„Боби Блажения и Другия американец“ – на границата между истинското и илюзорното

Каквото и да кажа за сборника с разкази и повести „Боби Блажения и Другия американец“, ще бъде малко. Историите, разказани в него, са толкова магични и магнетични, че с лекота омайват сърцето на четящия и го печелят завинаги. Поне с мен така се получи. Много сборници с разкази и повести има издадени, но стилът на Емил Андреев се отличава и изпъква видимо. Сюжетите, героите, гледната точка – всичко е представено под необикновен ъгъл и притежава фантастичното в себе си. Всеки от разказите носи една лека недоизказаност, един малък въпрос, който оставя възможността за свободна интерпретация и „дописване“ от страна на читателя. Емил Андреев не само разказва отделни сюжети, той съгражда един цял магичен художествен свят, който обаче е толкова достоверен в своята логика, че не оставя друг шанс, освен да повярваме, че историите са напълно реални и са се случили някъде там.

Тя беше адски красива, а той – божествено нежен. И се влюбиха, толкова се влюбиха, че дори земята не можа да го понесе. Не че на този пренаселен свят му пукаше за тях (един вид му бе дошло до гуша от тайни любови като тяхната), но имаше нещо възмутително в егоистичната им настойчивост да бъдат уникални.

В ядрото на този свят стои любовта – с многото си лица и необикновената си природа. Тя е дълбоко попила във всички разкази и повести. Можем да я срещнем между млади („Близо до солта“, „Кучката, копелето и стенният часовник“), възрастни („Ханка, която се хранеше красиво“), роднини в едно разпаднало се семейство („Див кон“, „Мама Лома“), човек и животно („Убийството на тъжното момиче“, „Лейди Джейн“), рибка и дънер („Плавеят“), между етносите, възрастите и хорското мнение („Близо до солта“, „Роза по Дунава“), между конкуренцията („Боби Блажения и Другия американец“), в преражданията („Лейди Джейн“), между измеренията („Мира, кучетата и клошарят“)...

– Чакай, чакай! Днес се чух с мама.

– Нещо лошо?

– Не. Всичко е наред. Старият цар си намерил кобилка. Представяш ли си?

Асен замълча. Опита се да си представи баща си на тая възраст с любовница. Стана му смешно, но пък не бе невъзможно. На стари години човек полудява.

– Мама как го приема?

– Радва й се и по цял ден я гали. Много мила била.

– Ивана, какви ги говориш?

– Ама ти… – избухна в смях сестрата. – Ти к’во си помисли? Старецът си е взел кон бе, истински кон, женски. Кобила! И се казва Мая. По цял ден я яздел из Балкана и само за нея мислел и говорел...

Друг интересен похват при Емил Андреев са мотивите. Наред със завладяващите с необикновеността си истории той създава и уникални мотиви, които се отпечатват непреднамерено в съзнанието, за да се върнат с ослепителен блясък в точния момент. Обувките („Ханка, която се хранеше красиво“), люспата („Рибката“), бюстът („Мама Лома“), часовникът („Кучката, копелето и стенният часовник“), блаженството – мотивите са необичайни, а чарът им – оригинален.

Отвори вратата...

• Не е истина! – само това успя да изрече.
  
  

Пред него стоеше Тя. Бе по-красива от всякога. Загледа я с очи, по-широко отворени и от тези на гигантската риба в съня му. Гледаше и не вярваше. Толкова бе изумен, че дори не успя да забележи малката златна люспа, залепнала като пайета под дясното й око.

Андреев майсторски създава легенди, като застъпва реални случки и ги надгражда с художествени и фантастични елементи. Така например в повестта „Боби Блажения и Другия американец“ е застъпен малко известният факт за посещението на младия Кенеди в Лом. Незаконното изсичане на горите пък е засегнато и представено под необичаен ъгъл в „Плавеят“.

И подобно на русалката Яза от едноименната повест, сборникът „Боби Блажения и Другия американец“ също пази границата между истинския и илюзорния свят. Ключът към Омайната страна се дава на четящите – веднъж надникнали, те вече не могат да уловят границата – реално и фантастично се преплитат и допълват в истинския живот, правейки го по-пълнокръвен от всякога.

Габриела Стоева