сряда, 12 септември 2018 г.

"Хората, които са винаги с мен" - история за живота такъв, какъвто е през призмата на детските очи







Издателство: Лабиринт
Жанр: Съвременна проза







След ,,Три ябълки паднаха от небето“ и в навечерието на излизането на новата книга на Нарине Абгарян, в мен се появи огромно желание да прочета ,,Хората, които са винаги с мен“. Дали заради мириса на лято, или необходимостта да се запозная с една различна, ведра и същевременно много смислена история. За моя огромна радост очакванията ми относно тази книга абсолютно се оправдаха.

За сюжета не искам да разкривам много, защото е най- добре всеки сам да прочете историята и да изгради собствено мнение. Действието се развива в едно малко арменско село, преживяло много през различните периоди. Многобройните войни са се отразили по различни начини на живота и бита на населението. Включително заселването на различни народи е дало своя принос за изграждането на общественото мислене и поведение. И като казах обществено мислене и поведение, много ми е важно да споделя нещо с вас. Ако проблемът на XXI в. е именно липсата на национално съзнание, липсата на чувство за принадлежност и усещане за част от едно цяло, Нарине Абгарян по много красив и неусетен за читателя начин, го кара да се замисли кое всъщност е важното в неговия живот. Допадна ми идеята, че човек може да се чувства пълноценен тогава, когато е част от цялото.

,,Все едно чакаш на гара: заобиколен си от тълпи, покрай теб се стрелкат носачи, профучават пътнически и товарни влакове, едни хора заминават, други пристигат, а твоя влак все не го обявяват.“

Има още една тема, която ми направи силно впечатление още в началото на романа, а именно  тази за безверието на младите. Смея да си призная, че не съм особен почитател на религиите, но вярвам в онази чиста и неподправена вяра, която те изважда от трудните ситуации и ти помага да постигаш целите си. Това е още една причина да мисля, че романът е много близък до мен. Всеки един от нас е свободен да вярва в каквото иска, но най-важното е да не губи усещането, че има нещо по-висше от него и когато има нужда, може да съм обърне към него.

,,Бабата на Витка смята, че от глупост никой от младите не вярва в Бога и чак когато остареят, хората осъзнават, че цял живот, без дори да подозират, постоянно са водели вътрешни разговори с Него.“

И за да не ви отегчавам повече с моите размисли, само ще ви препоръчам: прочетете книгата, ако имате нужда просто да върнете времето, когато бяхте деца, когато светът беше безкрайното тичане по селските поляни, разходките по реката, кукуригането на петела и добрите приятели. Тази книга е глътка свеж въздух сред забързания живот на големия град и вечно нестигащото време за близките ни хора. И ако има нещо, което остава винаги важно, то това са любовта и вярата.

,,Всичко си има място и предназначение. И за всичко има време.“

Автор на текста: Теодора Иванова 

Няма коментари:

Публикуване на коментар