Валпургиева нощ - 30 април срещу 1 май

Валпургиева нощ

Вечерта на 30 април срещу 1 май в Германия, Финландия, Швеция, Естония, Литва, Латвия, Румъния и Чехия започва така наречената Валпургиева нощ – християнски празник с езически корени.Празникът се чества като Walpurgisnacht в Германия и Нидерландия, Valborgsmässoafton в Швеция, Vappu във Финландия, Volbriöö в Естония, Valpurgijos naktis в Литва, Valpurģu nakts в Латвия, čarodějnice или Valpuržina noc в Чехия.

Християнският празник е в чест на света Валбурга - позната в Скандинавия като Валбори, Валпургис или Веалдбург. Родена е във Весекс през 710 г. Тя е племенница на свети Бонифаций, а според легендата и дъщеря на саксонския принц свети Ричард. Заедно със своите братя достига до Франкония, Германия. Решава да стане монахиня и заживява в манастира в Хейденхайм, основан от нейния брат Вунибалд.

За живота на Валбурга има много малко данни. Умира на 25 февруари 779 г. Канонизирана е за светица на 1 май същата година и тази дата носи нейното име в шведския календар.

Исторически погледнато Валпургиевата нощ е възниква като приемственост на обичаите по посрещането на пролетта в езичеството. Празнуването включва паленето на гигантски огньове в чест на настъпващата пролет. Оригинално древните викингски обичаи на плодородието са провеждани около 30 април и поради съвпадението с канонизирането на Валбори празненствата приемат нова форма.

По същия начин Хелуоин (срещу 1 ноември) съчетава християнския празник Ден на всички души (All Souls Day) с паленето на огньове и честването на Самхейн и празника Фералия.

Съчетаването на почитането на Валбори със силата на вековните викингски обичаи по посрещането на пролетта е възприето и на други места в Европа. Двата празника се смесват в единно цяло, което днес се нарича Валпургиева нощ.

А в германската средновековна митология Валпургиевата нощ е празник на вещиците, които заедно с други нечисти сили се събират на деня на света Валпургия на връх Брокен в планината Харц (Шабаш - Великото сборище) и се опитват да попречат на идването на пролетта.

В България на 1 май се чества Ирминден, на който се изпълняват ритуали по прогонването на змиите и гущерите. В Западна България се палят големи огньове и се прескачат за здраве. Наблюдава се интернационализация на празника, като се съчетават елементи с Валпургиевата нощ.

Празникът е наричан още Еремия, Ермия, Ирмия, Ирминден, Ирима, Зъмски ден, Змийски ден - ден, изпълнен с обреди, предпазващи от змии. В народните представи змиите излизат от своите леговища на СВЕТИ ЧЕТИРИДЕСЕТ МЪЧЕНИЦИ или на БЛАГОВЕЩЕНИЕ, а на Йеремия излиза техният цар.  Старите хора наричат първия ден на месец май Йеремия и казват, че който в този ден работи полска работа ще бъде ухапан от змия през лятото.

Мнозина автори описват Валпургиевата нощ в произведенията си:

• Гьоте във "Фауст"

 Мефистофел

„Аз съм като котенце, което

по стълбата пожарна дебнешком

се качва над зида на някой дом!

И всяка своя добродетел –

крадливост, похост... – вече съм усетил.

Почувствах всичко в себе си готово

за чудната Валпургиева нощ.

Тя вдругиден настъпва тук отново –

не бива да проспим такъв разкош!”

Из „Фауст” на Гьоте

думи на Мефистофел

• Михаил Булгаков в "Майстора и Маргарита"

• Венедикт Ерофеев в пиесата си „Валпургиева нощ“.

Сходен с Валпургиевата нощ по същност и време е празникът Белтейн („ярък огън”) на келтските общности в Шотландия и Ирландия. Той също е на 1 май и носи в себе си идеята за пролетното пречистване и новото начало.

Ранни келтски източници от 10 век описват как на Белтейн друидите палят клади на върха на някое възвишение и прекарват добитъка през огъня, за да го пречистят и за късмет. Хората също преминават между кладите.

Традиционно Белтейн е празнуван в средата на периода между пролетното равноденствие и лятното слънцестоене. Точната дата е 5 май, но от 1988 г. празникът се отбелязва с огньове срещу 1 май в град Единбург.

/По материали в интернет/