"Павилион за жени" - звучи съвременно за всяко поколение

Звучи ли ви като написано преди 70 години? На мен не…

Това е историята на Ву – богата, знатна, многоуважавана китайска фамилия, която започва с четиридесетия рожден ден на г-жа Ву. Тя решава да се оттегли от съпружеските си задължения и да намери наложница за своя съпруг, водена от мисълта, че вече е изпълнила задължението си към него: дарила го е с четирима синове, и желанието си най-после да живее за себе си. Да се отдаде на четене, на размишления, на опознаване на самата себе си – неща, за които през всичките години на управление на фамилията Ву не й е оставало време. И тогава тя среща един свещеник италианец, който обучава сина й на английски език и който открива за нея съвсем нови светове, нови измерения на мъдростта, без дори да прекрачи прага на дома си. Той е този, в когото г-жа Ву открива любовта, когато мисли, че вече е изживяла живота си. И тази любов тя осъзнава и приема като свое безсмъртие. 

В книгата "Павилион за жени" има толкова мъдрост, толкова проницателност, която не би могла да бъде предадена по друг начин, освен дословно:

***

Раздорът между мъжа и жената възниква винаги от убеждението, че ги свързва някакъв дълг. Но изоставим ли това убеждение, пътят става гладък. Всеки от нас има дълг само към себе си – да изпълни своето предназначение. Когато единият се е задоволил, другият също е доволен.

***

Значи, това беше нещастието, което разделяше мъжете и жените. Мъжът вярва в собственото си значение, а жената знае, че не представлява нищо, ако не оправдае своето място със създаването на повече живот. И понеже мъжете обичат жените като част от самите себе си, а жените обичат мъжете като част от онова, което трябва да бъде създадено, в това се състои борбата, която прави мъжа винаги недоволен. Той не може да притежава жената, защото тя се намира в обладанието на една сила, по-голяма от личното му желание.

***

Жената трябва да намери течението на живота на мъжа, да разчиства сламките, пръчките и листата, които пречат на това течение, и да направи всичко по силите си, за да помогне на водата да се издигне на по-високо ниво. Не трябва да бъде като скала, захвърлена в потока, която разделя течението му на две.

***

Жената, след като роди, би трябвало да възстанови целостта си, а не да се разделя на части, защото е отделила плода от тялото си. Само така би могла да обича децата си за това, което са, а не защото са част от нея.

***

Въпросът за интелигентността… Тя е толкова голям дар, толкова тежко бреме! Интелигентността разделя човешките същества повече от немотията и богатството, като ги прави приятели или врагове. Глупакът се бои и мрази интелигентния. Колкото и добър да е, умният човек трябва да знае, че неговата доброта не ще му спечели любовта на тези, чийто ум стои по-долу от неговия.

***

…защото първата любов в сърцето на човека е любовта към самия него (…) ...за да му вдъхва желанието да живее, каквито и скърби да го сполетят. И когато любовта към самия него е наранена, никаква друга любов не може да просъществува.

***

Тайната на нейната власт в този дом се криеше в това, че тя никога не отиваше дотам, та волята й да се почувства като безусловна. Госпожа Ву даваше срок и обещания да я отмени, а сетне използваше времето, за да подреди събитията в полза на своето решение.

***

Звучи ли ви като написано преди 70 години? На мен не… Може би това е най-голямата магия на класическите романи – да звучат съвременно за всяко поколение.

Петя Анастасова