петък, 27 февруари 2015 г.

Книгата на Опра "Какво знам със сигурност" е написана от сърце, някак близко, като разговор с добър приятел


Животът е пълен с възхитителни съкровища, трябва само да поспрем, за да им се насладим.


http://hermesbooks.com/kakvo-znam-s-s-sigurnost.htmlЕдин от многото цитати, които ме докоснаха и ме накараха да се замисля. Това е книга за онези – малките неща, които ни се случват всеки ден, но ние някак, забързани в ежедневието си, не виждаме или пропускаме. Книга, която те кара да се спреш и да се огледаш около себе си. Животът наистина е изпълнен с толкова хубави неща, които са тук и сега.

Книга, която не можеш да прочетеш и да сложиш в библиотеката си – тя стои на нощното шкафче: на всяка страница има нещо важно и ценно! Ако тръгнеш да подчертаваш цитати, трябва да подчертаеш цялата книга!

Може би, докато я четете, ще си кажете като мен: „Да! И аз съм така“ или „Как не се бях замислял за това“! Познати неща, но пък според мен точно тях пропускаме в забързания си живот.

Написана от сърце, някак близко, като разговор с добър приятел! Това беше усещането ми, докато я четях. Сякаш съм допусната до най-съкровените мисли на Опра Уинфри. Харесва ми нейната откровеност и искреност. Още повече ме впечатли това, което чета, защото знам, че са личните истории на авторката. Тя, която е преминала през толкова тежки и трудни моменти, днес върви с гордо вдигната глава и не спира да се усмихва, това определено е вдъхновяващо! Щастието ни е личен избор и наша отговорност.


Това, което знам със сигурност, е, че всеки ден ни дава шанс да си поемем дъх, да хвърлим обувките и да се впуснем в танца – да живеем без угризения, изпълнени с толкова радост, веселие и смях, колкото можем да понесем.

Кога за последно се смяхте от сърце? Кога танцувахте без причина? Или се наслаждавахте на една чаша с ароматен чай? Да, наистина кога...

Знам, че това, което ще откриете в процеса на търсене, ще бъде фантастично, защото всъщност ще откриете себе си.


Дарина Къшева

четвъртък, 26 февруари 2015 г.

„Отглеждане на детето от 1 до 5 години“ – една книга, която ме научи, че децата се отглеждат с любов, а не със страх


 

 

 

„Отглеждане на детето от 1 до 5 години“ – една книга, която ме научи, че децата се отглеждат с любов, а не със страх.




Първата година от живота на моето мъниче мина неусетно. Грижите около това да бъде нахранено, сухо и обичано не изискваха кой знае какви познания, опит или организираност. С всеки изминал ден обаче нещата се променяха и аз започвах да си задавам въпроси, чиито отговори вече трудно намирах. Детето растеше, а заедно с него – и моето объркване. Понякога дори имах чувството, че няма да се справя. Голямо предизвикателство се оказа прохождането и съпътстващото го обезопасяване на дома, трудното заспиване вечер, дисциплината и ходенето на гърне. На пръв поглед обичайни проблеми, с които всяка майка се сблъсква. Това обаче никак не ме успокояваше и аз силно желаех да се справя с безсилието. Един ден, когато прибирах поредните неща, които представляват потенциална опасност за палавото ми момче, намерих книга, която колегите от работата ми бяха подарили още преди да родя. „Отглеждане на детето от 1 до 5 години“ на Супербавачката Джо Фрост. Отворих я и си припомних написаното вътре послание: Деси, пожелаваме ти много незабравими мигове със семейството в най-щастливия за теб момент. Тогава си дадох сметка, че този момент наистина е най-специалният за мен и трябва да остане такъв. Прегледах съдържанието и видях, че в книгата може би се крият отговорите на много от казусите, пред които бях изправена. Зачетох я и бях впечатлена.






Съветите на Джо Фрост изглеждаха толкова лесноприложими, че ми беше трудно да повярвам, че действат, докато не ги изпробвах. Резултатът беше невероятен. За 3 дни научих детето да заспива само като използвах техниката Контролиран плач за определено време. Успях да му изградя по-добър режим и по този начин си спечелих няколко часа лично време през деня и спокоен сън през нощта. Познанията, които получих, ми дадоха по-голяма увереност и сила да поставя нещата изцяло под мой контрол. Вече дори давам съвети на майки с по-големи деца. Подарих книгата и на няколко приятелки, които имат деца с малка възрастова разлика, защото написаното в нея е много полезно и за тях. А за себе си зная, че още много време ще се възползвам от безценните и поднесени с много чувство за хумор съвети на любимата Супербавачка.


Благодаря ти, Джо Фрост!


Десислава Добрева 

вторник, 24 февруари 2015 г.

