В търсене на съкровища за спасяването на почти целия човешки род - „Ад“ от Дан Браун

АД

Дан Браун

Премиера на българското издание –

12 ЮНИ 2013

 

„Търсете, и ще намерите“.

Тези думи отекват в съзнанието на видния харвардски професор по религиозна символика Робърт Лангдън, когато се свестява в болница, без спомен къде се намира и как се е озовал там. Не може да обясни и произхода на страховития предмет, открит сред вещите му.

Заплаха за живота ще запрати Лангдън и младата лекарка Сиена Брукс на главоломна гонитба из Флоренция. Единствено познаването на тайни проходи и древни загадки, спотайващи се зад историческата фасада, може да ги спаси от неизвестните им преследвачи.

Водени само от няколко стиха от мрачния шедьовър на Данте, Лангдън и Сиена трябва да разгадаят серия шифри, скрити дълбоко в някои от най-прочутите творби на Ренесанса – скулптури, картини, сгради, – за да открият отговора на загадка, която може би ще им помогне да спасят света от ужасяваща заплаха...

Разиграващ се на невероятен фон, вдъхновен от една от най-зловещите литературни класики в историята, „Ад” е най-завладяващият и предизвикващ размисъл роман на Дан Браун досега - задъхана надпревара с времето, която ще ви грабне още от първата страница и няма да ви остави до последната.

Дан Браун е автор на „Шифърът на Леонардо”, един от най-четените романи на всички времена, а също и на два други световни бестселъра, главен герой в които е професорът от Харвард Робърт Лангдън – „Изгубеният символ” и „Шестото клеймо”. Писателят живее в Нова Англия със съпругата си.

В търсене на съкровища за спасяването на почти целия човешки род

„Ад“ от Дан Браун

Джанет Маслин, „Ню Йорк Таймс“

 

Един от първите герои, които се появяват в „Ад“ е отмъстителна рокерка с щръкнала коса в черни кожени дрехи. Неприятностите са втората й природа. Но какво прави момичето с драконовата таутировка в новия роман на Дан Браун?

Тя всява страх у Робърт Лангдън, професора по символика със сако от туид, който играе главна роля в шеметните главоблъсканици на Дан Браун. Читателю, тя ще смрази от страх и теб. Началните страници на „Ад“ са на косъм от автопародията и сякаш Дан Браун е изгубил посоката – също като Лангдън, с когото започва книгата, в болнично легло с амнезия, която помрачава блестящия му ум. Когато Робърт Лангдън от „Шифърът на Леонардо“ не може да каже кой ден от седмицата сме днес, целият франчайз на Дан Браун, изграден върху разрешаването на заплетени главоблъсканици, изглежда застрашен.

„Ад“ обаче бъка от трикове. Несигурното начало се оказва един от тях. За голямо облекчение на всички, които го харесват, Дан Браун не само посипва пътечка от трохи, които водят към Данте (все пак, това е „Ад“), но си играе с времето, половете, идентичността, прочути туристически забележителности и футуристична медицина. После идва частта със симетричната Архимедова спирала по посока на часовниковата стрелка, заради която хората въртят бавно копията си на „Ад“, като се опитват да не изглеждат глупаво, докато проучват калиграфията на страница 255 (от английското издание).

Дори датата на издаване не е случайна – 14.5.13 е нумерологична анаграма на 3.1415, приблизителната стойност на числото π. Защо? Защото Данте е разделил ада на кръгове. Защото π загатва за измерването им. И защото читателите на Дан Браун досега не са се сблъсквали със закодирана тайна, която да не харесат.

Според обичая си Дан Браун започва с налудничаво грандиозен пролог, този път малко по-необуздан от предишните. „О, упорити невежи! Не виждате ли бъдещето? Не схващате ли великолепието на моето творение?“ С тези думи мъжът с мания за божественост скача от сградата – или, както е написано в „Ад“ – прави „последната си крачка в бездната“. В този момент красивата лекарка с коса, вързана на опашка измъква Лангдън от леглото, за да започнат задъханата си надпревара през... къде?

