Пропускане към основното съдържание

Халед Хосейни и новият му роман "А планините ехтяха"

 


 
Писателят Халед Хосейни, чиито книги са продадени в над 38 милиона екземпляра в САЩ, представи новия си роман "А планините ехтяха" в сградата на издателство "Барнс енд Ноубъл" в Манхатън.

Книгата, която излезе от печат вчера, вероятно ще е сред любимите четива за лятото. Тя получи отлични отзиви и влезе в топ 10 на Амазон още преди официалната си поява.

Хосейни, който е на 48 години, е малко по-побелял, откакто излезе предишния му роман "Хиляди сияйни слънца". "От някого на улиците в Кабул ме отделя само една много тънка линия" - каза писателят, който дойде на представянето в карирана риза и дънки, все едно се е отбил на гости у съседите.

Като в предишните му романи "А планините ехтяха" е за афганистанци и е семейна история. Заглавието е заимствано от стих на Уилям Блейк, като хълмовете при английския поет за заменени с планини, които повече съответстват на внушителния релеф на Афганистан.

Хосейни каза, че не е знаел как ще нарече книгата си, когато е започнал да я пише, но в главата му се бил загнездил образ на вървящ през пустиня мъж, теглещ количка зад себе си, а в нея - 3-годишно момиченце. Зад тях бавно върви момче на 10 години.
 
Хосейни смята новата си книга за по-амбициозна от предишните, със сложно повествование. Той не си е представял как ще се развие действието, когато я започнал, и мисли, че е много по-трудно да бъде описана от "Хиляди сияйни слънца", която резюмира като "борбите на жените в Афганистан от 30 години". Той обаче е знаел какво е искал да изрази - как загубата, провалът и това, което ни липсва, обединява всички нас.

Роденият в Кабул, но работил дълги години като лекар в болница в Лос Анджелис до 2005 г. писател споделя, че е искал да изгради връзка между афганистанците и хората от Запада, като избегне романтизма, който поставя дистанция между културите.

Писателят смята, че на Запад все още има митове за афганистанците, като например, че страната е застинала в 12 век. "Има и елемент на романтика, както е с идеята, че афганистанците мразят Запада", коментира авторът, който живее в Калифорния.

Пред британската медия той споделя още, че хората в Афганистан не харесват това, че имат военни части на тяхна територия, но и че са преценили, че има основателна причина това да е така. "Не го смятат за окупация", казва той.

Авторът, който сега работи като посланик на добра воля към ООН по въпросите за бежанците, е основал собствена фондация, която да подпомага родната му страна.

Казва още, че според него е нормално войната да бъде използвана в популярния развлекателен бизнес, както в случая с телевизионния сериал Homeland, но "доколкото се прави по отговорен начин", а не просто да добавя допълнително напрежение.

"Хората искат да им бъде разказана история. Хората, които избират моите книги, също искат да им бъде разказана история", допълва Хосейни.
 

"Лесно е да забравиш, че афганистанците са хора със сложна и богата култура, със своя собствена история, която да бъде разказана, и няма да спре или да престане да бъде от значение, когато войските си тръгнат оттам", казва още писателят.

Той остава оптимист за бъдещето на Афганистан въпреки увеличената физическа заплаха в някои райони на страната. "Моето лично мнение е, че най-близкото бъдеще на Афганистан ще има някои спънки и някои пикове на насилие в своя бавен марш към мира", допълва авторът пред "Гардиън".

Все пак казва, че ако трябва да сравни страната отпреди 10 години, когато за първи път се връща обратно там, сега положението е по-добро по отношение на броя деца в училищата и детската смъртност, както и що се отнася до средната продължителност на живота и технологиите, които са достъпни. "От друга страна, липсва сигурност в част на север", допълва Хосейни.

Според него обаче образованието, особено висшето, е било един от най-големите приоритети, тъй като страната ще се нуждае от технократи и инженери в бъдеще.

 
Източник: http://www.dnevnik.bg и http://btvnews.bg

Коментари

Популярни публикации от този блог

Книгите за лятната ваканция - задължителни!

За някои деца четенето на книги през ваканцията е истинско мъчение, може би от факта, че на всички списъци слагат думата ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ! Затова съвета ни е да накарате децата си да забравят тази дума и да наблегнат на това, което е написано в самите книги. 
Много деца следят точно колко страници са прочели, но когато започнат да четат откриват очарованието на новите светове, които книгите им разкриват.
Решихме да помогнем на родителите, които се чудят какви точно бяха книгите в списъка за лятото. Но първо няколко съвета за вас и вашите дечица:
Правила за четене:
1. Не вземай книгата с мръсни ръце.
2. Не прави бележки върху книгата. Направи си и използвай книгоразделител.
3. Съхранявай книгите грижливо.
4. Изяснявай си значението на неизвестните думи – търси ги в тълковния речник или попитай възрастните.
5. Старай се да разбираш и да си представяш това, което четеш.

А  също така да не забравяме и:



А сега и примерните списъци:
За втори клас:
Български народни приказки
Приказен свят” – А. К…

5 нови романтични заглавия, които да прочетете в летните дни

Преди няколко дни настъпи астрономическото лято, а какво по-подходящо време от това за книги на любовна тематика?  Представяме ви пет нови романтични романа, в които да се потопите през предстоящите летни дни. 
💖 💖 💖
"В града на замечтаните кули" от Джулия Уелан 
- Първото ни предложение отвежда в Оксфордския университет, където Елинор Дъран отива да изучава английска литература от 19. век. Вместо да попадне на любимата си професорка там обаче, тя се натъква на друг преподавател - Джейми Дейвънпорт - човекът, съсипал дрехите й сутринта. Въпреки неприятната си първа среща, Елинор и Джейми бързо намират допирните точки помежду си, но скоро Елинор се оказва на кръстопът - да се отдаде на любовта, или да се върне в родното си място, където да продължи обещаваща кариера.
                                                                 💖 💖 💖
"Първата дама" от Сюзън Елизабет Филипс
- Наскоро преиздадена с нова, свежа визия, "Първата дама" от Сюзън Елизабет Филипс…

"Освен това танцувам" - вдъхновяващ роман, съставен единствено от писма

Драги мой, Със сигурност си запознат с вълнението да си пишеш с някого. Не SMS-и от рода на: „Купи хляб, като се прибираш“, а истинска кореспонденция, изискваща внимание, обгрижване, размисъл. О, колко сладко е чакането на писмо! Да дойде пощальонът и да донесе обикновен бял плик, криещ необикновени възможности и то предназначени само за теб (макар че, признавам, през това време на годината мръсникът носи само известия за плащане на данъци). В днешната дигитална ера чакането дори не е дълго. Искаш да споделиш мислите си с някого, написваш му и-мейл и – клик! – писмото е изпратено, а в рамките на минути може да бъде и прочетено. Шеметната скорост на съвременната кореспонденция е дори още по-пристрастяваща. Точно това правят Аделин Пармелан и Пиер-Мари Сото – пристрастяват се към електронните писма, които си разменят по колкото пъти на ден си искат. В тях споделят несподелими истини като това, че Пиер-Мари вече причислява себе си към бившите писатели, защото не може да съчини и къс р…