Една книга за Любовта между хората, между родители и деца, любовта към света и към живота - "Под сянката на свещеното дърво"

Банианът се смята за свещено дърво в будистката и хиндуистката философия. Това е дървото, под което е бил роден Буда. Съществува вярване, според което тези, които седят в сянката на банианово дърво, ще бъдат защитени от беди и ще оцелеят въпреки превратностите, които им носи животът.

Чудно е как в земя, в която се изповядва будизмът, едно учение, насочено основно към постигане на вътрешен мир и хармония както със самия себе си, така и със заобикалящата среда, успява да покълне семенцето на тази ужасяващо крайна форма на диктатура и терор, какъвто е режимът на червените кхмери в Камбоджа през 70-те години на ХХ век. И понеже за историята човешките съдби са просто цифри и статистика, понякога получаваме по-достоверна и наситена историческа картина не от документалистиката, а от художествената литература. Един такъв фрагмент от това тежко време е романът на Вадей Ратнър „Под сянката на свещеното дърво“.

Историята на Рами, седемгодишната дъщеря на принц от кралското семейство на Камбоджа, със сигурност не се различава много от историите на много други представители на интелигенцията и аристокрацията, станали жертви на червените кхмери. Репресирани и преследвани, всички те изживяват ужаса от безсмисленото насилие. Тя обаче ще ви завладее и окрили въпреки ужасите на войната, въпреки безсмислието, липсата на всякаква логика и причина, въпреки дехуманизацията и обезценяването на човешкия живот, които съпътстват всеки диктаторски режим. Защото не това е важното в тази история. Над цялата мъка и страдание, събрани в тези страници, се издига най-естественото и силно нещо в света – любовта. Любовта между хората, между родители и деца, любовта към света и към живота. Любовта, която ни дава силата да продължим, да издържим и да не изгубим връзката със себе си.

„Не бива да позволя никой и нищо да ме прекърши!“ – си казва малката Рами, станала свидетел на неща, които човешкият ум не може да проумее. Прости думи, които носят в себе си знанието, че волята и решимостта да не се поддадем на отчаянието са в нас и зависят само от нас. Защото, когато разумът се сблъска с ирационалното, пред нас се откриват само два пътя: да бъдем унищожени или да направим съзнателния избор да останем хора.

Ирина Муканова