Книгата „Гръцко кафе“ е написана като обръщение на една българска майка към невръстния й син

Дебютният роман на Катерина Хапсали„Гръцко кафе“ не може да се определи само като автобиографичен. В интервю авторката признава, че книгата е „вдъхновена от живота“, но не е изцяло автобиографична.

Героинята в книгата се връща в миналото изключително умело, за да проследи корените на сина си и да разкаже как са се случили нещата, преди тя да се запознае с баща му, как са оцелявали, какво ги е сплотявало, какви са техните любовни истории и премеждия, кои са били техните граници, които са ги събирали и разделяли. Представете си дървото на живота ви, всички преплетени нишки, всички онези любопитни родови истории, запазени във вечността.

„Гръцкокафе“ е написан като обръщение на една българска майка към невръстния й син. Описва се животът на две фамилии, два полюса, два етноса... Бащата Полихронис въплъщава всичко, от което се възхищаваме и мразим в гърците: физическата сила, чувството за величие, ненаситен апетит... и от другата страна – българската силна и красива жена.

След неочакваната смърт на баща му тя решава да седне и да върне времето назад:

Рядко се сещаме да забършем с ръка огледалото за обратно виждане на живота ни. Но аз ще се пробвам. Обещах си го още в деня на най-горещото погребение.

Резултатът е, че книгата се изчита неусетно и се поглъща лакомо като чаша вкусно гръцко кафе.

 

Цвета Петрова