"Итън Фром" - за способността да се опълчим срещу съдбата си и изборите, които сме били принудени да направим

Гръмката анотация на гърба на книгата „Итън Фром” на Едит Уортън провокира любопитството ми и ме накара да посегна към нея. Романът е определен като „литературен шедьовър”, а темата – „най-трагичния любовен триъгълник, описан в американската литература”. Ако прочетете книгата, безспорно ще се съгласите, че четете литературен шедьовър, който спокойно може да бъде поставен до големите класици. Но не ви обещавам да почуствате този дълбок трагизъм, който обещават на гърба на книгата. Въпреки че историята е простичка и разказана в ретроспекция, което никога не ми е помагало да очаквам с нетърпение финала, книгата успя да ме впечатли с героите, които живеят един обикновен в простичката си битийност живот, но тайно нежелан в разбушуваните им души. Любовният триъгълник изглежда изтъркан и банален от погледа на съвременния читател – мъж и жена, които никога не са се обичали, но са приели стечението на обстоятелствата като съдба, женейки се един за друг, и младо момиче, повикано в семейството да помага в домашната работа и да се грижи за болната съпруга, в което съпругът вижда отдавна чакана възможност да върне щастието и музиката в сивите си дни. Но пътят на историята, която те тримата сътворяват и съпреживяват, ще ви накара да разберете защо книгата заслужава да бъде прочетена.

„Итън Фром” е книга за страха от самотата, който ни предизвиква да вземаме отчаяни решения и да се пуснем по течението на нещата, които ни се случват, независимо от нас. За способността да се опълчим срещу съдбата си и изборите, които сме били принудени да направим. И най-вече - за момента, в който за пръв път се срещаме очи в очи със закъснялата си любов дори когато вече сме изгубили надежда да я чакаме. 

Петя Юнчова