Образът на Калуньо е противоречив, лъкатушещ между религиозната принадлежност и усещането за справедливост.
Времето на действието се развива в предосвободителния период от нашата история, години, напоени с кръв, белязали живота и съдбата на българския народ. Години на политически и религиозни борби, на фона на които животът на Калуньо е така обикновен, простиращ се от коситбата на трева до сеенето на кукуруз.
Образът на Калуньо е противоречив, лъкатушещ между религиозната принадлежност и усещането за справедливост. Героят е изключително силен, но бяга от властта, не желае да поеме по общоприетия път на правоверните, да наложи „чистката“ и да смаже каурските блянове за свобода. Веднъж сблъскал се с ужаса след потушеното въстание, в Калуньо настъпва духовна промяна, стремежът му да е пасивен в набезите е стопен и пред него се разкрива пътят на отмъщението.
„Калуня-каля“, или кулата на Калуньо, олицетворява не само физическите сараи, които той започва да строи, но символизира и духовното надграждане на идеала за справедливост в самия него. Творбата ни представя трагедията на един народ и стремежа на обикновения човек да „оправи света“, ръководен от човешките си желания, грехове и страсти.
Не мога да отрека, че „Калуня-каля“ ми бе трудна за четене не защото е пълна с високопарни думи, а защото ни разкрива богатството и пъстротата на българския език такъв, какъвто ние, младото поколение, не познаваме или поне ни е трудно да усвоим. Въпреки тежките диалектни форми и заемки от турския език, желанието ми да се докосна до живота и премеждията на Калуньо надделя.
Стилияна Механджиева
Няма коментари:
Публикуване на коментар