„Първо идват яростта и омразата. След това обосновката, позата на дълбоко благочестие”
Изглежда трудно за вярване, че са минали повече от 40 години, откакто Фредерик Форсайт се прославя с „Денят на чакала”. Ловът на смъртоносен убиец обаче все още е работеща формула, макар времената и врагът вече да са други.
Списъкът на Форсайт с наемни убийци, комунисти и нацисти вече не е в светлината на прожекторите. В „Набелязаните” ислямски екстремист става мишена на американски военноморски офицер, чиято работа е да елиминира без колебание.
Приложението на безпилотни самолети за премахване на набелязани врагове очевидно привлича американските лидери: рискът е малък за американските служители и убийствата са ефективни. Но не подлежи на съмнение и че убийствата обикновено създават повече врагове, отколкото премахват.
Както в случая с пропагандиста Анвар Ал-Авлаки, който се прочува с интернет проповедите си и е убит с ракета от безпилотен самолет, така и в „Набелязаните” екстремист използва интернет, за да разпространява омраза и да набира последователи убийци. Той е известен като „Проповедника”. Тайната му идентичност и местоположение са единственото, което го опазва жив.
По петите му е американският военноморски офицер Издирвача. С неограничен бюджет, цял куп самоличности и неограничен достъп до частни самолети, както и пълното одобрение на щатските власти, Издирвача е на път да открие врага си и да прекрати убийствата.
В „Набелязаните” Фредерик Форсайт е в стихията си. Екшънът обхваща цялото земно кълбо с неудържимо темпо. Още по същественото е, че политиката и военните действия са базирани на реалността: ЦРУ действително е преминало от шпионаж към ликвидация на мишени; бившият щатски държавен секретар по отбраната Доналд Ръмсфелд действително създава военната организация J-SOC, която се занимава със смъртоносни дейности отвъд океана; а убийството на високочленове на Ал-Кайда чрез безпилотни самолети е официален начин за действие на правителствата на Буш и Обама.
Разбира се, трилърът е и литература – оръжията и технологиите винаги работят; операциите винаги протичат по план; никой не остава без амуниции, и никой не знае какво трябва да направи, докато не започне да го прави. В „Набелязаните” разнообразните секретни организации всъщност работят заедно, вместо да се съревновават – в романите на Форсайт дори Мосад играе своята роля.
В романа има съвкупност от фантастични персонажи с разнообразни политически и религиозни профили, които задвижват сюжета. Ако понякога се случва някой от героите да е едноизмерен, то ритъмът и сюжетът винаги компенсират. В „Набелязаните” действието върви със светкавично темпо, тръпката никога не секва, а достоверността премахва нуждата от каквито и да било въпросителни.
„Набелязаните” е доказателство, че Фредерик Форсайт все още е майстор на жанра, който не просто е обновил репертоара си за 21-ви век, но е и писател, който продължава да създава увлекателни класически разкази за смелост и храброст.
***
Предсказанието на Фредерик
Неделя, 25 август 2013,
Джоана Лобо
Преди да стане писател, Фредерик Форсайт е бил журналист в продължение на 12 години. Първата му книга - „Денят на чакала”, издадена през 1971 г., получава световно признание. Макар 42 години след издаването й книгата все още да е на пазара, Форсайт вече не получава процент от печалбата й, защото безпаричният тогава писател продава правата на книгата. Но, уникалният му стил, включващ задълбочени проучвания благодарение на уменията му, придобити като разследващ журналист, носи и на следващите му творби световна слава. В разговор с Джоана Лобо той говори за значението на проучванията, писането за пари и следващия си трилър.
Джоана Лобо
Преди да стане писател, Фредерик Форсайт е бил журналист в продължение на 12 години. Първата му книга - „Денят на чакала”, издадена през 1971 г., получава световно признание. Макар 42 години след издаването й книгата все още да е на пазара, Форсайт вече не получава процент от печалбата й, защото безпаричният тогава писател продава правата на книгата. Но, уникалният му стил, включващ задълбочени проучвания благодарение на уменията му, придобити като разследващ журналист, носи и на следващите му творби световна слава. В разговор с Джоана Лобо той говори за значението на проучванията, писането за пари и следващия си трилър.
1970 г.: Фредерик Форсайт и пишещата му машина, с която той все още работи.
В: Разкажете ни повече за „Набелязаните”.
О: Това е история за опасен член на Ал-Кайда, който изнася проповеди в интернет, за да влияе на млади мюсюлмани и да ги убеждава да убиват в името на Аллах. Американците го обявяват за терорист и изпращат американски офицер да го издирва. Така той бива „набелязан за ликвидиране”.
