Пропускане към основното съдържание

Пътуване през травмите на поколенията с "Хала" от Нейтън Хил


Заглавие: "Хала"
Автор: Нейтън Хил
Издателство: Хермес
Жанр: Трилър





Прочетох „Хала” на Нейтън Хил преди няколко дни, но все още не мога да събера мислите и впечатленията си. Това е голяма творба, велика, мащабна, разклонява се на много лични истории, различни психологически травми, факти от политическия и обществен живот и просто няма как човек да не намери нещо от себе си в нея. Многопластово произведение, което на места може съвсем неволно да те обърка, да те подведе. Точно както „Светът на Елфскейп” – компютърната игра, която е откъснала от действителността толкова много геймъри, така и самата „Хала” може да постъпи по същия начин с теб, читателю! Но това не бива да те плаши.

Сега, точно в този момент си мисля, че „Хала” е книга, която се чете веднъж в живота, но абсолютно задължително. Не мога да си представя как след няколко години ще казвам за нея, че е просто една хубава книга, без да мога да обясня в детайли какво точно имам предвид. Проблемите, които засяга са твърде ярки, твърде лични и в същото време глобални, и няма как да бъдат забравени. Друга една причина е, че книгата дава прекалено много отговори, свързани с травмите на поколенията. Това е главната сюжетна линия, най-ярката и именно тя ме завъртя във водовъртежа от думи и истории, и не ме пусна до края.

„Понякога сме толкова обвити в собствената си история, че не виждаме как сме поддържащи герои в нечия друга.” 

Книгата започва с това как майката на Самюъл – Фей Андерсън, напуска семейството и почти невидимо изчезва от живота му, когато той е още дете. Това му нанася дълбока рана, която с годините не може да зарасне. След време, вече като професор по английска литература и запален геймър, той има сравнително нормален живот, но нещастен и непълноценен. Поредица от неприятни събития го принуждава да предприеме пътуване, за да се срещне с майка си, която не е виждал близо 25 години, и да напише книга за живота й. Предприемайки това, изпълнено с мистерия разследване, той се надява и да намери отговори на въпросите, които го измъчват толкова дълго време. 

Цялата история на Фей Андерсън е обвита в тайни. Психологическата травма, насадена от нейния баща и свързана с норвежките истории за духове и призраци, които оставят у децата страх и срам, е причината впоследствие тя да направи много грешни избори, чрез които съсипва не само собствения си живот, но и този на сина си. А как се е спасявала през това време? Дали бягството може да бъде разглеждано като възможност? Това никога няма еднозначен отговор. 

Паралелно и постепенно творбата се разклонява на много различни истории – не само на главните герои, но и на второстепенните, и всяка от тях носи частица от истината. Повествованието е пъстро на персонажи, случки и събития, които не следват хронология. Миналото и настоящето на майката и сина в един момент напълно се разграничават. Детството на Самюъл е белязано от едно приятелство, което вместо да го спаси, го наранява и една любов, която посява болезнени очаквания. Действителността му е заразена от безумие и арогантност, и това най-ярко е изразено чрез действията на една студентка, готова на всичко, за да угоди на прищевките си. 

Едновременно с това някъде в онлайн пространството съществува алтернативен, пасивен свят в една компютърна игра, превърнала се за някои в начин на живот. Докато историята на Фей  в един момент придобива малко по-криминален нюанс – събитията от 1968г, свързани със студентските протести, непреклонен съдия, готов на всичко за да получи своето отмъщение, множество ситуации, предадени недостоверно и пресилено, за да се обвинят невинните, стара снимка, изрязвана старателно, за да заблуди човека, който я изследва, история, затворена в главата на един старец, свързана с детето му, което никога не е виждал и едно обещание, което никога не е изпълнил... Когато получим всички отговори, ще бъдем ли готови да простим?

Почти невъзможно е да се каже всичко за това произведение, имайки предвид и начина, по който е написано. Нейтън Хил е безкомпромисен в литературно-художествен план. На места писането е твърде тежко, остро, директно, в следващия се отделя много време на детайлите – изглажда картината до съвършенство, за да бъде истинска и по този начин прави читателя част от историята, и не позволява други неща да го разсейват.

Препоръчвам ви „Хала” – изпълнено с тайни пътуване през травмите на поколенията, което със сигурност ще помните дълго...

Автор на текста: Петя Райчева

Коментари

Популярни публикации от този блог

Книгите за лятната ваканция - задължителни!

За някои деца четенето на книги през ваканцията е истинско мъчение, може би от факта, че на всички списъци слагат думата ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ! Затова съвета ни е да накарате децата си да забравят тази дума и да наблегнат на това, което е написано в самите книги. 
Много деца следят точно колко страници са прочели, но когато започнат да четат откриват очарованието на новите светове, които книгите им разкриват.
Решихме да помогнем на родителите, които се чудят какви точно бяха книгите в списъка за лятото. Но първо няколко съвета за вас и вашите дечица:
Правила за четене:
1. Не вземай книгата с мръсни ръце.
2. Не прави бележки върху книгата. Направи си и използвай книгоразделител.
3. Съхранявай книгите грижливо.
4. Изяснявай си значението на неизвестните думи – търси ги в тълковния речник или попитай възрастните.
5. Старай се да разбираш и да си представяш това, което четеш.

А  също така да не забравяме и:



А сега и примерните списъци:
За втори клас:
Български народни приказки
Приказен свят” – А. К…

"Освен това танцувам" - вдъхновяващ роман, съставен единствено от писма

Драги мой, Със сигурност си запознат с вълнението да си пишеш с някого. Не SMS-и от рода на: „Купи хляб, като се прибираш“, а истинска кореспонденция, изискваща внимание, обгрижване, размисъл. О, колко сладко е чакането на писмо! Да дойде пощальонът и да донесе обикновен бял плик, криещ необикновени възможности и то предназначени само за теб (макар че, признавам, през това време на годината мръсникът носи само известия за плащане на данъци). В днешната дигитална ера чакането дори не е дълго. Искаш да споделиш мислите си с някого, написваш му и-мейл и – клик! – писмото е изпратено, а в рамките на минути може да бъде и прочетено. Шеметната скорост на съвременната кореспонденция е дори още по-пристрастяваща. Точно това правят Аделин Пармелан и Пиер-Мари Сото – пристрастяват се към електронните писма, които си разменят по колкото пъти на ден си искат. В тях споделят несподелими истини като това, че Пиер-Мари вече причислява себе си към бившите писатели, защото не може да съчини и къс р…

"Тънкото изкуство да не ти пука" - Марк Менсън

Заглавие: "Тънкото изкуство да не ти пука" Автор: Марк Менсън Издателство: Хермес Жанр: Приложна психология



С отварянето на хората към духовното и  желанието за саморазвитие, литературният пазар буквално бива заливан с литература на такава тематика. Всяка книга обещава изцеление, справяне с демоните в главите ни, с негативните и токсични мисли. „Прочетете тази книга и утре ще се събудите нов човек“, „Тази книга ще преобърне и промени живота ви“, „В ръцете си държите ключа към добрия и щастлив живот“. Да, ама не. 
След многото прочетени книги за самопомощ, открих, че повечето следват една и съща линия, едни и същи шаблонни фрази, ако щете и заглавия. Реших все пак да хвърля поглед на „Тънкото изкуство да не ти пука“, за която знаех две неща: реализира рекордни продажби и зае първо място в не една и две класации. И според мен напълно заслужено. 
Авторът е американски блогър, искрен до болка, остроумен до смях и... пишещ доста увлекателно. Не очаквайте от него да ви даде съвети как д…