Обичате
ли книги на историческа тематика?
A хората и техните истории, които ги
правят уникални? Една такава история
базирана на действителни лица и факти
е тази за „Дъщерята на палача“ на Оливeр Пьоч.
С
лекота авторът, който произхожда от
стар род палачи, пренася читателя в
Бавария по времето, когато палачите и
вещиците са обичайна гледка. В случая
ставаме свиделили на едно действие,
което се развива в
наистина апокалиптичен период.
Големият брой престъпления
по онова време е довел до
увеличаване на смъртните присъди чрез
обесване. С две думи - тъмни
времена. На този фон палачът Якоб Куизъл,
който всява ужас в местното население
заради страховития си занаят, ни е
представен като необичайно мъдър и
начетен за времето си мъж. И повярвайте
това не е кървава история, изпълнена с
мъчения и жестокости. В домът на семейство
Куизъл книгите и билкарството са
неизменна част от ежедневието, но
семейството живее в сянката на своето
единствено призвание – да бъдат палачи
- дълг, който се предава от поколение на
поколение. Писателят ни среща и с други
симпатични и ярки образи – дъщерята на
палача Магдалена, Симон – синът на
градския лекар, които е влюбен в нея,
местната акушерка и билкарка Марта
Щехлин, няколко деца-
сираци, хора от градската управа, които
допълват картината на заплетената
история. Като прибавим увлекателния
детективски сюжет, приятния образен
език, прецизните и любопитни исторически
детайли, разбираме защо това е
най-продаваната немскоезична книга в
„Амазон“. Трудно е да се опише цялата
история. Това, което ще разкрия е, че
винаги има повече от една истина.
Втората
книга от трилогията „Дъщерята на палача и черният монах“ ни повдига завесата
на религията и религиозните търсения
по онова време. На нейните заблуди, безумия и загадки. Героите се изправят срещу
опасен враг, който е готов на всичко, за
да се добере до съкровище на тамплиерите.
Необичайна смърт, разследване, тамплиерски
орден, ревност и отново семейство Куизъл
в епицентъра на събитията.
След
като прочетох двете заглавия на Оливeр Пьоч започнах да си рисувам по ярко
картината на събитията от времето на
вещиците и палачите. Това е едно вълшебно
и странно пътешествие с един необичаен
поглед върху хората от онова време. Те
може би не са такива за каквито ги мислим
и Куизълови (и Пьоч в това число) го
доказват по неповторим начин.
Очаквам
с нетърпение третата книга за „Дъщерята
на палача и кралят на просяците“.
Александра Николова
Няма коментари:
Публикуване на коментар