Една книга за Любовта между хората, между родители и деца, любовта към света и към живота - "Под сянката на свещеното дърво"

Банианът се смята за свещено дърво в будистката и хиндуистката философия. Това е дървото, под което е бил роден Буда. Съществува вярване, според което тези, които седят в сянката на банианово дърво, ще бъдат защитени от беди и ще оцелеят въпреки превратностите, които им носи животът.

Чудно е как в земя, в която се изповядва будизмът, едно учение, насочено основно към постигане на вътрешен мир и хармония както със самия себе си, така и със заобикалящата среда, успява да покълне семенцето на тази ужасяващо крайна форма на диктатура и терор, какъвто е режимът на червените кхмери в Камбоджа през 70-те години на ХХ век. И понеже за историята човешките съдби са просто цифри и статистика, понякога получаваме по-достоверна и наситена историческа картина не от документалистиката, а от художествената литература. Един такъв фрагмент от това тежко време е романът на Вадей Ратнър „Под сянката на свещеното дърво“.


Историята на Рами, седемгодишната дъщеря на принц от кралското семейство на Камбоджа, със сигурност не се различава много от историите на много други представители на интелигенцията и аристокрацията, станали жертви на червените кхмери. Репресирани и преследвани, всички те изживяват ужаса от безсмисленото насилие. Тя обаче ще ви завладее и окрили въпреки ужасите на войната, въпреки безсмислието, липсата на всякаква логика и причина, въпреки дехуманизацията и обезценяването на човешкия живот, които съпътстват всеки диктаторски режим. Защото не това е важното в тази история. Над цялата мъка и страдание, събрани в тези страници, се издига най-естественото и силно нещо в света – любовта. Любовта между хората, между родители и деца, любовта към света и към живота. Любовта, която ни дава силата да продължим, да издържим и да не изгубим връзката със себе си.


„Не бива да позволя никой и нищо да ме прекърши!“ – си казва малката Рами, станала свидетел на неща, които човешкият ум не може да проумее. Прости думи, които носят в себе си знанието, че волята и решимостта да не се поддадем на отчаянието са в нас и зависят само от нас. Защото, когато разумът се сблъска с ирационалното, пред нас се откриват само два пътя: да бъдем унищожени или да направим съзнателния избор да останем хора.


Ирина Муканова

понеделник, 23 февруари 2015 г.

Книгата „Гласовете на сърцето“ оставя у човек чувството на надежда. Надежда, че в нас се крие несломимо добро, което, подхранвано от любов, може да сътвори чудеса





Признавам, че не бях чела толкова красиво написана книга като „Да чуеш ритъма на сърцето“ на Ян-Филип Зендкер, затова, когато я приключих, много ми се искаше да има продължение. Когато видях „Гласовете на сърцето“, нетърпението ми да я прочета беше голямо. И не останах разочарована!

 

Книгата продължава невероятната история на Джулия, само че десет години по-късно. Животът ѝ привидно е подреден. Но както обикновено, нещата не са точно така, както изглеждат. Забързано ежедневие, изгубена любов и много въпроси без отговор – това е истината за Джулия, забравила първото си пътуване до Бирма и брат си – Ю Ба. Прекалено много работа, с която се опитва да заглуши мъката и чувството за празнота вътре в себе си. В един такъв момент тя започва да чува непознат глас и се чуди дали не губи разсъдъка си. Така започва едно невероятно приключение, което я отвежда отново при брат ѝ в Бирма. Започва търсене на отговори. Дали човек трябва да действа инстинктивно и да зареже всичко сигурно в името на търсенето на себе си и щастието си, или трябва да се примирява със ситуацията? Дали във всеки от нас няма един скрит глас, който ни нашепва въпроси, чиито отговори понякога ни е страх да дадем? Може ли да има любов там, където привидно всичко е изгубено?



В книгата е описана жестокостта на една война, безразличието и арогантността, която може да има човек. Разказано е и за болката и живота на една жена, и невъзможните избори, пред които се изправя една майка. Виждаме какво значи истинска саможертва и колко силен и несломим може да бъде човешкият дух, когато обича!


Има една мисъл, която се споменава от Ю Ба няколко пъти в книгата и която за мен е основната ѝ идея: Не всичко, което е истина, може да се обясни и не всичко, което може да се обясни, е истина. Колко хубаво звучи да повярваш, че не всичко трябва да е логично, че в живота може да има и малко вълшебство! Нима всеки от нас не би искал да чуе понякога един глас вътре в себе си, който да го води към правилните избори в живота! 



Книгата „Гласовете на сърцето“ остави у мен надежда и усмивка! Надежда, че в нас се крие несломимо добро, което, подхранвано от любов, може да сътвори чудеса, да помогне на човек да оцелее и в най-страшните ситуации в живота!

