***
Толкова прозорци са тъмни! Сякаш градът се е превърнал в библиотека с книги на непознат език, къщите са като големи полици с нечетливи томове, всички лампи са изгасени.
Само там, горе на тавана, нещо работи. Една машина. Искра в нощта.
***
Харесвам книги, чиито герои са деца – децата се раждат с представата за добро, учат се от приказките, които им четат, че неизбежно всяка история завършва с хепиенд, вярват безусловно в онова, на което възрастните само се надяват – спасение, възмездие, дори безсмъртие. Отчаянието не им е присъщо – приемат всяко сгромолясващо се върху тях нещо, оглеждайки се за изход. И живеят. Без да мислят за вчера. Истински.
Мари-Лор е незряща – загубила буквално завинаги светлината в очите си, но светлината, струяща от сърцето й, не спира да изтича на плътни снопове. Тя се справя с поднесената от съдбата неприятна изненада, виждайки онова, което другите не виждат: изостреният й слух разплита умело потоци от звуци, силното й обоняние чертае нишки в главата й, а пръстите й строят въображаеми светове, докосвайки книги, изпъстрени с релефи, и умалените макети на града, които баща й изработва за нея, радвайки се на отразената светлина от лицето й.
Вернер е сирак, който живее със своята малка сестра. Това, което връща светлината в ежедневието му, е радиоапарат, изпращащ тайнствени научни приказки от хиляди километри разстояние. Радиото за него е гласът, който крепи света след смъртта на баща му, и Вернер се научава да връща този глас в повредените приемници на хората около него.
***
Как става така, деца, че мозъкът, който живее без искрица от светлина, изгражда за нас свят, пълен със сияние?
***
Фон Румпел е болен и не му остава много време. Но той е открил своята искра – единствения по рода си сто трийсет и три каратов диамант „Лумналото море“, известен с легендата, че носи безсмъртие на притежателя си.
Това са три отделни истории – три нишки, които войната заплита в една. Проблемът и на тримата е това, в което вярват: че разполагат с живота си. Но това е, преди цялата разрушителна стихия на войната да се изсипе върху тях – без увъртания, без помпозни евфемизми, безкомпромисно. На децата им се налага да пораснат преждевременно, а на Фон Румпел – да побърза с търсенето, защото войната усложнява допълнително плановете му.
Светлината постепенно се оттича от съзнанията на лишените от свободна воля хора, замествана от избухващите пламъци на падналите ракети. Настъпва принудително затъмнение – неестествено, изолиращо, плашещо. Тайнственият глас на радиото остава единственият лъч, проникващ зад здраво залостените капаци на прозорците – далечни думи, мънички светулки – блещукащи парченца надежда.
Това е книга, редуваща светлина и мрак, отчаяние и надежда, страх и смелост. Книга за изкупителната сила на светлината, но и за изгарящата й и унищожителна мощ. За светлината, която е винаги там някъде, но невинаги можем да видим без чужда помощ. Книга, в която ще ви се иска да прехвърляте страници в очакване на развръзката.
***
Колко хубаво би било, мисли си Мари-Лор, животът да е като книгата на Жул Верн – отваряш там, където ти трябва, по-напред, и разбираш какво ще стане.
***
Петя Юнчова
Няма коментари:
Публикуване на коментар