Пропускане към основното съдържание

Никога досега България не е виждала такова шоу като "The wall"

Когато чуеш Pink Floyd по радиото и си на 25 години, си казваш "Стара, но добра група". Когато си на 25 години и видиш Роджър Уотърс на сцената на препълнения национален стадион да изпълнява Another brick in the wall с 15 български деца, усещането е съвсем различно.

Това е моментът, в който The Wall вече се издига пред теб и ти вече знаеш, че това не е типичният концерт, че това не е типичното рок шоу. Още щом първите акорди стигнат до ушите ти, разбираш, че в музиката на Роджър Уотърс се съдържа блясъкът на една особена философия.

Музиката на Уотърс е сама по себе си пропаганда, но в тази пропаганда избликва човечността. Тогава разбираш, че тази музика, това шоу, ефектите, падащият самолет, който се забива в стената, са създадени, за да заклеймят именно пропагандата на консуматорското мислене, именно идеята, че ти си просто един потребител.


Никога досега България не е виждала такова шоу, в което от музиката избликва идеология. The Wall е всъщност визията на Роджър Уотърс за неговия идеен свят, в който нищо не стои по-високо от човека - нито религията, нито лукса, нито вещите, нито сладострастието…

Навярно за българския почитател не е необходимо да се изреждат хитовете на Роджър Уотърс и Pink Floyd, достатъчно е да напомним само няколко от тях - Another brick in the wall, Comfortably numb, Mother и други.

Песни, от които посланието е, че Big mother is watching you, а не Big Brother.

The Wall е шоу, но също така тематиките, които се преплитат във визуалната показност, са сериозни. Достатъчно сериозни, за да заклеймят войната и тероризма, достатъчно сериозни, за да обърнат взора на хората към човешката драма, към урока за това колко е важен човешкият живот.

Тези, които са гледали The Wall на живо, разбират всичко това и навярно ще го помнят завинаги.

***

Мегаспектакълът The Wall е едно многообразие от идеи, които рикошират между персоналното и политическото, тесногръдието и отвореността към по-различното. Главното действащо лице в шоуто, някой си мистър Пинк Флойд, е рок звезда на границата на лудостта. Той е разглезен, нещастен, арогантен и неуверен.


Пинк се подиграва с феновете си, вцепенява се, преди да излезе на сцената. Той е отказващо да порасне момче, загубило баща си във Втората световна война, травматизирано от злонамерен учител и нетърпяща възражения майка. Всички тези въздействия го карат да се отдели от чувствата си, сякаш поставя стена между себе си и тях. Когато оглавява своята група, мистър Флойд се превръща в демагог фашист със слънчеви очила и кожен шлифер, перчейки се сред музикантите на заден фон, които носят нацистки униформи.


През 1979 г. легендарният албум The Wall представя катарзиса на една рок звезда, но Роджър Уотърс е силно притеснен за медийните отзиви и за това как ще бъде възприета формата на неговия бунт. В днешния си вариант The Wall се отнася много по-малко за самия музикант и много повече за недоволството му от злоупотребата с властта.


Източник: http://inews.bg

Коментари

Популярни публикации от този блог

Книгите за лятната ваканция - задължителни!

За някои деца четенето на книги през ваканцията е истинско мъчение, може би от факта, че на всички списъци слагат думата ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ! Затова съвета ни е да накарате децата си да забравят тази дума и да наблегнат на това, което е написано в самите книги. 
Много деца следят точно колко страници са прочели, но когато започнат да четат откриват очарованието на новите светове, които книгите им разкриват.
Решихме да помогнем на родителите, които се чудят какви точно бяха книгите в списъка за лятото. Но първо няколко съвета за вас и вашите дечица:
Правила за четене:
1. Не вземай книгата с мръсни ръце.
2. Не прави бележки върху книгата. Направи си и използвай книгоразделител.
3. Съхранявай книгите грижливо.
4. Изяснявай си значението на неизвестните думи – търси ги в тълковния речник или попитай възрастните.
5. Старай се да разбираш и да си представяш това, което четеш.

А  също така да не забравяме и:



А сега и примерните списъци:
За втори клас:
Български народни приказки
Приказен свят” – А. К…

5 нови романтични заглавия, които да прочетете в летните дни

Преди няколко дни настъпи астрономическото лято, а какво по-подходящо време от това за книги на любовна тематика?  Представяме ви пет нови романтични романа, в които да се потопите през предстоящите летни дни. 
💖 💖 💖
"В града на замечтаните кули" от Джулия Уелан 
- Първото ни предложение отвежда в Оксфордския университет, където Елинор Дъран отива да изучава английска литература от 19. век. Вместо да попадне на любимата си професорка там обаче, тя се натъква на друг преподавател - Джейми Дейвънпорт - човекът, съсипал дрехите й сутринта. Въпреки неприятната си първа среща, Елинор и Джейми бързо намират допирните точки помежду си, но скоро Елинор се оказва на кръстопът - да се отдаде на любовта, или да се върне в родното си място, където да продължи обещаваща кариера.
                                                                 💖 💖 💖
"Първата дама" от Сюзън Елизабет Филипс
- Наскоро преиздадена с нова, свежа визия, "Първата дама" от Сюзън Елизабет Филипс…

"Освен това танцувам" - вдъхновяващ роман, съставен единствено от писма

Драги мой, Със сигурност си запознат с вълнението да си пишеш с някого. Не SMS-и от рода на: „Купи хляб, като се прибираш“, а истинска кореспонденция, изискваща внимание, обгрижване, размисъл. О, колко сладко е чакането на писмо! Да дойде пощальонът и да донесе обикновен бял плик, криещ необикновени възможности и то предназначени само за теб (макар че, признавам, през това време на годината мръсникът носи само известия за плащане на данъци). В днешната дигитална ера чакането дори не е дълго. Искаш да споделиш мислите си с някого, написваш му и-мейл и – клик! – писмото е изпратено, а в рамките на минути може да бъде и прочетено. Шеметната скорост на съвременната кореспонденция е дори още по-пристрастяваща. Точно това правят Аделин Пармелан и Пиер-Мари Сото – пристрастяват се към електронните писма, които си разменят по колкото пъти на ден си искат. В тях споделят несподелими истини като това, че Пиер-Мари вече причислява себе си към бившите писатели, защото не може да съчини и къс р…