Лангдън мисли, че е в Кеймбридж, Масачузетс, и преподава в Харвард. Ала се озовава във Флоренция, Италия. Любимият му часовник с Мики Маус (въздишка) е изчезнал, а сакото му от туид (с известния кръг с 13 скъпоценни камъка, увенчан с Малтийския кръст) е на дрипи. Сиена, лекарката с конската опашка, случайно се оказва с коефициент на интелигентност 208 и със съсед, който за щастие заема подобно сако и мокасини на Лангдън. И ето го Лагнгдън, отново елегантен, препуска през най-прочутите забележителности на Флоренция, докато се опитва да разгадае значението на скрития в татаниева туба цилиндър, запечатан с биометричен печат и символ за биологично опасно оръжие.

Цилиндърът се оказва миниатюрен прожекционен апарат, който показва разбъркан образ на картината на Ботичели “La Mappa dell’Inferno”. Картината насочва Лангдън и Сиена към едно от онези заплетени дирения на ключове към загадката, които Дан Браун пресъздава така енергично. Разбира се, „Ад“ съдържа изобилие от туристически подробности. И Лангдън винаги предпочита дългите думи пред кратките. „Ад“ избира три от най-значимите стратегически и богати на история световни града за център на действието си, а в лицето на Лангдън имаме великолепен туристически гид и изкуствовед в едно. Третият град се намира на границата на Европа и Азия, където Лангдън попада на копие на труда си „Християнските символи в мюсюлманския свят“ в музейния магазин за сувенири на една от най-пищните забележителности на града. „Вече знам, че книгата я има на поне едно място в света“, мисли си той.

Географията обаче не е достатъчна, за да се заплете приключението с марка „Дан Браун“. Формулата изисква също някакъв зловещ култ, а в този случай заговорът включва свръхнаселеността. Един от героите, Зобрист, богат последовател на малтусианството, ръководи тайна високотехнологична армия (Дан Браун твърди, че тя реално съществува, но я е нарекъл с измисленото име „Консорциумът“) и крои апокалиптичен заговор. Докато разговаря за контрола на бързия прираст на населението с ръководителя на Световната здравна организация, на Зобрист му се казва: „Вече сме седем милиарда, така че вече е твърде късно за това.“ Отговорът му е класически пример за репликата на злодея: „Нима?“

В „Ад“ има много подобни моменти, които заплитат интригата. Кошмарните видения на Данте се превръщат във визуален корелатив на научните изчисления и изводите от тях. Накрая, в сюжета е заплетен и трансхуманизмът, генетичната манипулация и възможността за пандемия. По подобен начин в „Изгубеният символ“ Дан Браун се опита да запали интереса към ноетиката (изучаваща връзката ум-тяло). „Ад“ поставя на преден план идеята за чумата, като припомня черната чума, броя на жертвите и „прочистващия“ ефект за човечеството. Дан Браун е по-сериозен от обичайното, когато припомня мрачното предупреждение на Данте: „ Най –тъмните места в ада са запазени за онези, които остават неутрални във времена на морална криза.“

Ударението обаче не е върху мрачните внушения. То е върху изумителните проучвания и любовта към фактите, които изпълват историите на Дан Браун; лекотата, с която ги задвижва; хитрите трикове (гипсовата посмъртна маска на Данте е отмъкната от поставката й в музея и е пренясяна през тайните тунели на Флоренция в найлоново пликче); и похвата с прекъсването на най-интересното място. (Сиена: „Не ми казвай, че сме в грешния музей.“ Робърт: „Сиена, ние сме в грешната държава.“) Има ги и тактическите ходове, които вървят заедно с крипто-късчета като „ППППППП“ (Сиена: „Седем П-та са... съобщение?“ Робърт, широко усмихнат: „Да. Ако си изучавала Данте, ще знаеш, че съобщението е съвсем ясно.“)

И накрая, има го усещането за игра, което спасява книгите на Дан Браун от прекаленото взимане на сериозно дори когато говори дълбокомислено за някоя древна загадка или архитектурно чудо. Щом започва препускането из целия свят, идва ред на частните самолети и Лангдън се обажда на издателя си, за да поиска частен самолет. „Не - казва издателят, после добавя: - Нека го кажа така. Не разполагаме с частни самолети за автори на научни трудовне по история на религията. Обади ми се, ако решиш да напишеш „Петдесет нюанса на иконографията“ и тогава ще приказваме.“

Ето какво – Дан Браун вече го е написал. И не само!

* * *

Продажбите на „Ад” ще достигнат ли бройките от предишните книги на Дан Браун?

