Пропускане към основното съдържание

"Хората, които са винаги с мен" - история за живота такъв, какъвто е през призмата на детските очи


Издателство: Лабиринт
Жанр: Съвременна проза




След ,,Три ябълки паднаха от небето“ и в навечерието на излизането на новата книга на Нарине Абгарян, в мен се появи огромно желание да прочета ,,Хората, които са винаги с мен“. Дали заради мириса на лято, или необходимостта да се запозная с една различна, ведра и същевременно много смислена история. За моя огромна радост очакванията ми относно тази книга абсолютно се оправдаха.

За сюжета не искам да разкривам много, защото е най- добре всеки сам да прочете историята и да изгради собствено мнение. Действието се развива в едно малко арменско село, преживяло много през различните периоди. Многобройните войни са се отразили по различни начини на живота и бита на населението. Включително заселването на различни народи е дало своя принос за изграждането на общественото мислене и поведение. И като казах обществено мислене и поведение, много ми е важно да споделя нещо с вас. Ако проблемът на XXI в. е именно липсата на национално съзнание, липсата на чувство за принадлежност и усещане за част от едно цяло, Нарине Абгарян по много красив и неусетен за читателя начин, го кара да се замисли кое всъщност е важното в неговия живот. Допадна ми идеята, че човек може да се чувства пълноценен тогава, когато е част от цялото.

,,Все едно чакаш на гара: заобиколен си от тълпи, покрай теб се стрелкат носачи, профучават пътнически и товарни влакове, едни хора заминават, други пристигат, а твоя влак все не го обявяват.“

Има още една тема, която ми направи силно впечатление още в началото на романа, а именно  тази за безверието на младите. Смея да си призная, че не съм особен почитател на религиите, но вярвам в онази чиста и неподправена вяра, която те изважда от трудните ситуации и ти помага да постигаш целите си. Това е още една причина да мисля, че романът е много близък до мен. Всеки един от нас е свободен да вярва в каквото иска, но най-важното е да не губи усещането, че има нещо по-висше от него и когато има нужда, може да съм обърне към него.

,,Бабата на Витка смята, че от глупост никой от младите не вярва в Бога и чак когато остареят, хората осъзнават, че цял живот, без дори да подозират, постоянно са водели вътрешни разговори с Него.“

И за да не ви отегчавам повече с моите размисли, само ще ви препоръчам: прочетете книгата, ако имате нужда просто да върнете времето, когато бяхте деца, когато светът беше безкрайното тичане по селските поляни, разходките по реката, кукуригането на петела и добрите приятели. Тази книга е глътка свеж въздух сред забързания живот на големия град и вечно нестигащото време за близките ни хора. И ако има нещо, което остава винаги важно, то това са любовта и вярата.

,,Всичко си има място и предназначение. И за всичко има време.“

Автор на текста: Теодора Иванова 

Коментари

Популярни публикации от този блог

Книгите за лятната ваканция - задължителни!

За някои деца четенето на книги през ваканцията е истинско мъчение, може би от факта, че на всички списъци слагат думата ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ! Затова съвета ни е да накарате децата си да забравят тази дума и да наблегнат на това, което е написано в самите книги. 
Много деца следят точно колко страници са прочели, но когато започнат да четат откриват очарованието на новите светове, които книгите им разкриват.
Решихме да помогнем на родителите, които се чудят какви точно бяха книгите в списъка за лятото. Но първо няколко съвета за вас и вашите дечица:
Правила за четене:
1. Не вземай книгата с мръсни ръце.
2. Не прави бележки върху книгата. Направи си и използвай книгоразделител.
3. Съхранявай книгите грижливо.
4. Изяснявай си значението на неизвестните думи – търси ги в тълковния речник или попитай възрастните.
5. Старай се да разбираш и да си представяш това, което четеш.

А  също така да не забравяме и:



А сега и примерните списъци:
За втори клас:
Български народни приказки
Приказен свят” – А. К…

5 нови романтични заглавия, които да прочетете в летните дни

Преди няколко дни настъпи астрономическото лято, а какво по-подходящо време от това за книги на любовна тематика?  Представяме ви пет нови романтични романа, в които да се потопите през предстоящите летни дни. 
💖 💖 💖
"В града на замечтаните кули" от Джулия Уелан 
- Първото ни предложение отвежда в Оксфордския университет, където Елинор Дъран отива да изучава английска литература от 19. век. Вместо да попадне на любимата си професорка там обаче, тя се натъква на друг преподавател - Джейми Дейвънпорт - човекът, съсипал дрехите й сутринта. Въпреки неприятната си първа среща, Елинор и Джейми бързо намират допирните точки помежду си, но скоро Елинор се оказва на кръстопът - да се отдаде на любовта, или да се върне в родното си място, където да продължи обещаваща кариера.
                                                                 💖 💖 💖
"Първата дама" от Сюзън Елизабет Филипс
- Наскоро преиздадена с нова, свежа визия, "Първата дама" от Сюзън Елизабет Филипс…

"Освен това танцувам" - вдъхновяващ роман, съставен единствено от писма

Драги мой, Със сигурност си запознат с вълнението да си пишеш с някого. Не SMS-и от рода на: „Купи хляб, като се прибираш“, а истинска кореспонденция, изискваща внимание, обгрижване, размисъл. О, колко сладко е чакането на писмо! Да дойде пощальонът и да донесе обикновен бял плик, криещ необикновени възможности и то предназначени само за теб (макар че, признавам, през това време на годината мръсникът носи само известия за плащане на данъци). В днешната дигитална ера чакането дори не е дълго. Искаш да споделиш мислите си с някого, написваш му и-мейл и – клик! – писмото е изпратено, а в рамките на минути може да бъде и прочетено. Шеметната скорост на съвременната кореспонденция е дори още по-пристрастяваща. Точно това правят Аделин Пармелан и Пиер-Мари Сото – пристрастяват се към електронните писма, които си разменят по колкото пъти на ден си искат. В тях споделят несподелими истини като това, че Пиер-Мари вече причислява себе си към бившите писатели, защото не може да съчини и къс р…