Дарина Къшева

сряда, 18 февруари 2015 г.

„С вкус на прясна лимонада“ е книга преди всичко за сетивата

http://hermesbooks.com/s-vkus-na-prjasna-limonada.html

Дали тази книга ще е нова глътка свежест от Мамен Санчес след „Щастието е чаша чайс теб“, както предполага заглавието? Да, усетих свежестта от прясната лимонада, но усетих и неизменно съпътстващия кисело-тръпчив вкус на лимона. Очаквах горещи испански страсти. Получих ги, но с добавка от едни изстрадали съдбите си герои – и палачи, и жертви на собствените си постъпки. До такава степен повярвах в истинността на Клара Кобиан, Грета Бувиер и всички техни спътници, че на няколко пъти бях готова да ги потърся в Google, дали пък наистина не съществуват...

„С вкус на прясна лимонада“ е книга преди всичко за сетивата – всяко действие в историята е подплатено с „вкус на...“, с „ухание на...“. И не ти остава никакъв избор, освен да се насладиш на аромата на традиционни мексикански ястия, гардении, лавандула, мащерка и разбира се, на вкуса на прясната лимонада...


***
Имаше запотена от студ кана, пълна с прясна лимонада с лед и захар, върху масичка от ковано желязо, глинена делва във всеки ъгъл, здравец, обрасъл по стените, саксии с мушката, лимоново дърво, което хвърляше сянка. От този ден нататък Габриел Инестроса вече не можеше да мисли за Клара, без да усеща вкуса на онази напитка – свеж и сладко-кисел. Все едно получи прозрение. Това момиче бе за него като прясна лимонада в августовски следобед. Утоляваше жаждата му…

***

„С вкусна прясна лимонада“ е и напомняне за това колко рядко осъзнаваме, че правим нещо за последен път, защото ...времето е опасна мерна система. Никога не се знае колко е достатъчно, колко е в повече, нито колко е необходимо, нито колко е в излишък, нито къде да го складираш, за да го ползваш, когато ти потрябва. 

Историите, както разочарованията, трябва да имат начало, среда и край; трябва да имат логика, която може да обясни мотивите и последствията без неприятни обиди или напразни надежди, но преди всичко имат нужда от край. 

В разказаните в книгата истории има много разочарования, които не биха могли да имат по-добър край. За първи път ми се случва, прочитайки последните глави от книга, да се чудя те принадлежат ли на началото й. Хареса ми! Именно те осмислиха целия ми прочит на „С вкусна прясна лимонада“. Готова и нетърпелива съм да разбера с какво ще са пълни чашите при следващата среща с Мамен Санчес.

Петя Анастасова

вторник, 17 февруари 2015 г.

"Дивергенти" - тези, които не се категоризират никъде


 

 

Какъв ли би могъл да бъде човешкият живот в едно друго измерение? 




Какви (не)човешки действия биха довели един народ до гибел? Дали стремежът за величие и контрол кара хората да се самозабравят в постъпките си и може ли малцина осъзнали се да спрат опитите за поведенчески контрол над цяла нация?

Всички тези размисли предизвиква романът „Дивергенти“ на Вероника Рот. Пренасяйки ни в атмосферата на един друг свят, където не кръвното родство, а личностната идентификация определя твоята принадлежност, решаващ избор има самоосъзнаването на човека. Бъдещето принадлежи на тези, които знаят къде е мястото им, и именно този избор прави хората пълноправни членове на обществото. Но какво става с тези, които са различни? Тези, които не се категоризират никъде? Приема ли ги обществото такива, каквито са, или стават обект на преследване? 


Какъв би бил Ти, ако сега трябва да се определиш? Имаш ли смелост да избереш със сърцето си? Един нов прочит на битийната човешка същност с вечните екзистенциални въпроси, поднесени по невероятно увлекателен начин. Няма как да прочетеш тази книга и да останеш безразличен!

Снежана Митрева



понеделник, 16 февруари 2015 г.

Конър Гренън: "Понякога животът е много по-невероятен и от най-фантастичната измислица"

 

 

 

 

Понякога животът е много по-невероятен и от най-фантастичната измислица.

 

Конър Гренън







Да, историята в книгата "Малките принцове" изглежда невероятна, но всяка дума е истина. Точно това ме грабна. Книга в духа на "Три чаши чай", написана много истински и точно, сякаш си в Непал и редом с Гренън преживяваш неговото невероятно приключение!

Историята на Конър започва, когато той е на 29 години и решава, че е крайно време да сбъдне мечтата си: да пътува по света. За да „оправдае” напускането на сигурното си работно място, той решава да се включи в Корпуса на мира и да замине чрез тях, като първата му дестинация да е Непал. Не подозирайки къде ще го отведе новият му път, той заминава на шега и изненадата му, когато пристига там, е огромна. 

