Вярата в красивото и една нежна, самотна любов срещу свят, изпълнен с предателства, дрога, измами и убийства
След дълги години на страстнo четене започнах да губя нужното време и внимание и книгите на нощното ми шкафче намаляваха с всяка изминала година. Видях рекламен банер във Фейсбук за излизането на книгата и още на следващия ден се озовах в книжарницата на „Хермес“ в Бургас. Докоснах внушителното книжно тяло и се запитах ще имам ли времето, търпението и желанието да прочета тези близо 1000 страници?! Загубата на интереса ми към четенето (обяснявах си до този момент) е офталмологичен феномен и оправдавах с умората от работата, ежедневието… Оказа се люта грешка! Вината за това, осъзнах скоротечно, бе в книгите, които съм купувал напоследък.
„Щиглецът“ възстанови тръпката от четенето в стил „с фенерче под завивката“, което практикувах някога, едва открил невероятната сила на литературата. Въпреки хладните си очаквания в началото... Открадната картина? Момче, загубило майка си?... След първите 10 страници бях напълно завладян и не оставих книгата, докато не я завърших в следващите пет дни. Трябва да призная, че ме завладяха тъжни чувства, като затворих последната страница. Отдавна не бях изпитвал тъга, че дадена книга е свършила, запитах се: „А какво след това?“. Ще намеря ли други произведения, с които да поддържам пламъка на новоразпалената си любов към четенето? Всички книги, които си купувах преди „Щиглецът“, ми се виждаха скучни, четенето ми вървеше, сякаш ходя по улици, застлани с лепило, не получавах удовлетворение и тръпка. Други читатели може би ще очертаят историята на Тио Декър по-обстойно: трагедията на атаката в музея, след която изгубва майка си; нелекото съжителство със заможното, но странно семейство на свой съученик; ужасният нов дом в покрайнините на Лас Вегас и непоносимият му баща – време, в което формира дълбоко приятелство с руски тийнейджър, който по-скоро е експлозивна природна сила, а не литературен герой; Тарт праща Тио под състрадателния надзор на реставратора на мебели Хоби. Там отново среща Пипа – момичето, което бе в музея и привлече вниманието му още преди терористичната атака да опустоши двете им малки вселени. Ще ви оставя да се потопите сами в историята.
Ще отбележа само, че Тарт е майстор на визуализацията – местата са описани богато, живописно, безупречно… поемат тежестта на героите буквално и преносно – в частност Лас Вегас по време на рецесията и Амстердам през декември, мразовит, празничен, с цялото си великолепие и особености на показ! И после Ню Йорк, един от градовете, които Тарт обитава. Действията на много книги се развиват в Голямата ябълка, но тук улавям нюанси, малки проблясъци и научавам детайли, които никога не са описвани така майсторски до този момент в литературно произведение. Често спирах четенето, преповтарях изречения, които описваха нещо познато, но по изцяло нов и свеж начин, на брилянтен език, който на моменти ме докарваше до глупава завист към нейния стил и писателски талант. Какво око има Тарт и какъв превъзходен изказ! Оприличават „Щиглецът“ на Дикенсова творба и може би наистина са прави, но също така това е едно напълно оригинално и болезнено прекрасно творение на Дона Тарт. Обичам този роман, тази авторка и ще ги помня винаги. Не съм казвал това за друг роман в последните три години, откакто прочетох „Да убиеш присмехулник“ на Харпър Ли и бях залят от същите чувства на възхищение и любов към книгата.
„Щиглецът“ възстанови тръпката от четенето в стил „с фенерче под завивката“, което практикувах някога, едва открил невероятната сила на литературата. Въпреки хладните си очаквания в началото... Открадната картина? Момче, загубило майка си?... След първите 10 страници бях напълно завладян и не оставих книгата, докато не я завърших в следващите пет дни. Трябва да призная, че ме завладяха тъжни чувства, като затворих последната страница. Отдавна не бях изпитвал тъга, че дадена книга е свършила, запитах се: „А какво след това?“. Ще намеря ли други произведения, с които да поддържам пламъка на новоразпалената си любов към четенето? Всички книги, които си купувах преди „Щиглецът“, ми се виждаха скучни, четенето ми вървеше, сякаш ходя по улици, застлани с лепило, не получавах удовлетворение и тръпка. Други читатели може би ще очертаят историята на Тио Декър по-обстойно: трагедията на атаката в музея, след която изгубва майка си; нелекото съжителство със заможното, но странно семейство на свой съученик; ужасният нов дом в покрайнините на Лас Вегас и непоносимият му баща – време, в което формира дълбоко приятелство с руски тийнейджър, който по-скоро е експлозивна природна сила, а не литературен герой; Тарт праща Тио под състрадателния надзор на реставратора на мебели Хоби. Там отново среща Пипа – момичето, което бе в музея и привлече вниманието му още преди терористичната атака да опустоши двете им малки вселени. Ще ви оставя да се потопите сами в историята.
Ще отбележа само, че Тарт е майстор на визуализацията – местата са описани богато, живописно, безупречно… поемат тежестта на героите буквално и преносно – в частност Лас Вегас по време на рецесията и Амстердам през декември, мразовит, празничен, с цялото си великолепие и особености на показ! И после Ню Йорк, един от градовете, които Тарт обитава. Действията на много книги се развиват в Голямата ябълка, но тук улавям нюанси, малки проблясъци и научавам детайли, които никога не са описвани така майсторски до този момент в литературно произведение. Често спирах четенето, преповтарях изречения, които описваха нещо познато, но по изцяло нов и свеж начин, на брилянтен език, който на моменти ме докарваше до глупава завист към нейния стил и писателски талант. Какво око има Тарт и какъв превъзходен изказ! Оприличават „Щиглецът“ на Дикенсова творба и може би наистина са прави, но също така това е едно напълно оригинално и болезнено прекрасно творение на Дона Тарт. Обичам този роман, тази авторка и ще ги помня винаги. Не съм казвал това за друг роман в последните три години, откакто прочетох „Да убиеш присмехулник“ на Харпър Ли и бях залят от същите чувства на възхищение и любов към книгата.
Даниел Костов
Няма коментари:
Публикуване на коментар