Автор: Е. Локхарт
Издателство: Егмонт
Жанр: Мистерия, тийнейджърски роман
„Ние, лъжците“ ни въвежда в затворения свят на идеалното семейство Синклер. То е семейство-мечта – наследствено богатство, частен остров за лятото, перфектен външен вид на всичките му членове и също така перфектен личен живот. Или поне това е, което светът вижда от Синклерови. Главен персонаж е Каденс Синклер Истман, която смело и без заобикалки повдига завесата на този идеален живот в опит да си спомни какво се е случило през лятото, когато е била на 15. Групичката им се състои от нея, братовчедите й Мирън и Джони, а през лято осем към тях се присъединява и Гат – доведен брат на Джони. Точно Гат е катализаторът, който показва на останалите, че са Лъжци. Група от четирима приятели - Лъжците, чието приятелство предизвиква разрушения. Революция. Инцидент. Тайна. Лъжи след лъжи. Истинска любов.
Накратко казано – една група, заради която всичко се променя. Завинаги.
Много ми хареса това, че Локхарт е обърнала внимание на един от най-големите проблеми на модерното общество, а именно за размитите ценности и непочитане на семейството. Как парите, дрънкулките, имотите са по-важни от човека до теб, а когато видим простата истина, че те нямат никаква стойност, вече е късно и няма как да върнем времето назад.
“Ние, лъжците“ определено ми хареса. Да, чел съм и по-добри неща. На моменти мога да я определя като прекалено „тийн“, но някак си стилът на авторката, светът, който е описала и усещането й за писане оставиха у мен чувство за удовлетвореност от това, което чета. Да, към края сюжетът започна леко да доскучава, някак си буксуваше на едно място, но точно тогава авторката спря всичко и представи един може би логичен финал на книгата, който дори ме натъжи. Определено Локхарт е разбрала кога трябва да спре. И го направи на най-точното място.
Автор на текста: Любен Спасов
Няма коментари:
Публикуване на коментар