текста: Марина Братанова, книжарница "Хермес" - Русе