Озовава се в свят толкова различен от неговия – без ток, вода, комуникации. И този свят променя живота му, събирайки го с едни прекрасни деца, за които той трябва да се грижи. Отначало той си мисли, че ще е за кратко, а впоследствие престоят му се превръща в нещо много по-специално – в мисия! Още по-голям е шокът за него, когато разбира, че децата в сиропиталището "Малките принцове" не са сираци, а са отвлечени от маоистки терористи.

Обикнал тези малки палавници, Конър разбира, че не може просто да си тръгне и да ги изостави, и взема смелото решение сам да помогне в издирването на семействата на децата.

История за доброто, което всеки носи в себе си. История за огромната промяна, която само един човек може да направи, стига да повярва, че носи потенциала в себе си и въпреки обстоятелствата не се предава!

История, която ме докосна, накара ме да се усмихвам, защото е написана много човешки и остави в мен надежда! Надежда, че не сме слепи и глухи за чуждата болка и че ако изберем да бъдем промяната в живота поне на един човек, то не сме живели напразно!

 Дарина Къшева

четвъртък, 12 февруари 2015 г.

"Павилион за жени" - звучи съвременно за всяко поколение


Звучи ли ви като написано преди 70 години? На мен не…


Това е историята на Ву – богата, знатна, многоуважавана китайска фамилия, която започва с четиридесетия рожден ден на г-жа Ву. Тя решава да се оттегли от съпружеските си задължения и да намери наложница за своя съпруг, водена от мисълта, че вече е изпълнила задължението си към него: дарила го е с четирима синове, и желанието си най-после да живее за себе си. Да се отдаде на четене, на размишления, на опознаване на самата себе си – неща, за които през всичките години на управление на фамилията Ву не й е оставало време. И тогава тя среща един свещеник италианец, който обучава сина й на английски език и който открива за нея съвсем нови светове, нови измерения на мъдростта, без дори да прекрачи прага на дома си. Той е този, в когото г-жа Ву открива любовта, когато мисли, че вече е изживяла живота си. И тази любов тя осъзнава и приема като свое безсмъртие. 





В книгата "Павилион за жени" има толкова мъдрост, толкова проницателност, която не би могла да бъде предадена по друг начин, освен дословно:


***


Раздорът между мъжа и жената възниква винаги от убеждението, че ги свързва някакъв дълг. Но изоставим ли това убеждение, пътят става гладък. Всеки от нас има дълг само към себе си – да изпълни своето предназначение. Когато единият се е задоволил, другият също е доволен.

***


Значи, това беше нещастието, което разделяше мъжете и жените. Мъжът вярва в собственото си значение, а жената знае, че не представлява нищо, ако не оправдае своето място със създаването на повече живот. И понеже мъжете обичат жените като част от самите себе си, а жените обичат мъжете като част от онова, което трябва да бъде създадено, в това се състои борбата, която прави мъжа винаги недоволен. Той не може да притежава жената, защото тя се намира в обладанието на една сила, по-голяма от личното му желание.

***


Жената трябва да намери течението на живота на мъжа, да разчиства сламките, пръчките и листата, които пречат на това течение, и да направи всичко по силите си, за да помогне на водата да се издигне на по-високо ниво. Не трябва да бъде като скала, захвърлена в потока, която разделя течението му на две.

***

Жената, след като роди, би трябвало да възстанови целостта си, а не да се разделя на части, защото е отделила плода от тялото си. Само така би могла да обича децата си за това, което са, а не защото са част от нея.

***

Въпросът за интелигентността… Тя е толкова голям дар, толкова тежко бреме! Интелигентността разделя човешките същества повече от немотията и богатството, като ги прави приятели или врагове. Глупакът се бои и мрази интелигентния. Колкото и добър да е, умният човек трябва да знае, че неговата доброта не ще му спечели любовта на тези, чийто ум стои по-долу от неговия.

***

…защото първата любов в сърцето на човека е любовта към самия него (…) ...за да му вдъхва желанието да живее, каквито и скърби да го сполетят. И когато любовта към самия него е наранена, никаква друга любов не може да просъществува.

***

Тайната на нейната власт в този дом се криеше в това, че тя никога не отиваше дотам, та волята й да се почувства като безусловна. Госпожа Ву даваше срок и обещания да я отмени, а сетне използваше времето, за да подреди събитията в полза на своето решение.

***

Звучи ли ви като написано преди 70 години? На мен не… Може би това е най-голямата магия на класическите романи – да звучат съвременно за всяко поколение.


Петя Анастасова

вторник, 10 февруари 2015 г.

"Момиченцето с всички дарби" - една съвременна Пандора, която трябва да носи тежкия товар на познанието...


