Пропускане към основното съдържание

"Станция единайсет" - „...защото да оцелееш не е достатъчно...“

Представете си ако всичко, което познавате не съществува, ако се наложи да започнете живота си отначало, какво би било ако оцеляването е единственото нещо, което ви дава смисъл. Или поне така изглежда. Представете си ако да оцелееш е по-лошият вариант...
Това е постапокалиптичен роман, които е една страшна хипотеза за мрачно бъдеще. Книгата насочва вниманието към трудните теми за смъртта, живота, оцеляването и трудните избори, пред които е изправен човек, в стремежа си да остане човек...

Книгата започва с края на един известен актьор – Артър Леандър и началото на голямата епидемия – грузинският грип, който отнема живота на 99% от човечеството. По-късно съдбата на този актьор се разказва като паралелна история в книгата и е своеобразна нишка между преди и сега. Спомени за отдавна забравен блясък, известност и пропилян живот...
Първо искаме само да ни видят, но щом ни видят, това вече не е достатъчно. След това искаме да ни запомнят.“

Свят, в който почти никой не помни какво е било преди. Свят, в който се раждат деца без спомени за живота преди. Свят, в който не знаеш кое е спомен и кое е просто многократно чута история. Това е светът на Станция единайсет.
Парадоксално е да живеем във време, в което всеки те познава, без ти да го познаваш, анонимността не се цени, а именно тя дава свобода...Но както става в повечето случай тези неща се осъзнават тогава, когато всичко е изгубено и смисълът на важните неща от живота придобива съвсем други измерения.

Снимка: Левитация...


Книгата проследява и историята на Пътуващата Симфония – група оцелели музиканти и не толкова добри актьори, които намират смисъл в живота си след голямата епидемия в това да изнасят представления пред оцелели в различните градове. И тук отново се замисляме за смисъла – защо да изнасяш представления пред хора, много от които са родени след епидемията и дори не помням какво е театър, кино, пиеси, изкуството - нещо толкова далечно във време на разруха.
Какво беше изгубено в срива: почти всичко, почти всеки, но все още има такава красота“

Човекът винаги е имал нужда да твори, винаги е търсил нещо повече. Това остава и в душата на шепа хора, които са без имена, останали с нарицанието на инструмента, на които свирят. Шепа ентусиасти, които неспирно представят Шекспир в един разрушен свят в името на надеждата.


  Дарина Къшева

Коментари

Популярни публикации от този блог

Книгите за лятната ваканция - задължителни!

За някои деца четенето на книги през ваканцията е истинско мъчение, може би от факта, че на всички списъци слагат думата ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ! Затова съвета ни е да накарате децата си да забравят тази дума и да наблегнат на това, което е написано в самите книги. 
Много деца следят точно колко страници са прочели, но когато започнат да четат откриват очарованието на новите светове, които книгите им разкриват.
Решихме да помогнем на родителите, които се чудят какви точно бяха книгите в списъка за лятото. Но първо няколко съвета за вас и вашите дечица:
Правила за четене:
1. Не вземай книгата с мръсни ръце.
2. Не прави бележки върху книгата. Направи си и използвай книгоразделител.
3. Съхранявай книгите грижливо.
4. Изяснявай си значението на неизвестните думи – търси ги в тълковния речник или попитай възрастните.
5. Старай се да разбираш и да си представяш това, което четеш.

А  също така да не забравяме и:



А сега и примерните списъци:
За втори клас:
Български народни приказки
Приказен свят” – А. К…

5 нови романтични заглавия, които да прочетете в летните дни

Преди няколко дни настъпи астрономическото лято, а какво по-подходящо време от това за книги на любовна тематика?  Представяме ви пет нови романтични романа, в които да се потопите през предстоящите летни дни. 
💖 💖 💖
"В града на замечтаните кули" от Джулия Уелан 
- Първото ни предложение отвежда в Оксфордския университет, където Елинор Дъран отива да изучава английска литература от 19. век. Вместо да попадне на любимата си професорка там обаче, тя се натъква на друг преподавател - Джейми Дейвънпорт - човекът, съсипал дрехите й сутринта. Въпреки неприятната си първа среща, Елинор и Джейми бързо намират допирните точки помежду си, но скоро Елинор се оказва на кръстопът - да се отдаде на любовта, или да се върне в родното си място, където да продължи обещаваща кариера.
                                                                 💖 💖 💖
"Първата дама" от Сюзън Елизабет Филипс
- Наскоро преиздадена с нова, свежа визия, "Първата дама" от Сюзън Елизабет Филипс…

"Освен това танцувам" - вдъхновяващ роман, съставен единствено от писма

Драги мой, Със сигурност си запознат с вълнението да си пишеш с някого. Не SMS-и от рода на: „Купи хляб, като се прибираш“, а истинска кореспонденция, изискваща внимание, обгрижване, размисъл. О, колко сладко е чакането на писмо! Да дойде пощальонът и да донесе обикновен бял плик, криещ необикновени възможности и то предназначени само за теб (макар че, признавам, през това време на годината мръсникът носи само известия за плащане на данъци). В днешната дигитална ера чакането дори не е дълго. Искаш да споделиш мислите си с някого, написваш му и-мейл и – клик! – писмото е изпратено, а в рамките на минути може да бъде и прочетено. Шеметната скорост на съвременната кореспонденция е дори още по-пристрастяваща. Точно това правят Аделин Пармелан и Пиер-Мари Сото – пристрастяват се към електронните писма, които си разменят по колкото пъти на ден си искат. В тях споделят несподелими истини като това, че Пиер-Мари вече причислява себе си към бившите писатели, защото не може да съчини и къс р…