„Крисчън Сайънс Монитор”

Очакванията са, че продажбите на четвъртата книга за Лангдън ще бъдат зашеметяващи. Книжарите от САЩ и Великобритания, мнозина от които се радваха на скоростните продажби на предишните му книги, се подготвят за рекордни продажби. „Вероятно това ще е най-бързо и най-много продаваният роман за годината. Не виждам как нещо може да го бие” - казва Крис Уайт, закупчик на художествена литература за британската верига „Уотърстоун”. „В момента книгата се превръща в огромен хит и така ще продължи през летните месеци. По Коледа ще наблюдаваме втори пик на търсенето. Като нищо ще бъде № 1 на 25-ти декември!”

Ако се съди по продажбите на предишните романи на Дан Браун, това изобщо не е преувеличение.

И както британският „Индипендънт” изтъкна, „… романът вече има честта да повлече своя средновековен съименник, поемата на Данте Алигиери от 14 в., до върха на списъка с бестселъри в категорията поезия. Не е ясно обаче дали от интерес на хората към източника на новия роман на Дан Браун, или погрешка.”

* * *

Браян Труит от „Юесей Тудей” казва, че е напълно завладян от книгата. „Ад” много прилича на мегапопулярния „Шифърът на Леонардо” по отношение на напрегнатото действие. Дан Браун има собствена формула, с която превежда Лангдън през сюжета, но да проследяваме как Лангдън минава през ада, е възможно най-голямото доближаване на една книга до летен филмов блокбастър.

Междувременно „Ад” заема първа позиция сред продажбите на „Амазон”, като от 120 дни е в топ 100 и е книгата с най-много предварителни поръчки едновременно на печатното и електронно издание. „Ад” също е номер едно по продажби на сайта на „Барнс и Нобъл”.

За онези, които предпочитат приключенията на Робърт Лангдън на големия екран, Дан Браун споделя, че няма съмнения за кинематографичното бъдеще на романа, подобно на предишните му романи „Шифърът на Леонардо” и „Шестото клеймо” („Ангели и демони”).

Тайните на Дан Браун

„Ад” от Дан Браун, преведен в подземен бункер в Италия

По материали от Денис Ейбрамс, „Пъблишинг Пърспективс” и Ник Скуайърс, „Телеграф“

Самият Данте щеше да се впечатли. В продължение на почти два месеца 11 души бяха държани в подземен „бункер” близо до Милано, Италия (всъщност строго охранявано мазе без прозорци в сградата на най-голямото италианско издателство „Мондадори”, собственост на Силвио Берлускони), където са работили по седем дни в седмицата най-малко до 8:00 часа всяка вечер; и то само за да преведат новата книга на Дан Браун „Ад” на френски, немски, каталунски, италиански и португалски в подготовка на международната премиера на 14 май.

„Единайсеторката” преводачи са работили от февруари до април . Било им е забранено да внасят мобилни телефони в „бункера”. Имали са въоръжена охрана. Лаптопите им са били свързани към работните станции, така че да не могат да бъдат местени, а достъпът до интернет се е осъществявал от един-единствен общ компютър, който е бил под наблюдение. Забранено им е било да изнасят тетрадки или и бележки от бункера, като всяка вечер са предавали ръкописите, върху които са работели. До хотела са ги превозвали с минибус.

И макар че на преводачите е било „разрешено да се хранят в служебния стол на „Мондадори”, за всеки един е имало алиби или легенда, в случай че някой прояви и най-малкия интерес с какво се занимават по цял ден (и голяма част от нощта) в заключения бункер. Освен това според „Индипендънт” „трябвало да се подписват всеки път при влизане и излизане – и дори да водят дневник на действията си, които включвали записки като „да изпуша една цигара”, „да се поразходя” и „хранене”. „ Да видя снега“, била причината за едно излизане на г-н Мораис, бразилския преводач, защото дотогава не бил виждал сняг.

„Телеграф“ цитира преводачите, които споделят за странното си преживяване пред италианскито списание „TV Sorrisi e Canzoni“, собственост на „Мондадори“.

Френският преводач Доминик Дефер възкликва: „Свободно време?! Какво свободно време? Милано? Къде се намира Милано? Като нищо можеше да се намирам в далечна галактика.“

Естел Ройг, каталунската преводачка казва: „Отидох до Милано три пъти и беше фантастично да гледам хората, магазините и ресторантите, но бях твърде изморена, за да се насладя истински на тези неща.“ Г-жа Ройг отбелязва, че хотелът, в който са били настанени, бил „насред нищото“ и много й било мъчно за котката й.