В: Съществува ли наистина списък с „набелязани за убиване”?
О: Да. Това е списък с имената на хора, считани за терористи; хора, „осъдени” на смърт.
В: Откъде ви е известно това?
О: Любопитството ми се породи от зачестилите нападения с безпилотни самолети с цел убийството на лидери на Ал-Кайда в Близкия Изток, Пакистан, Афганистан и Йемен. Започнах проучване как американците откриват тези хора. Резултатите от него говореха за широка антитерористична мрежа, включваща и платени информатори. Тогава, по време на проучването ми, ме попитаха дали знам за съществуването на този „Списък с набелязани за убиване”. Започнах да интервюирам повече хора, които ме пренасочиха и към други. Нямам официално потвърждение, че списъкът съществува, но знам, че е така. Научих го „неофициално”.
В: Сигурно имате доста високопоставени приятели?
О: Всъщност предпочитам да казвам, че познавам нископоставени хора. Наричам тези хора част от моя „таен свят”. В действителност те функционират до голяма степен като терористи – всичките им услуги са задкулисни и те винаги са невидими, но все пак съществуват.
В: Колко проучвания провеждате за книгите си?
О: Минимум 6 месеца проучване преди всяка книга; през това време пътувам по света и интервюирам различни хора. За „Набелязаните” посетих Вашингтон, Вирджиния и Сомалия (Могадишу). Всички текстове, отнасящи се за Могадишу, са съвсем реални. Бях прочел две книги за Сомалия, но не вярвах на прочетеното и реших да отида и да огледам лично. В книгата има и много за Пакистан, но не ходих там – бях посетил страната по-рано, докато пишех друга книга и пазех записките и впечатленията си от тогава. Освен това говорих с приятел, който знае много за Пакистан - той също ми беше от голяма помощ.
В: До колко са важни проучванията в днешно време?
О: За авторите на трилъри е важно да са колкото се може по-точни. Днешните читатели знаят толкова много и могат да се информират сами толкова лесно, че ако прочетат нещо и разберат, че то не е вярно, ще изгубят вяра в писателя. Много писатели днес пишат за места, които никога не са посещавали. Преди 50 години можеше да направиш така и да ти се размине, но не и днес. Когато започвах бях дори още по-краен и щателен в проучванията си, но вече остарявам.
В: Доколко краен и щателен?
О: При проучването за третата ми книга, „Кучетата на войната”, отидох в Хамбург представяйки се за жител на ЮАР, който се интересуващ от покупката на оръжия. Това беше веднага след превода на „Денят на чакала” на немски. Един от дилърите се загледал във витрината на книжарница, където се продавала моята книга, и онемял. На задната корица на книгата видял снимката на южноафриканеца, с когото търгува... моята снимка. За мой късмет един британски шпионин ми се обади и ми каза, че прикритието ми е разбито. Каза ми да напусна Хамбург незабавно - така и направих. Имал съм и други подобни преживявания, но и с тях съм се справял. В онези дни беше трудно да се намери такава информация, но сега е по-лесно. Днес събирам нужната ми информация от другата страна – законната.
В: Трудно ли се намира информация – по-точно секретна информация – от вашите източници?
О: Общо взето, повечето хора в тази сфера обичат да говорят за работата си. Чувстват се недооценени. Рядко споделят директно подобна информация и трябва сам да стигам до съотвените изводи. Каквото науча „неофициално”, казвам със свои думи – „това е вярно” и „това съществува”. Ако съм написал нещо, което може да бъде опасно, го показвам на моите „задкулисни” приятели и ако те имат проблем с него, го променям.
В: Някога получавали ли сте смъртни заплахи от хора, разпознали се в персонажи от вашите книги?
О: Сигурен съм, че повечето хора се разпознават в книгите ми. Те негодуват. Не харесват това, което са прочели. Единствените смъртни заплахи, които съм получавал, са били написани на ръка, а се съмнявам, че ако някой професионалист наистина иска да ме убие, ще напише писмо на ръка.
В: Какъв съвет бихте дали на младите автори?
О: Запазете редовната си работа. Разликата между множеството хора, които се опитват да пишат, и тези, които успяват, е огромна. Ако пишете за пари, напуснете редовната си работа само ако сте постигнали истински, траен успех.
В: Вие пишете ли за пари?
О: Да. Няма смисъл да изкривявам истината. Нямам послание, което да отправя към човешката раса. Аз пиша, за да си изкарвам прехраната.
„Набелязаните” ще бъде издадена на 16 септември.
О: Това е история за опасен член на Ал-Кайда, който изнася проповеди в интернет, за да влияе на млади мюсюлмани и да ги убеждава да убиват в името на Аллах. Американците го обявяват за терорист и изпращат американски офицер да го издирва. Така той бива „набелязан за ликвидиране”.