...налита напред и едновременно се дърпа назад. Човек с голямо куче на каишка, и тя е и човекът, и кучето, опъва напред веригата на собствената си воля...


http://hermesbooks.com/momichenceto-s-vsichki-darbi.html
Мелани е едно обикновено момиченце. Или поне така мисли, докато познатият й до момента свят не се преобръща внезапно, разкривайки неподозирани и страшни истини. Тя е една съвременна Пандора, която трябва да носи тежкия товар на познанието, че има способността да пръсне злото по света, ако пожелае. Светкавичността на събитията, които преобръщат представите й, я превръща в бързо адаптираща се личност към всяка горчива глътка, която чашата на собствената й съдба поднася. Борбата, която води, е жестока, защото най-големият й враг е самата тя. Бойното поле се простира на три фронта: в нейния здрав разум, който я кара да мрази всеки, способен да нарани единствения човек, когото наистина го е грижа за нея – мис Жустиню; в нейното топло и обичащо сърце, каращо я да обича и съчувства на всеки свой спътник, независимо от обстоятелствата; и дълбоко в тялото й, в разядената й от нелечима зараза плът, караща я да унищожи всички живи същества, изпречили се на пътя й, в името на това да оцелее. В битките и решенията, които взема, е сама, защото знае, че е опасно да допусне друг близо до себе си. Тя знае, че е сама и че във всички случаи победеният ще бъде самата тя. Но това не я спира. 

„Момиченцето с всички дарби“ е постапокалиптичен роман, който синтезира в себе си мрачната атмосфера на „Пътят“ на Кормак Маккарти и неугасващата надежда от „Селцето“ на Кир Буличов. Това е романът, който ще ви покаже, че унищожението и спасението са две понятия за едно и също нещо.

Петя Юнчова

"Щиглецът" - Вярата в красивото и една нежна, самотна любов...

 

Вярата в красивото и една нежна, самотна любов срещу свят, изпълнен с предателства, дрога, измами и убийства

 


След дълги години на страстнo четене започнах да губя нужното време и внимание и книгите на нощното ми шкафче намаляваха с всяка изминала година. Видях рекламен банер във Фейсбук за излизането на книгата и още на следващия ден се озовах в книжарницата на „Хермес“ в Бургас. Докоснах внушителното книжно тяло и се запитах ще имам ли времето, търпението и желанието да прочета тези близо 1000 страници?! Загубата на интереса ми към четенето (обяснявах си до този момент) е офталмологичен феномен и оправдавах с умората от работата, ежедневието… Оказа се люта грешка! Вината за това, осъзнах скоротечно, бе в книгите, които съм купувал напоследък.

„Щиглецът“ възстанови тръпката от четенето в стил „с фенерче под завивката“, което практикувах някога, едва открил невероятната сила на литературата. Въпреки хладните си очаквания в началото... Открадната картина? Момче, загубило майка си?... След първите 10 страници бях напълно завладян и не оставих книгата, докато не я завърших в следващите пет дни. Трябва да призная, че ме завладяха тъжни чувства, като затворих последната страница. Отдавна не бях изпитвал тъга, че дадена книга е свършила, запитах се: „А какво след това?“. Ще намеря ли други произведения, с които да поддържам пламъка на новоразпалената си любов към четенето? Всички книги, които си купувах преди „Щиглецът“, ми се виждаха скучни, четенето ми вървеше, сякаш ходя по улици, застлани с лепило, не получавах удовлетворение и тръпка. Други читатели може би ще очертаят историята на Тио Декър по-обстойно: трагедията на атаката в музея, след която изгубва майка си; нелекото съжителство със заможното, но странно семейство на свой съученик; ужасният нов дом в покрайнините на Лас Вегас и непоносимият му баща – време, в което формира дълбоко приятелство с руски тийнейджър, който по-скоро е експлозивна природна сила, а не литературен герой; Тарт праща Тио под състрадателния надзор на реставратора на мебели Хоби. Там отново среща Пипа – момичето, което бе в музея и привлече вниманието му още преди терористичната атака да опустоши двете им малки вселени. Ще ви оставя да се потопите сами в историята.

Ще отбележа само, че Тарт е майстор на визуализацията – местата са описани богато, живописно, безупречно… поемат тежестта на героите буквално и преносно – в частност Лас Вегас по време на рецесията и Амстердам през декември, мразовит, празничен, с цялото си великолепие и особености на показ! И после Ню Йорк, един от градовете, които Тарт обитава. Действията на много книги се развиват в Голямата ябълка, но тук улавям нюанси, малки проблясъци и научавам детайли, които никога не са описвани така майсторски до този момент в литературно произведение. Често спирах четенето, преповтарях изречения, които описваха нещо познато, но по изцяло нов и свеж начин, на брилянтен език, който на моменти ме докарваше до глупава завист към нейния стил и писателски талант. Какво око има Тарт и какъв превъзходен изказ! Оприличават „Щиглецът“ на Дикенсова творба и може би наистина са прави, но също така това е едно напълно оригинално и болезнено прекрасно творение на Дона Тарт. Обичам този роман, тази авторка и ще ги помня винаги. Не съм казвал това за друг роман в последните три години, откакто прочетох „Да убиеш присмехулник“ на Харпър Ли и бях залят от същите чувства на възхищение и любов към книгата. 

