Вълнуващ
и динамичен трилър, който няма да ви
остави безразлични! Това
е книгата „Манхатънска загадка“. В нея Лорънс О'Брайън умело преплита личната история
на героите с една голяма конспирация,
която се разплита пред очите на читателя
до последната страница. Точно това ми
хареса в книгата – нищо
не е такова, каквото изглежда!
Това е третата книга на автора с главни герои Шон и Изабел Райън. Както и в предните книги, тяхната история е главната в книгата, като различното в тази е, че фокусът е върху Изабел. Нейният съпруг изчезва мистериозно още в началото на книгата. Вечерта, в която трябва да приготвят багажа си за мечтан уикенд в Париж, Шон не се прибира. Изчезването му се оказва абсолютна мистерия и толкова нетипично за него. С всяка следваща минута Изабел разбира, че мъжът й е в голяма опасност.
Това е третата книга на автора с главни герои Шон и Изабел Райън. Както и в предните книги, тяхната история е главната в книгата, като различното в тази е, че фокусът е върху Изабел. Нейният съпруг изчезва мистериозно още в началото на книгата. Вечерта, в която трябва да приготвят багажа си за мечтан уикенд в Париж, Шон не се прибира. Изчезването му се оказва абсолютна мистерия и толкова нетипично за него. С всяка следваща минута Изабел разбира, че мъжът й е в голяма опасност.
Когато
всички си тръгнаха, тя седна трепереща
на стълбите. Чувстваше се незащитена,
уязвима. Бяха ровили във всеки ъгъл на
къщата, в личните им вещи. Часовникът й
показваше 16:20. Почувства се така, сякаш
е остаряла с десет години през последните
няколко часа.
Всичко
води към Манхатън и банката ВХН, в която
той работи. Приключенията й там са
описани толкова реалистично, сякаш
читателят е рамо до рамо с нея. Книгата
ни кара да се замислим доколко познаваме
човека до себе си и ще продължим ли да
му вярваме. Изабел до последно вярва,
че обвиненията срещу Шон са лъжа, и не
иска да допусне обратното. Любовта й не
го допуска. А дали той е виновен, ще
разберете сами...
Ставаше
нещо ужасно... Пред очите й се разиграваше
някаква зловеща пиеса, а тя зърваше само
за миг актьорите, които веднага изчезваха
зад завесата. И това не беше измислена
история, не беше филм по телевизията.
Това беше нейният живот...
Харесва
ми и колко добре е описан и самият град.
Личи си, че авторът се е постарал да
пресъздаде мястото, където се развива
действието, изключително детайлно.
Но
гледката от прозореца в коридора беше
невероятна. „Лексингтън авеню“ приличаше
на каньон в апокалиптичен филм, със
стени от небостъргачи, водещи към точка
в безкрая. Светлини от фарове като нанизи
от перли се движеха бавно долу и снегът
валеше от облаците в оранжев оттенък,
сякаш беше настъпила ядрена зима.
Сградата
на ВХН се издигаше върху гигантска
основа от сив гранит. Редица от колоните
на третия етаж й придаваха вид на древен
храм или мавзолей. А високо горе, почти
в облаците, имаше корона от подобни
розови колони... Пощата Грант Сентрал
със своите сиви колони и неокласически
врати изглеждаше миниатюрна до нея.
В "Манхатънска загадка"
има динамичност, добре изразени добри
и лоши герои, загадъчност и дори елемент
на ужаси, вплетен в бруталния ритуал,
за който се разказва в цялата книга.
Prima quattour invocare
Unum –
това са думи, които не
искате да чувате, защото случващото се
след тях ще ви ужаси!
Дарина
Къшева
Няма коментари:
Публикуване на коментар