Това, което ме провокира да прочета „Куршум за двама“, беше едно изречение,част от рекламната кампания: Осмеляваш ли се да прочетеш тази книга...? Въпросът: Толкова ли е страшна?, предизвика любопитството ми до такава степен, че изобщо не се поколебах дали да си я купя в деня на излизането. Заедно с любопитството ми обаче растяха и очакванията за трилър, какъвто не съм чела досега. Имаше възможност да остана разочарована, което за щастие не се случи. Вместо това получих голяма доза адреналин, породен от силното напрежение, тревожното очакване и страха – такива, каквито само един истински трилър може да те накара да изпиташ. През двете безсънни нощи (според мен подобни книги се четат задължително през нощта) успях да се насладя на безупречния стил на автора, който не спря да ме изненадва с неочаквани обрати и герои, различни от всички, които бях срещала досега.
На първо място ме впечатли сюжетът.
Двойка влюбени са отвлечени и заключени в тъмно и празно помещение. Единственото, с което разполагат, е пистолет с един патрон. И ултиматумът на похитителя: този, който убие другия, ще бъде пуснат на свобода. Няколко дни без храна, вода и елементарни условия на живот поставят на истинско изпитание физическите и психическите сили на пленниците. Те трябва да решат: кой ще умре и кой ще живее.
Това е най-извратената игра, която детектив Хелън Грейс някога е виждала. Тя познава тъмната страна на човешката природа, но не може да проумее действията на похитителя. Логиката му съвсем й убягва, когато анализира и случаите на следващите отвлечени двойки: двама колеги, майка и дъщеря, две танцьорки. Те нямат нищо общо, но само на пръв поглед. Истината ще се окаже много по-страховита, отколкото Хелън Грейс може да допусне.
Не по-малко интересни се оказаха и героите. Многопластови образи, при които дори и добрите персонажи – жертвите и детективите, имат своите тъмни страни. В книгата има препратки и към ужасяващото минало на извършителката на престъпленията, което до голяма степен обяснява нейната жестокост и безскрупулност.
Детектив Хелън Грейс е един от най-противоречивите герои. Несъмнено е от добрите, но има тъмно минало, което намира отражение в настоящето й. Тя е толкова различна, че на моменти читателят не разбира какво всъщност се върти в главата й. Най-важното за нея е да открие престъпника и да разплете пъзела, който с всяка изминала страница става все по-заплетен.
„Куршум за двама“ е една от най-интересните книги, които съм чела. Авторът изгражда убедителни образи и мотивира много добре постъпките им. Събитията са динамични, а психологическите елементи са майсторски втъкани в сюжета. Най-неочакван обаче е финалът. Още не мога да повярвам кой всъщност е извършителят на престъпленията.
Чакам с нетърпение и останалите романи на Матю Арлидж.
„Куршум за двама“ е една от най-интересните книги, които съм чела. Авторът изгражда убедителни образи и мотивира много добре постъпките им. Събитията са динамични, а психологическите елементи са майсторски втъкани в сюжета. Най-неочакван обаче е финалът. Още не мога да повярвам кой всъщност е извършителят на престъпленията.
Чакам с нетърпение и останалите романи на Матю Арлидж.
Десислава Добрева
Няма коментари:
Публикуване на коментар