Тя е родена на 1 януари, 1934 г. в Мартинсбърг, Западна Вирджиния. Работила е в книжарници и библиотеки, била е редактор.Без съмнение звучи тривиално, но тази книга е мечтата на живота й - тя е първата и последна нейна творба. За зла участ, докато работи над романа, Мери Ан Шафър е диагностицирана с най-тежката болест – рак.
Авторката се обръща към своята племенница, Ани Бароуз, с молба да допише книгата.
Мери Ан Шафър умира на 1 февруари 2008 г., само няколко месеца преди „Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи“ да се устреми към сърцата на читателите.
.......................
Очаквайте българското издание на „Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи“ на 29 април!
Творбата е на първо място в списъка на бестселърите в „Ню Йорк Таймс“ за 2009 г. и с лекота се превърна в една от най-големите литературни сензации за последното десетилетие.
Анотация
Книга за човешката душа, за човешките избори и междучовешките мостове – това, което нито една война не може да сломи.
Невероятен епистоларен роман, обладан от духа на следвоенна Англия.
Зашеметяваща ретроспекция, която ни потапя в годините на германската окупация над о. Гърнзи, част от Нормандските острови.
Героична и човешки трогателна история, поръсена с хумор, която кара читателя да съпреживява и да се вълнува, сякаш е част от тази кореспонденция. Литературният клуб на Гърнзи е създаден като алиби, но така завладява своите членове, че те се вкопчват в книгата като източник на глътка свобода, която иначе им е отнета
Една лондонска писателка решава да изтупа праха от застоялата си репутация като напише книга за окупацията, но сред творческото лутане в търсене на вдъхновение и историческа достоверност, все по-ярко започва да се откроява едно име... това на Елизабет.
Сюжетът
Годината е 1946-та и писателката Джулиет Аштън спешно се нуждае от вдъхновение. Провидението решава да се пошегува с нея – най-неочаквано получава писмо от Доуси Адамс, който пребивава на о. Гърнзи. Мъжът се е сдобил с нейна творба и това го подтиква да инициира кореспонденция. Когато й разкрива, че е член на Клуба на любителите на книги и пай от картофени обелки, любопитството на Джулиет е възбудено до краен предел и тя започва да общува и с други представители на това миниобщество. Островът е под германска окупация, а в две посоки хвърчат писма и тя внезапно осъзнава, че клубът е не по-малко мистериозен от своето име...
Екранизации
Брилянтната Кейт Уинслет ще се превъплъти в Джулиет Аштън на екрана. Филмовата версия на романа заслужи режисьор като Кенет Брана. Снимките започнаха през март миналата година.
Любопитни факти
Ани Бароуз е автор на детската поредица „Айви и Бийн“, както и на „Вълшебната половина“.
Гърнзи е вторият по големина британски остров в Ламанша и представлява хълмиста местност със стръмни брегове.
Мери Ан Шафър проявява любопитство към Гърнзи по време на едно свое посещение в Лондон. Сякаш за да удовлетвори внезапна прищявка, тя заминава за острова, но там скоро пада опасна мъгла и възпрепятства завръщането й. Междувременно писателката попада на книга с необикновено заглавие и островите в Ламанша я запленяват. Много години по-късно, когато собственият й литературен клуб я предизвиква да напише книга, тя се сеща за Гърнзи.
Мери Ан Шафър – цитати от романа
„Не искам да бъда омъжена, само за да бъда омъжена. Да прекарам остатъка от живота си с човек, с когото не мога да разговарям или, което е по-лошо, не мога да мълча. Не си представям по-голяма самота от тази.“
„Затова обичам четенето. Нещо мъничко те грабва в една книга и става повод да се обърнеш към друга. Тя пък те води към трета книга. Това е геометрична прогресия, на която не й се вижда краят и чието основание е чистокръвното удоволствие.“
„Четенето на хубави книги унищожава удоволствието от четенето на лоши. А лошите са повече.“
„Навярно книгите притежават някакъв вътрешен инстинкт, който ги свързва с тяхната съвършена публика. Би било прекрасно да е така.“
„Мъжете винаги са по-интересни в книгите, отколкото в живота.“
„Естествено къдравата коса е проклятие. Никога на никого не позволявай да те уверява в обратното.“
„Тя е от онези жени, които изглеждат твърде добре на 60 години, за да са били красиви на 20. Иска ми се и за мен да мислят същото един ден.“
„Когато синът ми Иън почина, те ме утешаваха с думите „животът продължава“. Какъв нонсенс, мислех си, разбира се, че не е така. Смъртта е тази, която продължава. Иън ще бъде мъртъв и утре, и догодина и... Има ли край тъгата?“
„Само си помисли! Бихме могли толкова дълго да копнеем един за друг и да се преструваме, че не го забелязваме. Честолюбието е обсесия, която може да съсипе живота.“
„Това винаги е било удивително за мен. Хората влизат в книжарниците, просто така, за да се пошляят и евентуално да зададат на продавача онези вечни въпроси: за какво се разказва, чели ли сте я, добра ли е. И никога не знаят кои ще бъдат после, след като са прочели книгата.“
„По азбучен ред ли си подреждате книгите в домашната библиотека? (Надявам се, че не).“
„През целия си живот съм смятала, че една история приключва, когато двамата главни герои се сгодят – в края на краищата, онова, което е устройвало Джейн Остин, би трябвало да устройва всеки друг автор. Но това е лъжа. Историята сега започва. И всеки нов ден прибавя към нея нов епизод.“
Отзиви за романа и авторките
„Този епистоларен роман е майсторски разказ за германската окупация на един от островите в Ламанша и неговите граждани. История за силата на човешкия дух в едно толерантно общество, поднесена неочаквано и талантливо.“
Лин, Ричфийлд, Охайо
„Не си спомням кога за последно попаднах на толкова умно и пленително четиво – един пулсиращ свят, който те кара да забравиш, че е населен с персонажи, а не с живи хора, твои приятели и съседи. Поглезете се с тази книга, не мога да я препоръчам така, както заслужава.“
Елизабет Гилбърт, автор на „Яж, моли се и обичай“
„Мери Ан Шафър и Ани Бароуз са създали очарователна и затрогваща книга – урок по история, написан в стила на Джейн Остин. Писмата в „Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи“ не са адресирани към вас, но са предназначени за вас. Това е книга, която всеки трябва да прочете. Истинска находка.“
Сара Адисън Алън, писател
„Кой ще обикне тази книга? Всички онези читатели, които са съгласни с фразата четенето не ти позволява да изкуфееш. Иронична, проницателна и забавна.“
Мери Дориа Ръсел, писател
„Чаровна..., толкова интелигентна, витална и вълнуваща.“
Пъблишърс Уийкли
„Притиснете ръка към сърцето си, защото иначе то ще отлети към магичния литературен остров на Мери Ан Шафър и Ани Бароуз. Този роман е микс от изящно писане, силни емоции, божествена атмосфера и изключителни образи. Ще прелиствате страниците, за да се влюбите във всеки един от тях.“
Крис Радиш, писател
„Великолепна... Топло, нежно и неимоверно забавно четиво. Истинско тържество на силата на писаното слово.“
Лайбръри Джърнал
„Несъмнен призьор.“
Киркус Ревю
„Бижу. Малък шедьовър за любовта, войната и неизмеримата утеха, която носят добрите книги и верните приятели.“
Пийпъл
„Никога не съм изпитвал такова отчаяно желание да се присъединя към литературен клуб, каквото изпитвам към „Клуба на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи“. Омагосваща книга.“
Крисчън Сайънс Монитор
Няма коментари:
Публикуване на коментар