Пропускане към основното съдържание

"Тънкото изкуство да не ти пука" - Марк Менсън


Автор: Марк Менсън
Издателство: Хермес
Жанр: Приложна психология




С отварянето на хората към духовното и  желанието за саморазвитие, литературният пазар буквално бива заливан с литература на такава тематика. Всяка книга обещава изцеление, справяне с демоните в главите ни, с негативните и токсични мисли. „Прочетете тази книга и утре ще се събудите нов човек“, „Тази книга ще преобърне и промени живота ви“, „В ръцете си държите ключа към добрия и щастлив живот“. Да, ама не. 

След многото прочетени книги за самопомощ, открих, че повечето следват една и съща линия, едни и същи шаблонни фрази, ако щете и заглавия. Реших все пак да хвърля поглед на „Тънкото изкуство да не ти пука“, за която знаех две неща: реализира рекордни продажби и зае първо място в не една и две класации. И според мен напълно заслужено. 

Авторът е американски блогър, искрен до болка, остроумен до смях и... пишещ доста увлекателно. Не очаквайте от него да ви даде съвети как да привикате добрата фея с вълшебния прашец с едно щракване на пръстите, по-скоро би пратил до вратата ви „обезкуражаващата панда“ - герой, който „никой от нас не би желал да среща, но от когото всички ние се нуждаем“. 

Навярно сте чули и чели неведнъж, че човекът е Бог, че всеки един от нас е специален, чудо на природата, чудо на вселената. Може и така да е. Книгата не отрича размаха на човешките възможности. Но отрича безпочвеното „аз съм велик“ самовглъбяване, което ни пречи  да виждаме грешките си, недостатъците си и да поемаме отговорност, виждайки себе си като вечни жертви.

Менсън посочва, че само когато гледаме живота с широко отворени очи, приемайки и изправяйки се лице в лице с проблемите си, с черното, не само с бялото, можем да  се чувстваме свободни и щастливи. 

Направи ми впечатление, че книгата проследява интересни факти от житейската история на популярни личности. Всъщност по-впечатляващото е, че авторът не ги подхвърля само веднъж, а на няколко пъти се връща към тях и така доста успешно подплатява  написаното до момента. 

Наскоро препоръчах книгата на приятел, той  видя заглавието и яростно започна да ми чете морал за това, как не било никак редно хората да се вербуват към подобно непукистко поведение, как би било пагубно за света, ако на хората спре да им пука за всичко. Грешка. Идеята не е такава. Идеята е да подбираме внимателно за кое да ни пука истински, в какво да влагаме енергията си, вместо да хвърляме такава за излишни, преходни и незначими неща. И само когато вървим по  зададените от самите нас  пътеки,  неглижирайки препъникамъните, всъщност бихме могли да сме истински полезни за себе си и другите. Избирай борбите, които наистина си струват усилията и ги следвай безпрекословно. Това е идеята.


„Защото когато ви пука за твърде много неща - когато ви пука за всичко и за всеки, ще смятате, че постоянно трябва да се чувствате приятно и доволно, че всичко се очаква да става така, както вие го искате. Това е болест. И тя ще ви изяде жив. На всяка трудност вие ще гледате  като на някаква несправедливост, на всяко предизвикателство - като на провал, на всяко неудобство - като на лична обида, на всяко несъгласие - като на предателство. Ще бъдете затворени в собствения си дребнав-вътрешночерепен ад, ще изгаряте от недоволство и възмущение, ще се въртите нескончаемо в личния си Омагьосан кръг от ад, а и няма да стигате до никъде.“


Звучи забавно, нали? Ако мислите, че не сте готови  да излезете от зоната си на комфорт - не пипайте тази книга! Наистина. Тя руши навици и представи! Дава опорни точки за саморазмисъл, за самодостигане, за разграничаване от „гнилите ценности“, които човек може да изповядва. 

Защо приемам книгата за страхотна? Защото тотално преобърна някои мои гледни точки и то ненатрапващо, а подкрепено с много примери; защото рядко прочитам книга, която ми се иска да подаря на всичките си познати; защото знам, че ще я препрочета поне няколко пъти и защото е реален наръчник по щастие.  Прочетете я!

Автор на текста: Йорданка Керемедчиева

Коментари

Популярни публикации от този блог

Книгите за лятната ваканция - задължителни!

За някои деца четенето на книги през ваканцията е истинско мъчение, може би от факта, че на всички списъци слагат думата ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ! Затова съвета ни е да накарате децата си да забравят тази дума и да наблегнат на това, което е написано в самите книги. 
Много деца следят точно колко страници са прочели, но когато започнат да четат откриват очарованието на новите светове, които книгите им разкриват.
Решихме да помогнем на родителите, които се чудят какви точно бяха книгите в списъка за лятото. Но първо няколко съвета за вас и вашите дечица:
Правила за четене:
1. Не вземай книгата с мръсни ръце.
2. Не прави бележки върху книгата. Направи си и използвай книгоразделител.
3. Съхранявай книгите грижливо.
4. Изяснявай си значението на неизвестните думи – търси ги в тълковния речник или попитай възрастните.
5. Старай се да разбираш и да си представяш това, което четеш.

А  също така да не забравяме и:



А сега и примерните списъци:
За втори клас:
Български народни приказки
Приказен свят” – А. К…

"Освен това танцувам" - вдъхновяващ роман, съставен единствено от писма

Драги мой, Със сигурност си запознат с вълнението да си пишеш с някого. Не SMS-и от рода на: „Купи хляб, като се прибираш“, а истинска кореспонденция, изискваща внимание, обгрижване, размисъл. О, колко сладко е чакането на писмо! Да дойде пощальонът и да донесе обикновен бял плик, криещ необикновени възможности и то предназначени само за теб (макар че, признавам, през това време на годината мръсникът носи само известия за плащане на данъци). В днешната дигитална ера чакането дори не е дълго. Искаш да споделиш мислите си с някого, написваш му и-мейл и – клик! – писмото е изпратено, а в рамките на минути може да бъде и прочетено. Шеметната скорост на съвременната кореспонденция е дори още по-пристрастяваща. Точно това правят Аделин Пармелан и Пиер-Мари Сото – пристрастяват се към електронните писма, които си разменят по колкото пъти на ден си искат. В тях споделят несподелими истини като това, че Пиер-Мари вече причислява себе си към бившите писатели, защото не може да съчини и къс р…