Друг от преводачите от френски, Карол Дел Порт, споделя, че „времето извън бункера на практика беше сведено до нула – обед, много късна вечеря (бяхме умствено изтощени) и сън. Ала преживяването беше уникално и фантастично – рядка възможност да работиш в група седмици наред и да се потопиш изцяло в света на Дан Браун.“

Фабиано Мораис, бразилският преводач казва: „Трябва да споделя, че невъзможността да използвам интернет на компютъра, на който работех, беше малко странно, особено в началото, но после свикнах.“

Задачата на Аннамария Рафо била да преведе книгата от английски на италиански. „Работех всяка вечер до 8:00 вечерта, понякога и до по-късно, след което оставаше време колкото да се кача на минибуса (обратно в хотела), да грабна нещо за ядене и да се просна в леглото. За съжаление нищо не можах да видя от нощния живот на Милано.“

Сюжетът на „Ад“ беше държан в тайна до последно. Както един от преводачите казва на шега (или не): „Не ми е позволено да ви кажа абсолютно нищо за книгата. Ако го направя, ще трябва да ви убия.“

Дан Браун за писането на романи със съвременно звучене

по материали от CBC News

Дан Браун е известен с динамичните си трилъри със силна историческа нишка, но той казва,че не си е свършил работата, докато не вплете в сюжета злободневен проблем.

„Ад“ връща читателите към света на Робърт Лангдън, облечения със сако от туид професор по символика, който е главен герой в „Шифърът на Леонардо“ и „Шестото клеймо“. Защо читателите харесват професора?

„Мисля, че читателите са умни хора и харесват нормални хора, а не такива, които се измъкват от трудни ситуации с пистолети и жиу жицу. Това е човек, който използва главата си. Всички сме се сблъсквали с трудни ситуации, от които сме намирали изход с ума си и мисля, че хората се идентифицират с това“.

Този път Лангдън е на ход по живописните улици на Флоренция, измъквайки се от полицията и сенчеста наемна групировка, докато се опитва да спре луд учен. Катализатор на приключението е „Божествена комедия“ от Данте, поемата от 14. век, която дефинира съвременното виждане за ада.

Дан Браун обяснява в предаване на CBC защо се е спрял на Данте за новата си книга. Като бивш учител, Дан Браун винаги е искал да предаде на читателите възхищението си от великите творби на изкуството и литературата.

„Опитвам се да пиша книги за редовия читател, които едновременно да образоват и запознават хората с изкуство и литература, към които иначе те не биха проявили интерес“.

Дан Браун казва, че му е приятно да прави проучвания за книгите си, но самото писане е труден процес. Той пише всеки ден от 4:00 сутринта до обяд, като признава, че често пъти от десет написани страници остава само една.

Съвременният проблем, с който се сблъсква Лангдън в „Ад“ е пренаселеността – проблем, за който е загрижен и самият Дан Браун. Той казва, че иска да насочи вниманието на хората към него.

Неговият „Ад“ започва с цитат от Данте, който описва хората, пренебрегващи належащите обществени проблеми. „Най-мрачните места в ада са запазени за онези, които остават неутрални във времена на морална криза“.

Гордостта като най-големия грях

Браун казва, че се учудил, когато разбрал, че Данте смята гордостта за най-големия грях.

„Горделивият човек се чувства някак си имунизиран към световните проблеми, над тях и вероятно ги пренебрегва. Идеята, че пренебрегването на световните проблеми е грях е плашеща. Всички ние в даден момент сме били виновни, че обръщаме гръб на световен проблем“.

Пет бизнес урока от Дан Браун – автор на „Ад”

Бизнесуик

„Ад”, четвъртата книга на Дан Браун от невероятно успешната поредица трилъри за Робърт Лангдън, излезе на световния пазар на 14 май. Досега творбите на Браун са продадени в тираж от над 200 милиона по цял свят, а „Ад” вече е на първо място в списъците с бестселъри с 24 % повече предварителни поръчки, отколкото последния мегахит на Браун от 2009 г., „Изгубеният символ”.

Никой не може да пожъне такъв успех, без да е намерил начин да прави нещата както трябва. Хвърлихме по-обстоен поглед върху живота и кариерата на Дан Браун, за да открием какви бизнес уроци могат да бъдат извлечени от неговата растяща литературна империя.

1. Страданието поощрява въображението

За Браун творческите страдания не са метафорични. Той нарича живота на писателя „ужасен” и го окачествява като „жестоко битие”. Когато установи, че е блокирал, обува чифт „гравитационни ботуши”, скачени за метални скоби и виси с главата надолу, оставяйки кръвта да отиде в главата му, докато не получи вдъхновение или не припадне. „Висенето с главата надолу ми помага да превъзмогна различни предизвикателства в сюжета, тъй като изцяло променям погледа си върху нещата”, казва той. Браун вече е използвал този метод на писане при няколко книги – включително „Шифърът на Леонардо”, продаден до момента в над 80 милиона копия. (Честно, висенето с главата надолу не е много смислено от медицинска гледна точка – то кара каплярите на мозъка да се разширят и води до замаяност.)

2. Опознайте клиентите си. Задоволете клиентите си

Независимо дали пише за „калейдоскопа на властта” („Шифърът на Леонардо”), или пък описва лицето на някой герой като „парче пергамент, пронизано от две лишени от емоции очи” („Метеоритът”), стилът на писане на Браун е чепат. („Дейли Телеграф” вече е съставил колекция с най-лошите изречения на Браун.) Салман Рушди отхвърли „Шифърът на Леонардо” като книга, заявявайки, че е „толкова лоша, че чак носи лоша слава на лошите книги”. „Уошингтън Пост” наскоро нарече романите му „импровизации от по 500 страници; читателите не трябва да се притесняват дали историята ще е забавна и развлекателна, а дали наречията и съществителните са свързани по начин, който да прави чест на перото.” Но колкото повече критиците тръбят за посредствеността на Браун, толкова повече се продават книгите му.

3. Дръжте се резервирано и винаги бъдете прекалено заети

Браун не промотира книгите си. За „Ад”, той направи само едно публично изявление – на 15 май, в 19:30, в Линкълн Център, Ню Йорк. Едночасовото събитие беше излъчено в реално време в над 140 университета, библиотеки и книжарници из САЩ, пълни с читатели, които Браун успя да очарова виртуално. И след това изчезна. Дали неуловимостта му го прави по желан, дори мистичен? Може би.

4. Винаги се придържайте към фактите си – дори когато бъркате

Браун заявява, че писането на нова книга му отнема около две години заради упорито проучване на различни източници. Но според Барт Д. Ерман, професор по религия в университета „Чапъл Хил”, Северна Каролина, всичко историческо в книгата на Браун е „част от неговото въображение”. Еуджино Джани, президент на италианското Общество на Данте, не очаква историческа прецизност от „Ад”. „Специалисти по Данте ме предупредиха да внимавам за Дан Браун - твърди той пред „Гардиън”, - но не се притеснявам.” Най-важното според него е, че много от читателите на Браун с прилични доходи ще се вдъхновят от книгата и ще посетят Италия. „Туризмът във Флоренция е спаднал с 10 % - обяснява Джани. - Ако новата книга се продаде добре, тези 10 % ще се възвърнат.”

5. Използвайте вродения апетит за мистерии

Книгите на Дан Браун позволяват на читателите да разрешават загадки и да разкодират тайни символи. „Ад” може да се окаже най-добрата му творба що се отнася до секретни формули. Заглавието на книгата беше обявено през януари чрез сложен пъзел, в разрешаването на който можеха да участва всички читатели с акаунт в Facebook или Twitter – нужно беше само да постнат нещо в социалната мрежа с таг #DanBrownToday и профилната им снимка ставаше част от огромна дигитална мозайка, която бавно разкри името на новата книга. Приличаше малко на флашмоб. Дори датата на официалната премиера беше загадка сама по себе си – 5/14/13 отзад напред е 3.1415, или първите пет числа на пи, математическата константа. Знаехте ли вече за това? Ако не сте, не сте сами. 

* * *

Смесица от загадки с числа и наука в „Ад” от Дан Браун

Ен Би Си Нюз

„Ад” от Дан Браун, най-новият трилър от автора на „Шифърът на Леонардо”, ни захвърля в поредното приключение на световно ниво и ни среща с нова глобална заплаха. „Ад” е също така нова възможност за читателите да си поблъскат главите над различни математически и научни загадки.

В „Шифърът на Леонардо” Робърт Лангдън, световноизвестният експерт по религиозни символи, е по следата на улики, които ни дават нов поглед върху връзката между Исус Христос и Мария Магдалена. В „Шестото клеймо” сюжетът се върти около опасна антиматерия, открадната от ЦЕРН. В „Изгубеният символ” Лангдън се съюзява със специалистка по ноетика, за да се справи с различни шантави предизвикателства – екстрасензорни възприятия, вибрационни енергии и какво ли още не. Всичките три книги са подправени с прилична доза сложни кодове.

„Ад” се придържа към издържания метод – първите глави на книгата се развиват във Флоренция, италиански град с история, заплетена колкото картата му. „Божествена комедия” на Данте служи като източник на безброй алюзии в сюжета – както и за много нумерологични следи, на които Лангдън да се опре в поредното си приключение.

Италианският поет Данте Алигиери всъщност е бил още по-запален по числата от Дан Браун – кой друг би написал шедьовър, разделен в три книги, всяка от тях съдържаща строфи от по три реда? Освен това всяка книга е разделена на 33 песни – плюс още една в „Ад” на Данте или иначе казано, общо 100 песни. Стиховете са пълни препратки и алюзии за числата три, седем, девет, известни с мистичната си сила.

Портретът на италианския поет върху корицата на „Ад” съдържа скрито послание, закодирано в поредица концентрични кръгове – CATROACCR. Какво значи това? Продължавайте да четете!

Буквите CATROACCR са напечатани в девет концентрични кръга, които покриват портрета на Данте. Фенове на тема шифри са открили, че декодираните букви може би изписват тесорето – което може би се отнася (а може би не се) до малка тайна стаичка в Палацо Векио, Флоренция. Кодът на италианската корица е различен и гласи CATROVACER, което според читателите е анаграма на CERCATROVA. На италиански, cerca trova значи „търся (и) намирам” – фраза, която се появява в първата глава на „Ад”. Същата фраза се появява и в мистериозната картина на Флоренция от Джорджо Вазари, писател и художник, създал известния портрет на Данте. Кръгове в кръгове!

Майкъл Хааг, автор на предстоящата книга „Ад, разкодиран”, твърди че няма нищо невероятно в страстта на Браун към числа и кодове. „Дан Браун е израснал в много образовано семейство,” казва Хааг за Би Би Си Нюз. „Баща му е бил математик, автор на книги, които са задължително четиво за всички, изучаващи математика в САЩ”.

Феновете на Дан Браун ще си блъскат главите над различни догадки за новата опасност, която грози света в „Ад”. Някои твърдят, че става дума за опустошителна чума. Хааг заявява, че това се корени в Черната смърт, която покосила по-голямата част от Флоренция през 1348 г., четвърт век след смъртта на Данте. „Тя довела със себе си тотален разпад, въпреки че някои твърдят че е дала начало на Ренесанса”, казва Хааг. „Тези хора твърдят, че масовата погибел разчистила пътя за последвалите просветление и просперитет”.

Това твърдение много наподобява тезата на някои от злодеите в „Ад”.

Други теории се коренят в трансхуманизма, движение, което се стреми към подобряването на човечеството чрез генетика, „умни” лекарства, импланти и други технологии. Някои гледат на трансхуманизма като на най-голямата надежда за оцеляване на вида ни. Други, като историка Франсис Фукуяма смятат, че това е една от най-опасните идеи в света – което автоматично я прави подходяща за трилър на Дан Браун.

„Хуманизмът се е родил по време на Ренесанса във Флоренция – трансхуманизмът е няколко стъпала над него”, отбелязва Хааг. „Като идея той е на ръба на фашизма, защото може да се сведе до създаването на свръхчовеци. Кой ще се нагърби с това? И дали всички ще участваме, или просто определен кръг от хора?”

Ще успее ли последното хитово заглавие на Дан Браун да накара хората да се замислят за реалните, сериозни проблеми които ни заобикалят – нови зараждащи се болести, потенциалната заплаха на биотероризма, генното инжинерство, човешкото подобряване и биоетиката? Всичко това ми звучи като разказ с отворен край...

* * *