Пропускане към основното съдържание

„Легендата“ и втората й част – „Феноменът“, не са типичното тийн/ню адълт фентъзи

„Легендата“ и втората й част – „Феноменът“, не са типичното тийн/ню адълт фентъзи. Въпреки че са в нашумелия напоследък антиутопичен жанр, смея да твърдя, че показват един значително по-усложнен и достоверен художествен свят. В поредицата се чува една полифония от гласове на герои и гледни точки, които са достатъчно добре мотивирани, за да убеждават в правотата си и да печелят симпатии. „Добри“ и „лоши“ герои липсват – има само главни и второстепенни персонажи и съпътстващите ги конфликти. Везните се накланят различно след всеки нов разкрит мотив, като водеща е максимата, че целта оправдава средствата. „Феноменът“, като втора част от трилогията, не само развива идеите, заложени в „Легендата“, но и внася много неочаквани обрати и завръзки. Това ми допадна изключително много, тъй като рядко някоя книга успява да ме изненада и да поддържа напрежението, а тук съм се връщала за втори прочит на конкретни изречения от чисто изумление и отказ да повярвам от раз какво съм прочела току-що.



Още докато четях „Легендата“, някои дребни детайли ми направиха странно впечатление. Например в описанието на героите голямо внимание се обръщаше на косите им – винаги пищни, ярки, лъскави и с движение; дълги и/или с характерна отчетлива прическа, и то не само за момичетата, но и за момчетата. Очите – големи и изразителни, фигурите – гъвкави и слаби тела на бойци. Реакциите, дрехите... – имаше нещо нетипично, някакво леко изкривяване на действителността, което долових по-скоро несъзнателно, но го запомних като усещане. След като прочетох „Легендата“, потърсих повече информация за авторката Мари Лу и открих профила й в DeviantArt с рисунките как си представя героите си. Тогава всичко ми се изясни. Те са всъщност... манга. Когато четях „Феноменът“, вече бях наясно с това и си ги представях като манга. 


Тогава и външният им вид, и емоциите им, подбудите им, присъщата им трагичност – всичко това се допълваше в една завършена картина и внасяше особен чар в художествения свят. Спрямо типологията на мангата и аниметата ми се струва, че главната героиня Джун дори съвпада успешно с образа на т.нар. цундере (женски герои, които приемат ролята на боец или воин, изглеждат много груби и упорити, но по-късно се оказват приятелски настроени и може би дори уязвими). Докато мъжките герои ми се струваха някак женствени, дали недостатъчно силни, колебаещи се, или пък твърде елегантни на фона на милитаризирания свят. Женските герои обаче наистина ми харесаха. В образа на Джун постоянно ми се натрапваше асоциацията за I-330, една от най-силните (и любимите ми) героини, идваща от антиутопичния роман „Ние“ на Евгений Замятин. Всъщност, докато четях„Феноменът“, срещнах няколко препратки към „Ние“. В „прозрачността“, постоянното наблюдение и следене на жителите от органите на реда; в записа на клетвата за вярност към Електора, който се излъчва на високоговорител и се рецитира от гражданите всеки ден; от затворената антиутопична система с разпределени строги роли между индивидите и стряскащата мисъл, че е възможно да има и друг свят отвъд тази позната затворена система, свят, който за героите е твърде непонятен, едновременно ги плаши и привлича. 



Дотук двете книги на „Легендата“ определено ме спечелиха, а надграждането във „Феноменът“ заслужи допълнителни фен точки. Трилогията определено не е (само) за тийн/ню адълт аудитория. Чакам с нетърпение „Героят“, особено след шамаросващия финал във втората част, чиято плесница още гори.

Габриела Стоева



Очаквайте на 13 март на българския книжен пазар и третата част от поредицата - "Героят"
 



Коментари

Популярни публикации от този блог

Книгите за лятната ваканция - задължителни!

За някои деца четенето на книги през ваканцията е истинско мъчение, може би от факта, че на всички списъци слагат думата ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ! Затова съвета ни е да накарате децата си да забравят тази дума и да наблегнат на това, което е написано в самите книги. 
Много деца следят точно колко страници са прочели, но когато започнат да четат откриват очарованието на новите светове, които книгите им разкриват.
Решихме да помогнем на родителите, които се чудят какви точно бяха книгите в списъка за лятото. Но първо няколко съвета за вас и вашите дечица:
Правила за четене:
1. Не вземай книгата с мръсни ръце.
2. Не прави бележки върху книгата. Направи си и използвай книгоразделител.
3. Съхранявай книгите грижливо.
4. Изяснявай си значението на неизвестните думи – търси ги в тълковния речник или попитай възрастните.
5. Старай се да разбираш и да си представяш това, което четеш.

А  също така да не забравяме и:



А сега и примерните списъци:
За втори клас:
Български народни приказки
Приказен свят” – А. К…

5 нови романтични заглавия, които да прочетете в летните дни

Преди няколко дни настъпи астрономическото лято, а какво по-подходящо време от това за книги на любовна тематика?  Представяме ви пет нови романтични романа, в които да се потопите през предстоящите летни дни. 
💖 💖 💖
"В града на замечтаните кули" от Джулия Уелан 
- Първото ни предложение отвежда в Оксфордския университет, където Елинор Дъран отива да изучава английска литература от 19. век. Вместо да попадне на любимата си професорка там обаче, тя се натъква на друг преподавател - Джейми Дейвънпорт - човекът, съсипал дрехите й сутринта. Въпреки неприятната си първа среща, Елинор и Джейми бързо намират допирните точки помежду си, но скоро Елинор се оказва на кръстопът - да се отдаде на любовта, или да се върне в родното си място, където да продължи обещаваща кариера.
                                                                 💖 💖 💖
"Първата дама" от Сюзън Елизабет Филипс
- Наскоро преиздадена с нова, свежа визия, "Първата дама" от Сюзън Елизабет Филипс…

"Освен това танцувам" - вдъхновяващ роман, съставен единствено от писма

Драги мой, Със сигурност си запознат с вълнението да си пишеш с някого. Не SMS-и от рода на: „Купи хляб, като се прибираш“, а истинска кореспонденция, изискваща внимание, обгрижване, размисъл. О, колко сладко е чакането на писмо! Да дойде пощальонът и да донесе обикновен бял плик, криещ необикновени възможности и то предназначени само за теб (макар че, признавам, през това време на годината мръсникът носи само известия за плащане на данъци). В днешната дигитална ера чакането дори не е дълго. Искаш да споделиш мислите си с някого, написваш му и-мейл и – клик! – писмото е изпратено, а в рамките на минути може да бъде и прочетено. Шеметната скорост на съвременната кореспонденция е дори още по-пристрастяваща. Точно това правят Аделин Пармелан и Пиер-Мари Сото – пристрастяват се към електронните писма, които си разменят по колкото пъти на ден си искат. В тях споделят несподелими истини като това, че Пиер-Мари вече причислява себе си към бившите писатели, защото не може да съчини и къс р…