В: Съществува ли наистина списък с „набелязани за убиване”?
О: Да. Това е списък с имената на хора, считани за терористи; хора, „осъдени” на смърт.
В: Откъде ви е известно това?
О: Любопитството ми се породи от зачестилите нападения с безпилотни самолети с цел убийството на лидери на Ал-Кайда в Близкия Изток, Пакистан, Афганистан и Йемен. Започнах проучване как американците откриват тези хора. Резултатите от него говореха за широка антитерористична мрежа, включваща и платени информатори. Тогава, по време на проучването ми, ме попитаха дали знам за съществуването на този „Списък с набелязани за убиване”. Започнах да интервюирам повече хора, които ме пренасочиха и към други. Нямам официално потвърждение, че списъкът съществува, но знам, че е така. Научих го „неофициално”.
В: Сигурно имате доста високопоставени приятели?
О: Всъщност предпочитам да казвам, че познавам нископоставени хора. Наричам тези хора част от моя „таен свят”. В действителност те функционират до голяма степен като терористи – всичките им услуги са задкулисни и те винаги са невидими, но все пак съществуват.
В: Колко проучвания провеждате за книгите си?
О: Минимум 6 месеца проучване преди всяка книга; през това време пътувам по света и интервюирам различни хора. За „Набелязаните” посетих Вашингтон, Вирджиния и Сомалия (Могадишу). Всички текстове, отнасящи се за Могадишу, са съвсем реални. Бях прочел две книги за Сомалия, но не вярвах на прочетеното и реших да отида и да огледам лично. В книгата има и много за Пакистан, но не ходих там – бях посетил страната по-рано, докато пишех друга книга и пазех записките и впечатленията си от тогава. Освен това говорих с приятел, който знае много за Пакистан - той също ми беше от голяма помощ.
В: До колко са важни проучванията в днешно време?
О: За авторите на трилъри е важно да са колкото се може по-точни. Днешните читатели знаят толкова много и могат да се информират сами толкова лесно, че ако прочетат нещо и разберат, че то не е вярно, ще изгубят вяра в писателя. Много писатели днес пишат за места, които никога не са посещавали. Преди 50 години можеше да направиш така и да ти се размине, но не и днес. Когато започвах бях дори още по-краен и щателен в проучванията си, но вече остарявам.
В: Доколко краен и щателен?
О: При проучването за третата ми книга, „Кучетата на войната”, отидох в Хамбург представяйки се за жител на ЮАР, който се интересуващ от покупката на оръжия. Това беше веднага след превода на „Денят на чакала” на немски. Един от дилърите се загледал във витрината на книжарница, където се продавала моята книга, и онемял. На задната корица на книгата видял снимката на южноафриканеца, с когото търгува... моята снимка. За мой късмет един британски шпионин ми се обади и ми каза, че прикритието ми е разбито. Каза ми да напусна Хамбург незабавно - така и направих. Имал съм и други подобни преживявания, но и с тях съм се справял. В онези дни беше трудно да се намери такава информация, но сега е по-лесно. Днес събирам нужната ми информация от другата страна – законната.
В: Трудно ли се намира информация – по-точно секретна информация – от вашите източници?
О: Общо взето, повечето хора в тази сфера обичат да говорят за работата си. Чувстват се недооценени. Рядко споделят директно подобна информация и трябва сам да стигам до съотвените изводи. Каквото науча „неофициално”, казвам със свои думи – „това е вярно” и „това съществува”. Ако съм написал нещо, което може да бъде опасно, го показвам на моите „задкулисни” приятели и ако те имат проблем с него, го променям.
В: Някога получавали ли сте смъртни заплахи от хора, разпознали се в персонажи от вашите книги?
О: Сигурен съм, че повечето хора се разпознават в книгите ми. Те негодуват. Не харесват това, което са прочели. Единствените смъртни заплахи, които съм получавал, са били написани на ръка, а се съмнявам, че ако някой професионалист наистина иска да ме убие, ще напише писмо на ръка.
В: Какъв съвет бихте дали на младите автори?
О: Запазете редовната си работа. Разликата между множеството хора, които се опитват да пишат, и тези, които успяват, е огромна. Ако пишете за пари, напуснете редовната си работа само ако сте постигнали истински, траен успех.
В: Вие пишете ли за пари?
О: Да. Няма смисъл да изкривявам истината. Нямам послание, което да отправя към човешката раса. Аз пиша, за да си изкарвам прехраната.
„Набелязаните” ще бъде издадена на 16 септември.
Няма коментари:
Публикуване на коментар