„С вкус на прясна лимонада“ е книга преди всичко за сетивата

Дали тази книга ще е нова глътка свежест от Мамен Санчес след „Щастието е чаша чайс теб“, както предполага заглавието? Да, усетих свежестта от прясната лимонада, но усетих и неизменно съпътстващия кисело-тръпчив вкус на лимона. Очаквах горещи испански страсти. Получих ги, но с добавка от едни изстрадали съдбите си герои – и палачи, и жертви на собствените си постъпки. До такава степен повярвах в истинността на Клара Кобиан, Грета Бувиер и всички техни спътници, че на няколко пъти бях готова да ги потърся в Google, дали пък наистина не съществуват...

„С вкус на прясна лимонада“ е книга преди всичко за сетивата – всяко действие в историята е подплатено с „вкус на...“, с „ухание на...“. И не ти остава никакъв избор, освен да се насладиш на аромата на традиционни мексикански ястия, гардении, лавандула, мащерка и разбира се, на вкуса на прясната лимонада...

***

Имаше запотена от студ кана, пълна с прясна лимонада с лед и захар, върху масичка от ковано желязо, глинена делва във всеки ъгъл, здравец, обрасъл по стените, саксии с мушката, лимоново дърво, което хвърляше сянка. От този ден нататък Габриел Инестроса вече не можеше да мисли за Клара, без да усеща вкуса на онази напитка – свеж и сладко-кисел. Все едно получи прозрение. Това момиче бе за него като прясна лимонада в августовски следобед. Утоляваше жаждата му…

***

„С вкусна прясна лимонада“ е и напомняне за това колко рядко осъзнаваме, че правим нещо за последен път, защото ...времето е опасна мерна система. Никога не се знае колко е достатъчно, колко е в повече, нито колко е необходимо, нито колко е в излишък, нито къде да го складираш, за да го ползваш, когато ти потрябва. 

Историите, както разочарованията, трябва да имат начало, среда и край; трябва да имат логика, която може да обясни мотивите и последствията без неприятни обиди или напразни надежди, но преди всичко имат нужда от край. 

В разказаните в книгата истории има много разочарования, които не биха могли да имат по-добър край. За първи път ми се случва, прочитайки последните глави от книга, да се чудя те принадлежат ли на началото й. Хареса ми! Именно те осмислиха целия ми прочит на „С вкусна прясна лимонада“. Готова и нетърпелива съм да разбера с какво ще са пълни чашите при следващата среща с Мамен Санчес.

Петя Анастасова