понеделник, 27 август 2018 г.

"Ти, аз, всичко" - един разказ за любовта, за неизказаните истини или просто за човешкия живот




Заглавие: "Ти, аз, всичко"
Издателство: Хермес
Жанр: Съвременна проза






Всички знаем как започват класическите любовни истории: запознанство, пламване на страстна и искрена любов и т.н. Ако трябва да бъда честна, имах подобни очаквания за романа на Катрин Айзък (,,Ти, аз, всичко“) - че ще бъде от онзи тип романи, които ще ме отегчат още към петдесета страница. Тук идва моментът за личната ми изненада, че не се получи така. Даже напротив, изчетох я от кора до кора и остави усещането за точния момент, точната книга, точния избор. 

,,Понякога човек трябва да попадне в пълен мрак, за да види светлината в хората.“

Ако някой можеше да ни каже какво ще се случи утре или как ще се развие животът ни, когато сме млади и неопитни, сигурно щяхме да бъдем благодарни, но за съжаление все още не е измислен толкова достоверен източник. Ще попитате защо казвам това. Убедена съм, че ако имаше кой да каже на Джес (главната героиня) какво ще се случи, когато тя е на двайсет години или когато е на трийсет и две с неизличимо заболяване и неясно бъдеще, със сигурност щеше да е много благодарна. 

Джес е английско момиче, станало майка на ранна възраст след бурна връзка с Адам, оставил следа в живота й, което търси щастието. Майката и бащата на Джес са били пример за нея, въпреки проблемите на баща й с алкохола, оставил трайни белези от детството й, и неизлечимата болест на Хънтингтън, която самата Джес наследява от майка си. Тя се запознава с Адам, който се превръща в любовта на живота й. Забременява от него, но в деня на раждането на техния син, той отсъства. Това се превръща и в причината да се разделят. След десет години и безброй убеждавания, Джес решава да замине на почивка със сина си в ,,Шато де Росиньол“ в Югозападна Франция. То е собственост на Адам, а за нея това ще бъде не просто обикновена почивка, а шанс синът й Уилям да изгради пълноценна връзка с бащата, който винаги е мечтал да има...



Основният акцент, който мен ме впечатли, беше любовта в различните й аспекти. Любовта между Адам и Джес, която винаги е живяла в сърцето и на двамата, независимо от провалената връзка в миналото. Любовта в семейството й е бил стимулът преминава през всички трудности и изпитания, които съдбата може да поднесе. Любовта между приятелите, които са готови да помогнат да се запази един брак. Съвкупността от всичко това кара читателя да повярва и да му вдъхне надежда, че когато има обич, може да се преодолее всичко. 

,,Знам, че има моменти, когато майките стигат до лудост – от недоспиване или заради тийнейджърските изблици, от обикновена палавост или упорстване. Но винаги обичаш децата си – по начин, който просто не е съществувал, преди да се родят.“
,,Ти, аз, всичко“ е един истински разказ за живота - такъв, какъвто може да бъде. Болестта не трябва да бъде спирачка за щастието, а жажда за пълноценното изживяване на всеки един момент. Любовта не трябва да е спирана, а трябва да е мотив за живот и да бъде почувствана с всяка част от човешкото същество. Умората не трябва да е оправдание за нежеланието. Истината винаги трябва да е основа, а не спомен. А семейството и приятелите... Те са истината.

Автор на текста: Теодора Иванова

Няма коментари:

Публикуване на коментар