Драги мой,
Имаш
ли брат или сестра? Е, знаеш колко боли,
когато те рани близък до кръвта и сърцето
ти. Подобни душевни охлузвания не се
лекуват, докато паметта помни. В момент
на безумна болка Ела О’Калахан процежда
през зъби към сестра си: „Не искам никога
повече да чувам гласа ти. Нито дума
повече.“ И десетилетия по-късно сестрите
продължават да общуват единствено чрез
хапливи бележки, нищо че живеят заедно
в Роскарбъри Хол – красиво имение, което
повяхва все повече с всяка трагедия,
сполетяла семейството, а те никак не са
малко. Ето, че поредната се задава откъм
градчето, а по-точно от банката там. Ела
и Роберта имат дългове и ако не ги
погасят, ще ги изгонят от дома им –
единствената част от живота им, която
все още ги свързва. Затова Ела взима
нещата в свои ръце. За да спечели пари,
тя открива кафене в бившата бална зала
– прашасала, с олющена боя и изтъркан
паркет, покрита от пода до тавана с
паяжини. Доста търкане и проветряване
отнема привеждането ѝ в приличен вид.
И цялото ирландско провинциално градче
се стича да види вътрешността на един
изстрадал живот.
В този хаос от
проблеми и клюки се появява Деби –
американка, открила наскоро, че е
осиновена със съдействието на местния
католически орден монахини. Единственото,
което младата жена иска, е да се запознае
с биологичната си майка, но за да го
постигне, трябва да срути зидове от
десетилетни тайни. И го прави. С подкрепата
на Ела, която ѝ предлага работа, покрив
и утеха в трудното търсене. Деби открива
втори дом в запуснатото имение и в
топлата прегръдка на Ела. Заедно работят
неуморно, угаждат на местните клюкарки,
грижат се за стария, но много ценен
порцелан и съживяват малко по малко
прашната сграда. Единствената недоволна
е Роберта, която продължава да пише
нападателни бележки.
На книгата не
ѝ липсват драматични обрати,
сърцераздирателни истории и премълчани
истини. На фона на приятното бъбрене и
аромата на кафе в балната зала се засягат
нелеки проблеми в ирландското общество
като изтръгването на новородени бебета
от майките им и незаконното им осиновяване
от богати американски семейства, изцяло
организирано от монахините. Друг важен
въпрос е какво причиняваме на себе си
и на близките ни с решенията, които
взимаме. Дали последиците не тласват
живота ни в неподозирано тъмна посока.
И в крайна сметка защо просто не постъпим
правилно, вместо след това да залъгваме
себе си и тези, които нараняваме, с
ненужни и празни обяснения.
Твоя, малко
натъжена,
Деметра
Няма коментари:
Публикуване на коментар