Книжарница "Хермес" - блог

Писателят Георги Константинов: В телевизията наричахме Леда Милева Лейди Милева

Половин век след излизането на първата си стихосбирка "Една усмивка ми е столица" големият български поет Георги Константинов признава, че вече му е късно да бъде скромен. След толкова години, хора и случки зад гърба си нежният лирик се уповава единствено на чувството за истинност, което движи неговата "самоделна лодка".

Именно усещането за житейска и творческа правдивост е причина той да събере в книга необикновените случки от своя обикновен човешки живот. Определя жанра й като споменна литература - плаши се от думата мемоари, която дори му звучи отблъскващо с претенцията си. Заглавието "Човек за споделяне" като ефектен ескиз подготвя читателя за щедрата пъстрота, която избуява между кориците.

Следват 17 преживени истории, разкази за пътешествията на поета вътре в себе си и навън по широкия свят. Георги Константинов не крие, че съдбата е била благосклонна към него, като му е отредила жребия много да пътува. Природата пък го е дарила с благ и добър характер, който предразполага хората, които среща по пътя си, открито да споделят с него и да му разказват за болките и радостите си.

Писателят ни кани да прочетем истории, които ни пренасят в мистичната Индия, в кътчето от рая Швейцария, в бедна Африка, Иран, СССР, Истанбул, Плевен, Париж, София... Всички те са автентични, човешки, истински, защото герои в тях са обикновени хора с техните необикновени съдби.

Разговаряме с Георги Константинов в апартамента на Дора Габе, дарен приживе от голямата поетеса за творчески дом на писателите и в момента редакция на литературното списание "Пламък". В любимия си кабинет тя благосклонно ни наблюдава от портретите на стената, редом до Гео Милев - създател на "Пламък" в далечната 1924 година.

Лейди Милева, или колко е трудно да бъдеш новатор

Лейди Милева, или колко е трудно да бъдеш новатор

Само месец след кончината на Леда Милева Георги Константинов си спомня за тази изключителна жена. Признава, че е имал щастието добре да я познава. Трябва само да видиш родословното й дърво, за да разбереш за какъв човек става дума, казва той. Именно Леда Милева е първият му директор в БНТ, където работи 4 години и прави култовите за времето си предавания "Скорост 67" и "Строители с пагони". Като съвсем млад и обещаващ поет Константинов е привлечен на "Сан Стефано" редом с интелектуалци като Иван Радоев, Серафим Северняк, Никола Инджов, Калин Донков.

Именно Леда Милева с невероятната си ерудираност вдига летвата на родната телевизия и се опитва да внесе светлина за случващото се по широкия свят. Новаторството й спечелва уважението на колегите, но я превръща в трън в очите за някои другари. "След едно различно отразяване на Световния фестивал на младежта всички ни изгониха", спомня си Константинов. Той не крие, че съвсем не е погрешно усещането за недостъпност и хлад, което приживе създаваше с поведението си Милева. Беше сдържана дори към тези, които допускаше близо до себе си. Беше като английска лейди, затова и понякога се обръщахме към нея с Лейди Милева, разказва той.

Спомен за феномена Вера Кочовска

"Кажи, кажи, оракуле" е история за необикновената дарба на Вера Кочовска, съгражданка на Георги Константинов от Плевен. При това напълно реална. 10 дни преди събитията на 10 януари 1997 г. Вера предсказва абсолютно точно какво ще се случи. Чрез плевенския депутат Георги Стойков тя изпраща писмо до Народното събрание в момента, в който то изработва новата Конституция, и предупреждава, че предстои човешки сблъсък и последвал палеж в сградата му.

Посочени са не само точна дата, но и приблизителен следобеден час. Кочовска даже предсказва какво ще бъде времето: постепенно заоблачаване, кратък пороен дъжд... Тогава никой не обръща внимание на двата листа, изписани с гъст почерк, спомня си Константинов, тогава депутат във ВНС. Години по-късно той ще напише в книгата си - "Всичко това Вера Кочовска го беше видяла - както се казва - "на живо" - много дни по-рано в една своя безсънна нощ".
Константинов не крие, че е гостувал на Кочовска няколко пъти. "Тя много се вълнуваше от политическите събития и каза, че много дълъг ще е пътят, който България трябва да извърви. Така и стана", признава с днешна дата поетът.

Срещи с Гагарин и Михаил Шолохов

Едва на 23 години българинът Георги Константинов има невероятния шанс да попадне в близкото обкръжение на първия човек, излетял в Космоса Юрий Гагарин и автора на "Тихият Дон" Михаил Шолохов. Това се случва през лятото на 1967 г. по време на писателска среща в казашката станция Вьошенская - Шолохов, наскоро получил Нобелова награда за литература иска да се запознае с млади писатели от източноевропейските страни.

Сред посрещачите на руска земя е самият Шолохов. Константинов го описва като пестелив на думи 60-годишен мъж, младеещ за възрастта си, с тютюневожълти мустаци, яке и панталон в неизменния цвят "каки". Какво е обаче изумлението му, когато домакинът се обръща към него с думите" Запознайте се с Юрий Гагарин". До този момент лицето на космонавта му е познато само от вестниците - все пак това е великият Гагарин, първият човек в Космоса!

Години по-късно Константинов ще върне времето назад, за да сподели, че Гагарин е бил наистина изключителен човек. Чужд на всякаква грандомания, спонтанен и искрен събеседник. Наскоро писателят дори видял снимка на паметника на Гагарин в космическия център в НАСА. Прави му впечатление, че скулптурата е с прекалено дълги ръце, които сякаш искат да прегърнат целия свят. Той, напротив, не беше с дълги ръце, казва Константинов, беше сравнително дребен. Но ръцете му бяха винаги протегнати напред. "Беше човек за споделяне", казва той.

В книгата си Георги Константинов разказва интересни истории от срещата си с Гагарин и Шолохов. Особено любопитна е тази на брега на река Дон. "Имахме великолепен следобед - в огромни казани се вареше рибена чорба, а ние разговаряхме не само за литература, но и за други неща. Шолохов, който много обичаше младите хора, все дърпаше стола ми да седна до него.", спомня си днес писателят. Гагарин рецитирал стихове на свой загинал другар космонавт. Правел го толкова пламенно, сякаш стиховете били негови.

След това решават да се изкъпят в реката. Изведнъж Гагарин извикал болезнено, а Константинов, уплашен, скочил да го спасява. Оказало се, че космонавтът е настъпил остра мида и си е срязал ходилото. Отиват при медицинската сестра - "няма да забравя, постоянно й правеше комплименти", разказва Константинов. След като превързва Гагарин, той пълни голяма чаша с водка и пие за нейно здраве.

След 5-6 дни Гагарин отива на колхозното летище, взема самолет и сам излита за летището в Кемерово. Тогава Георги Константинов пита Шолохов дали постъпката му е част от програмата. "А, няма такова нещо", му отговаря той. "Такъв си беше Гагарин, широка душа", обобщава Георги Константинов.
 

(Следва продължение)

Източник: http://goo.gl/3BZjG (в. Новинар)