- Мисля, че бихте могли да употребите времето си за нещо по - полезно - каза тя, - отколкото да го хабите, като задавате гатанки, които нямат отговори.
- Ако познавахте времето тъй добре, както аз го познавам - каза Шапкаря, - нямаше да кажете, че го хабим. Времето е личност. Не може да се хаби една личност.
- Не разбирам какво искате да кажете - учуди се Алиса.
- Разбира се, че не! - възнегодува Шапкаря, като отхвърли глава назад. - Дори бих се осмелил да кажа, че никога не сте говорили с времето!
- Може би не - предпазливо отвърна Алиса. - Но зная, че трябва да спазвам времето, като удрям с крак, когато се уча да пея.
- А, ето защо - каза Шапкаря. - То не обича да го бият. А ако се отнасяш добре с него, ще направи с часовника, каквото поискаш. Например, да кажем, че е осем часът сутринта, тъкмо време за училище. Само трябва да пошепнеш на времето и за миг показалецът на часовника ще се завърти! Един и половина, време за обяд!
- Де да беше! - си рече шепнешком Мартенския Заек.
- Славно щеше да бъде, разбира се - каза Алиса замислена. - Но тогаз… знаете, не бих била гладна…
- Не веднага може би - каза Шапкаря. - Но вие можете да задържите показалеца на един и половина, докогато искате.
Алиса в страната на чудесата
"Но, Пипи, каза Томи, - можеш ли да свириш на пиано?
- Отде ще знам дали мога, като никога не съм опитвала - отвърна Пипи. А трябва да ти кажа, Томи, че за да се научиш да свириш на пиано без пиано, са необходими страшно много упражнения."
- Отде ще знам дали мога, като никога не съм опитвала - отвърна Пипи. А трябва да ти кажа, Томи, че за да се научиш да свириш на пиано без пиано, са необходими страшно много упражнения."
Пипи Дългото Чорапче
“Тогава ще съдиш сам себе си- отговори му царят.
- То е най- мъчното. Много по - мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.
Малкия Принц
"Не е нещастие да се родиш сред патици, стига само да се излюпиш от лебедово яйце!"
приказка за Грозното Патенце
" - Ще започна с това, че ще я гнервирам - каза Карлсон.
- Искаш да кажеш, че ще я нервираш - поправи го Дребосъчето.
Подобни глупави забележки не се нравеха на Карлсон.
- Ако исках да кажа „нервирам“, щях да го кажа. „Гнервирането“ е почти същото, само че малко по-пъклено, това се чува от самата дума.
Дребосъчето се замисли и трябваше да признае, че Карлсон имаше право. „Гнервиране“ наистина звучеше по-пъклено".
Карлсон, който живее на покрива
"Идваха, за да се гаврят — оставаха да боядисват. Когато Бен капна от умора, Том преотстъпи четката на Били Фишър срещу едно хвърчило в добро състояние. А когато и той се умори, Джони Милър се вреди срещу един умрял плъх, вързан на въженце, за да го въртиш над главата си — и тъй нататък, и тъй нататък, час подир час. Към средата на следобеда от последния бедняк, какъвто беше сутринта, Том се бе превърнал в човек, буквално заринат от богатства"
Приключенията на Том Сойер
"Като много други обичани хора и те вярваха, че са собственици на кучетата си, вместо да си дадат сметка, че всъщност кучетата ги притежават. Понго и Мисис намираха това за трогателно и забавно и оставяха питомците си да си въобразяват, че са прави".
101 далматинци
Няма коментари:
Публикуване на коментар