Жан дьо Лафонтен - поет, един от най-популярните баснописци в света, с когото Франция и до днес се гордее, е роден на 8 юли 1621 в малко селце в провинция Шанпан в дома на Шарл дьо Лафонтен. Като млад бил своенравен и доста безотговорен. Известно време се увличал от книги с религиозно съдържание. Дори се записал в духовна семинария, но там учил само година и половина и напуснал, след което се отдал на безделие и развлечения. Според неговите думи разделял времето си на две части: едната прекарвал в спане, а през другата - нищо не правел.
Най-после щастието му се усмихнало - през 1654 вуйчо му го представил на Фуке - министър на финансите по това време. Фуке видял стихове на Лафонтен, харесал ги и се уговорили за определена заплата, ако на всеки три месеца младият поет носи написани нови творби по поръчка.
Следващите години били едни от най-хубавите в живота на Лафонтен, тъй като правел това, което можел най-добре - пишел стихове и за тях получавал добри пари. Лафонтен живеел в разкош в замъка на Фуке. Но и на този период идва краят: министърът е осъден за злоупотреби и изпратен зад решетките.
Тогава известната в Париж маркиза Дьо ла Саблиер взела поета под свое покровителство. Тази интелигентна жена подпомагала Лафонтен повече от 20 години. Тя била човекът, на когото той най-напред показвал произведенията си. По това време Лафонтен вече има доста приятели писатели, сред които са Молиер, Боало и Расин. На сбирки сред приятели той започва да разказва и първите си басни, които го правят извънредно популярен. Парижкото общество ги харесвало и преразказвало с удоволствие. Тези произведения са известни и до днес: "Дъбът и тръстиката", "Лъвът и мушицата", "Вълкът и агнето" и т. н.
Едва на 47-годишна възраст Лафонтен издава книга с първите си басни под заглавие „Приказки". Той не ги съставял лесно и бързо. От един останал ръкопис се вижда колко много поправки и бележки е нанасял. Сюжетите в повечето случаи не са оригинални, а заети от други автори. Лафонтен им дава оригинална поетична обработка и идейно-естетически смисъл, в който се оглежда неговата съвременност. Той се придържа към националните традиции и ги изразява лаконично, сатирично, с иронично-шеговита изобличителност. Жан дьо Лафонтен пише истории за животни, в които се казват много истини за хората – за техните недостатъци и честолюбиви желания, за глупавите положения, в които нерядко изпадат. Чрез басните той разкрива порочните нрави на своята съвременност: лицемерието, ласкателството, егоизма, глупостта, страхливостта, гордостта. По тази причина духовенството забранява приказките на Лафонтен да се публикуват във Франция, но за сметка на това те са отпечатани в Холандия.
Приемането му за член на Френската академия също станало твърде късно и не лесно. Поради някои по-свободно изказани мнения в разказите си Лафонтен не бил любимец на краля. Людовик 14-ти му се сърдел и го направил член на академията едва през 1684, като обявил пред присъстващите: "Той обеща да бъде мъдър".
Известно време Лафонтен се интересува от философия, но през последните години от живота си отново се обръща към религията. Под влияние на един свещеник дори изгаря своя пиеса. До нас са стигнали романът "Любовта на Психея и Купидон", комедиите "Евнух" и "Раготен", оди и мадригали и естествено - безсмъртните му басни, събрани в 12 тома, писани в продължение на повече от 20 години. По негово изказване той взел стари басни и им придал "новост и веселие". Действително в басните му са използвани идеи от Езоп и Федър и от френското народно творчество: "Аз уча от делата на всички майстори в поезията свята и като тях стремя се тя да дава винаги храна на мисълта". На първите си книги той дори слага заглавие "Басните на Езоп" - стъкмени стихове от Лафонтен. Но творбите му не са така наставнически, както у Езоп, и са написани в мерена реч. Те са мъдри приказки, чрез които поетът се противопоставя на онова, което не харесва край себе си.
Понякога сам го казва в своите басни:
"Загубва оня, много що ламти"
"Простакът само за това, че е богат, се сили да изглежда като аристократ"
" За никого не съди по външния му вид!"
"Скъперникът не е ли последен сиромах?"
На 13 април 1695 г., на 74 години, Жан дьо Лафонтен завършва земния си път. Днес, повече от три столетия след неговата смърт, басните му са преведени на много езици и продължават да разнасят славата му по целия свят.
Източник: http://www.presstv.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар