четвъртък, 24 септември 2015 г.

"Манхатънска загадка" - вълнуващ и динамичен трилър, който няма да ви остави безразлични

Вълнуващ и динамичен трилър, който няма да ви остави безразлични! Това е книгата „Манхатънска загадка“. В нея Лорънс О'Брайън умело преплита личната история на героите с една голяма конспирация, която се разплита пред очите на читателя до последната страница. Точно това ми хареса в книгата – нищо не е такова, каквото изглежда! 

Това е третата книга на автора с главни герои Шон и Изабел Райън. Както и в предните книги, тяхната история е главната в книгата, като различното в тази е, че фокусът е върху Изабел. Нейният съпруг изчезва мистериозно още в началото на книгата. Вечерта, в която трябва да приготвят багажа си за мечтан уикенд в Париж, Шон не се прибира. Изчезването му се оказва абсолютна мистерия и толкова нетипично за него. С всяка следваща минута Изабел разбира, че мъжът й е в голяма опасност.

Когато всички си тръгнаха, тя седна трепереща на стълбите. Чувстваше се незащитена, уязвима. Бяха ровили във всеки ъгъл на къщата, в личните им вещи. Часовникът й показваше 16:20. Почувства се така, сякаш е остаряла с десет години през последните няколко часа.


Всичко води към Манхатън и банката ВХН, в която той работи. Приключенията й там са описани толкова реалистично, сякаш читателят е рамо до рамо с нея. Книгата ни кара да се замислим доколко познаваме човека до себе си и ще продължим ли да му вярваме. Изабел до последно вярва, че обвиненията срещу Шон са лъжа, и не иска да допусне обратното. Любовта й не го допуска. А дали той е виновен, ще разберете сами...

Ставаше нещо ужасно... Пред очите й се разиграваше някаква зловеща пиеса, а тя зърваше само за миг актьорите, които веднага изчезваха зад завесата. И това не беше измислена история, не беше филм по телевизията. Това беше нейният живот...

Харесва ми и колко добре е описан и самият град. Личи си, че авторът се е постарал да пресъздаде мястото, където се развива действието, изключително детайлно.

Но гледката от прозореца в коридора беше невероятна. „Лексингтън авеню“ приличаше на каньон в апокалиптичен филм, със стени от небостъргачи, водещи към точка в безкрая. Светлини от фарове като нанизи от перли се движеха бавно долу и снегът валеше от облаците в оранжев оттенък, сякаш беше настъпила ядрена зима.



Сградата на ВХН се издигаше върху гигантска основа от сив гранит. Редица от колоните на третия етаж й придаваха вид на древен храм или мавзолей. А високо горе, почти в облаците, имаше корона от подобни розови колони... Пощата Грант Сентрал със своите сиви колони и неокласически врати изглеждаше миниатюрна до нея.

В "Манхатънска загадка" има динамичност, добре изразени добри и лоши герои, загадъчност и дори елемент на ужаси, вплетен в бруталния ритуал, за който се разказва в цялата книга. Prima quattour invocare Unum това са думи, които не искате да чувате, защото случващото се след тях ще ви ужаси!


Дарина Къшева


Няма коментари:

Публикуване на коментар