Историята на Дейвид Менаше ни кара да се запитаме какъв е собственият ни списък с приоритети

Доброто е навсякъде около нас. Казвам го не защото съм непоправим оптимист, а защото го срещам всеки ден. Открива се лесно, стига да отвориш душата си. То е в малките неща, в думите и делата.

Преди дни отново попаднах на него, и то в най-чистия му вид. Беше в „Списъкът с приоритети“ от Дейвид Менаше – книга, която те държи будeн и в прекия, и в преносния смисъл. Купих си я по препоръка, прочетох я за една нощ, а на следващия ден имах нужда да се върна отново към написаното. Към днешна дата смея да твърдя, че няма да я забравя никога.

Винаги съм се възхищавала на хората, които умеят да разказват истории. От онези, които докосват сърцето и оставят трайни следи, които имат смисъл и провокират към размисъл. Такава именно е историята на Дейвид Менаше – един учител, за когото вярата в призванието и любовта към учениците се оказват по-важни от живота.

Разбирайки, че има мозъчен тумор, който най-вероятно ще го доведе до фатален край, Дейвид Менаше не се предава, а продължава напред, намирайки най-голяма опора в учениците си.

***

Учениците бяха моята жизнена сила, моят дъх, кръвта, която течеше във вените ми. В училище не бях болен. Там преподавах. Единственият начин да победя рака беше да не му позволя да ми пречи да правя това, което обичах. 

***

Когато обаче туморът го лишава от зрение, Дейвид е принуден да напусне работа. Той не иска да се раздели с учениците си и измисля смел план. Решава да прекрати лечението си и да прекоси Америка с надеждата да се срещне за последно с тях. Желанието му е да узнае как се справят и дали е имал някакво влияние в живота им.

Смелостта е да знаеш предварително, че си победен, но независимо от всичко да се хвърлиш в боя.

***

В книгата подробно е описано неговото пътуване и вълнуващите му срещи с учениците, които са толкова трогателни, че биха разчувствали всеки. Искрено и с голямо уважение те разказват как Менаше е повлиял положително на живота им. Колко важни решения са взели, след като той им е помогнал да достигнат до тях, и как винаги са можели да разчитат на подкрепата му. Не само в училище, но и в живота.

***
Той беше един от учителите, които ти се падат веднъж в живота. Техните уроци ги помниш дълго след като си напуснал класната стая.
Той не просто ни учеше, той ни вдъхновяваше.

***

Веднъж започната, книгата „Списъкът с приоритети“ не може да бъде оставена. Тя увлича читателя и му дава ценни уроци. Непринудеността на езика, лекото чувство за хумор, което прозира зад иначе сериозната тема, добрата структура и въздействието, което има, я превръщат в приятно и полезно четиво.

Страница след страница тя ни показва кои са важните неща в живота и ни кара да се запитаме какъв е собственият ни списък с приоритети.

Историята на Дейвид Менаше напомня на съвременна приказка, в която доброто побеждава.

Десислава Добрева