Даниел Костов

понеделник, 9 февруари 2015 г.

Вадят реликви, свързани с любовния триъгълник Дора Габе, Елисавета Багряна и Боян Пенев


Премиерата на новата книга „Обич безумна и свята“ е на 10 февруари в къща музей „Н. Й. Вапцаров“




Нона Йотова извади документ за невинността на Багряна в процеса срещу Вапцаров


Реликви на Националния литературен музей ще бъдат извадени на премиерата на новата книга „Обич безумна и свята“ (изд. "Персей"), която осветлява обстоятелствата около любовния триъгълник на най-големите български поетеси Дора Габе и Елисавета Багряна с литературния критик и професор Боян Пенев. Мъжът, който двете поетеси обичат, умира, преди да се е развел с едната и преди да се е оженил за другата. Но чувствата са толкова силни, че продължават да вдъхновяват раждането на нови любовни стихове, които са сред шедьоврите на българската любовна поезия. И Елисавета Багряна, и Дора Габе преживяват шеметни авантюри и гибелни раздели, поне петима мъже делят двете.




Мястото на премиерата на книгата, която ще се проведе на 10. 02. 2015 г. (вторник), от 17.30 ч., в къща музей „Н. Й. Вапцаров“, не е избрано случайно. В изданието за пръв път се публикува документ от самата Елисавета Багряна, относно участието ѝ в съдебното дело срещу Вапцаров. Документът е съхранен от бащата на актрисата, певица и поет, Нона Йотова, която също ще вземе участие в премиерата. Входът е свободен.




„Обич безумна и свята“ спечели конкурс на Министерство на културата и е традиционното изящно светивалентинско издание на „Персей“  – с луксозна твърда подвързия и цветни илюстрации. Съставител на „Обич безумна и свята“ е Людмила Габровска, а художник – Ралица Денчева. Освен че събира любовните шедьоври на двете поетеси, книгата разказва и за техните любови. Като поет Дора израства под крилото не на друг, а на гениалния Яворов, с който има интимна връзка, обвита в мистерии и тайни. Но тя открива мъжа на живота си в лицето на младия литературен критик Боян Пенев и се омъжва за него. Любим университетски преподавател и харизматичен мъж, той обаче привлича студентките и често се поддава на изкушенията, които му се предлагат. Отношенията между съпрузите охладняват и двамата се разделят. Междувременно в полезрението на Боян Пенев се появява Елисавета Багряна. Тя напуска своя съпруг, но месец преди бракоразводното дело с Дора Габе, Боян Пенев неочаквано умира... Още няколко знаменити мъже се раздвояват в чувствата си към Габе и Багряна, като тези емоционални и житейски драми намират своето отражение в творчеството на двете поетеси. Книгата не само разказва тези любовни истории от първо лице чрез стихове, писма, мемоарни записки и признания, но и разкрива най-съкровена същност на тези две забележителни жени и поетеси, дръзнали да преследват мечтите си и разрушили предразсъдъци, властвали столетия наред.

Националният литературен музей, съорганизатор на събитието заедно със Столична библиотека, ще покаже някои от реликвите, свързани с тримата автори: ръкописът на Багряна „Сказка за Бретан“ (където изживяват страстни дни с Боян Пенев), шалове и визитки на поетесата, писалището, на което Боян Пенев написва монументалната си "История на новата българска литература", непознати снимки и вещи на Дора Габе. Ще бъде разказано и за парфюма на Дора Габе, дарен от нейната племенница Виолета преди няколко години. Ще бъде представена и изложбата „Как ще спреш ти мене – волната…“ на НЛМ, посветена на 120-годишнината от рождението на Елисавета Багряна. В 22 постера са разказани духовните й пътешествия, най-ярките й детски спомени за родителите ѝ, за Първото българско изложение в Пловдив през 1892 г. с техническите му чудеса и знаменития балон на Йожен Годар, полетял над града на тепетата. Отразени са знакови пътувания на Багряна, родили  шедьоври като „Стихии“, „Моята песен“ и паметни стихотворни цикли като „Бретан“, „Словенски вечери“, „Париж – Венеция“, Турския, Ливанския и Бразилския, са представени в цялото богатство на междукултурните диалози, чиято посланица е една от най-талантливите и красиви българки на всички времена. Малко известни и премълчавани литературноисторически сюжети са разкрити документално – от  митичното „бягство“ на Багряна и Боян Пенев към стихиите на Бретан, през приятелствата със сръбските и словенски творци, неподвластни на политическите конюнктури, та до истинската версия за гостуването в Рио де Жанейро и срещата ѝ с Педро и Дилма Русеви през 1960… За ценителите на историята са представени и ред непознати факти за Багряна: участието ѝ в защитата на българските евреи; помощта ѝ за освобождаването от концлагер на писателя комунист Асен Босев преди 1944 г. и на анархиста Делчо Василев след 1944 г. и др. Не са премълчани флиртът на голямата ни поетеса с властта след 9 септември, пътуванията ѝ до Москва и конгресите за мир и форумите на жените из цял свят.



четвъртък, 5 февруари 2015 г.

"Един живот" на Ги дьо Мопасан ни кара да се замислим за нашия собствен „един живот“

http://hermesbooks.com/edin-zhivot-klub-klasika.htmlЖана е млада и произхожда от богато аристократично семейство. Тя е на 17 години, когато родителите й идват да я вземат от манастира, в който са я оставили, когато е била 12-годишна. През петте години, прекарани в манастира, тя мечтае и очаква с трепет да излезе, за да се наслади на красотите на истинския живот, да вкуси от неговите радости. Опиянява се от всичко свързано с природата, животните. Но когато се сблъсква с истинския живот, всичките й блянове и надежди рухват. Омъжва се за лош мъж, когото дори не познава. Той променя изцяло живота й. Държи се зле с нея, не я уважава, има връзки с други жени. Целият й живот е белязан от драматични събития, но все пак тя продължава напред в името на голямата си обич и надежда – сина й Пол.

Накрая романът завършва със следното изречение: „Ето, виждате ли, животът не е никога нито добър, нито тъй лош, както си мислим ние“. Човек от всичко трябва да извлече поука, всичко в този живот се случва с причина.

„Един живот“ ни кара да се замислим за нашия собствен „един живот“ – как го живеем, с кого го живеем и дали сме щастливи, и дали в края на живота ни ще ни завладяват хубави или лоши спомени.

Романът ни учи, че невинаги реалността е такава, каквато ние си я представяме, и такава, каквато ни се иска да бъде. Човек винаги трябва да бъде подготвен и за лошотията, и за добротата в живота. 

Лора Любомирова, книжарница "Хермес" - Ал. Стамболийски

„Един + един“ – Джоджо Мойс: "Понякога животът е поредица от препятствия, които просто трябва да преодолеем със силна воля."

Понякога животът е поредица от препятствия, които просто трябва да преодолеем със силна воля.

http://hermesbooks.com/edin-edin.html


„Един + един“ е красива любовна история с премерена доза драматични обрати и изключително симпатични участници. Джес и Ед са съвършено различни хора, които животът събира в едно общо равенство. Но когато един завършен човек срещне друг завършен човек, не се получава нищо друго освен едно съвършено цяло. Тя е безкрайна оптимистка с безкрайни проблеми, той е объркан софтуерен специалист в сложна ситуация. От самото начало подсъзнателно всеки от двамата има нужда да помогне на другия. И правейки го, помагат най-вече на себе си. Той има нужда от положителен човек като Джес, а тя – от стабилен мъж, на когото да може да разчита.

Това е една история за положителното, когато животът е скапан. За хубавите неща, които се случват, когато най-малко ги очакваш, но само ако наистина вярваш в тях. История за вярата във втория шанс, за една повече даваща, отколкото искаща любов. История за „ще се справим някак“ ситуациите.

Да се прочете от хора, които са забравили, че „човек не е абониран за щастието“ и то се постига с воля и желание, а не е постоянна величина!

Петя Анастасова, книжарница "Хермес" - Централ

Този Свети Валентин дамите предпочитат среща с Крисчън Грей


  

ПЕТДЕСЕТ НЮАНСА СИВО разбива рекорди две седмици преди световната си премиера



 Този Свети Валентин дамите предпочитат среща с Крисчън Грей





Предварителните продажби за първото киносъбитие за 2015 г. – премиерата на ПЕТДЕСЕТ НЮАНСА СИВО, започнаха да разбиват рекордите в световен мащаб, като в някои кина във Великобритания задминават предварителните продажби на билети за филми като „Аватар“, „Мама Миа“ и „Отмъстителите“. Предварителните продажби започнаха в близо 40 територии по цял свят още в средата на януари и до момента са достигнали впечатляващите близо 3 милиона билета в световен мащаб.



В България ПЕТДЕСЕТ НЮАНСА СИВО също се превърна в абсолютен рекордьор по предварителни продажби на билети на всички времена. В очакване на киносъбитието на годината феновете на романите на Е.Л. Джеймс вече превзеха кината в страната. По-малко от две седмици преди премиерата на ПЕТДЕСЕТ НЮАНСА СИВО резервираните и продадени билети надминаха сензационната бройка от 25 000 в 26 града в България. Огромният брой нетърпеливи фенове принуждава кината да отварят допълнителни прожекции.


 Междувременно, стана ясна и възрастовата категория на филма в България – D, което означава, че ПЕТДЕСЕТ НЮАНСА СИВО е забранен за лица под 16 г. Същата категория през 2014 г. са получили над 20 кинофилма, включително боксофис хитове като „Вълкът от Уолстрийт“ и „300: Възходът на една империя“. Това подсказва, че любовната история между Крисчън Грей и Анастейжа Стийл ще заложи повече на естетиката и романса, отколкото на графичната визуализация на популярния роман. 

Дни преди световната премиера на филма бял свят ще види и саундтракът. Хитовата компилация ще бъде на пазара на 10 февруари и включва общо 16 парчета на едни от най-големите имена на музикалната сцена. The Rolling Stones, Beyonce, Sia, Ellie Goulding, The Weeknd, Jessie Wear, Annie Lennox, Skylar Grey и още куп звездни попълнения намират място в албума, като почти всички песни са написани специално за филма.  Самите изпълнители са гледали предварително части от екранизацията на култовата книга, за да се вдъхновят допълнително от завладяващата история на Анастейжа Стийл и Крисчън Грей.


ПЕТДЕСЕТ НЮАНСА СИВО идва в кината на 13 февруари!

 



сряда, 4 февруари 2015 г.

"Крадецът на книги" - обсебващ роман

http://hermesbooks.com/kradec-t-na-knigi.html"Крадецът на книги" е история, разказана от Смъртта. Една може би страшна гледна точка, но тъй като действието се развива в Германия по време на Втората световна война, тя звучи напълно уместно. Това е и историята на едно младо момиче, което, въпреки че живее живот, който не пожелавам на никого, все пак успява да изживява своите проблясъци на удоволствие чрез малките неща, включително няколко книги, които успява да придобие (или по-точно да открадне).

Интересно е да се види, че книгата е анонсирана като подходяща за младите читатели. Моля, не се обезсърчавайте от това – това е по-скоро книга за възрастни, разказваща историята на деца, които правят всичко възможно, за да живеят нормален живот във времена на неописуем ужас. "Крадецът на книги" е също така добър начин по-зрелите читатели да се запознаят със спецификата на времето, през което се развива историята. Все пак бъдете предупредени, че като се има предвид кой е разказвачът, историята е доста конфликтна и… тъжна на моменти.

За да добави допълнителен ефект към книгата, се оказва, че това е истинската история на бабата на автора. Като имате предвид това, осъзнавате колко устойчиви можем да бъдем ние, хората, и как понякога с малко късмет можем да държим смъртта на разстояние, когато усилено чука по вратата ни.

http://hermesbooks.com/kradec-t-na-knigi.html


Даниел Костов, книжарница "Хермес" - Бургас

неделя, 1 февруари 2015 г.

"Щастието е чаша чай с теб" ни кара да се замислим върху важните неща в живота


Романът „Щастието е чаша чай с теб“ съдържа в себе си изключителен вкус и талант, невероятен усет и реализъм относно това, което ни се случва в живота. Тази книга не може да бъде отнесена към нито един жанр напълно, защото тя е колкото криминална, толкова приключенска, а и романтична. По никакъв начин обаче това не я прави лекомислена, напротив. Книгата е доказателство за това как всичко, което ни се случва, се случва с определена цел и за да бъдем щастливи, трябва да умеем да посрещаме трудните моменти с радост, защото, ако се оставим на това да се поддадем на лоши мисли, рискуваме да загубим самите себе си.

Идеята на авторката е, че щастието не е нещо, което получаваме даром. То зависи от самите нас, ние сме тези, които трябва да си извоюваме правото да бъдем щастливи.

Най-лесно е да се примирим, най-лесно е да оставим нещастието да ни погълне. Ако искаме да бъдем нещастни, ще бъдем. Но когато успеем да открием положителното дори и когато не виждаме начин, то така ще успеем да намерим пътя си, пътя към щастието.

„Щастието е чаша чай с теб“ ни кара да се замислим върху важните неща в живота и това, което ни прави истински щастливи, доволни от живота и от това, което ни предоставя.

Изключително динамична, изпълнена с много преживявания на различни персонажи и хумористично представяне на техните съдби, тази книга е уникално четиво, което си заслужава да бъде прочетено.
 

Петя Жилева, книжарница "Хермес" - Пазарджик


От 13 февруари очаквайте новата книга на Мамен Санчес -

http://hermesbooks.com/knigi/s-vkus-na-prjasna-limonada.html