Има два начина да изживеете живота си: като нещо обикновено или като чудо!
Алберт Айнщайн
Наскоро се замислих с какво най-много се открояват децата от порасналите деца и много бързо си отговорих – вярата и въображението. Те участват активно в изграждането на своя свят, като непрестанно използват въображението си, за да направят игрите по-вълнуващи. Озовават се в различни светове и изживявят безброй вълшебства и приключения. Защо казвам всичко това? Защото е здравословно за възрастните да си припомним това чрез децата, а аз съм сигурна, че на този празник ще натиснем прашасалата дръжка на вратата на детската стая... поне в спомените си.
Остава надеждата, че ще се замислим и по наивно детски начин ще се втурнем да сътворяваме чудеса и малки магийки, както „едно време“. Ако сме забравили „заклинанията“, може да си ги припомним от страниците на две книги: „Тайната на сродните души“ и „Животът може да е чудо“. Целта е да се забавляваме възможно най-много, да се чувстваме щастливи и удовлетворени.
В книгата „Тайната на сродните души“ ще открием връзка с ключове, всеки със своето си име: „Чувстваща визуализация“, „Карта на съкровището“, „Ъгъл на романтичните взаимоотношения“, „Списък на сродната душа“. Минавайки през съдържанието на книжното пътешествие, ще се натъкнем и на дълги коридори с имена като: „Подготви се да бъдеш щастлив“, „Раздавай любовта си“, „Проявявай най-добрата си същност“, „Действай“, „Бъди в мир със себе си“, „Разчисти пространството“. Но приключението си струва, защото всяка крачка ни приближава до материалния израз на съкровеното желание. Имената на ключовете, а и на коридорите, могат само да ни помогнат да се самоусъвършенстваме, да облагородим живота си и да вдъхновим околните да направят същото. Забъркването на вълшебните отвари не е само за професионални магове (и децата) – ние, обикновените възрастни, също може да „забъркаме“ някой цяр (за благоденствие, здраве, любов), стига да знаем кои са подходящите съставки. Например на никого не му е нужна съставката НЕ – тя пречи, проваля мисията и обърква крайния резултат, докато утвържаващата: „Аз съм обичан. Аз привличам любовта. Аз съм любов. Това е така“ (с. 176), винаги оправя вкуса на забърканото (от нас и съдбата) и всичко изглежда една идея по-приятно.
Книгата „Тайната на сродните души“ е полезна за хора, които искат да променят възгледа си, искат да направят нов прочит на събитията от техния живот, искат да открият любовта, но най-вече имат желание да разкрият един от най-важните принципи във Вселената: „Закона на привличането“, с други думи: „Каквото посееш, това ще пожънеш“.
И двете книги – „Тайната на сродните души“ и „Животътможе да е чудо“ – са интересни с творческите задачи, които двете авторки ни предлагат да изпълним, за да привлечем това, което искаме. Точно тези упражнения, мантри и занимания са разковничето на това – да се чувстваме добре по нов начин, да преоткрием себе си – да гледаме на света така, сякаш току-що сме сътворили поредното чудо (или сме се натъкнали на такова), а споделеният опит на действителни лица е само допълнителен пример, че „рецептите“ за тези магии и вълшебства имат ефект.
„Животътможе да е чудо“ се различава и като жанр, и като стил от книгата на Ариел Форд, но и в двете са закодирани едни и същи послания. Ако „Тайната на сродните души“ ни предава „ключовете“ и ни показва през кои „коридори“ да минем, то „Животът можеда е чудо“ ни показва кои са правилните „врати“.
Романът на Ивинела Самуилова е забавен, чудат и непринуден. Главната героиня – Ади, си дава сметка, че е очаквала повече от живота, от себе си, от постиженията си, но е зациклила в ежедневието и е „паднала“ в капана на очакванията и убежденията. Въодушевлението от предстоящите невероятни събития и промени в живота й се е изпарило и тя осъзнава колко важен е начинът, по който възприемаме реалността. А какво правим с представата си за реалността – разширяваме границите ѝ: От първия път, когато с почти треперещ глас се представи пред другите участници в семинара за психолози „като богослов, който не може да намери себе си“ (а камо ли Бог), бе минала повече от година. За това време в живота й се случиха и продължаваха да се случват какви ли не изумителни неща. Ади бе влязла в един процес, който не разбираше как точно действа, но непрекъснато наблюдаваше невероятните ефекти от него. Алексей ги беше въвлякъл там и за хората с по-стандартна представа за света някои от нещата, които правеха, бяха твърде шантави, но Ади беше във възторг.
Тя излиза извън установените рамки на обществото. Прави неща, които мнозина биха сметнали за смахнати, но точно те отварят съзнанието й, предоставят й вдъхновение и я водят към пътя на промяната: Чувстваше се много странно – някакъв възторг напираше в нея, не усещаше и грам напрежение, очакване или притеснение дали нещо ще последва след този своеобразен „ритуал“ – усещането й беше по-скоро на облекчение и освобождение. Тя започва да чувства съществуването като чудо и се учи да прекарва възможно най-пълноценно времето си. Мисълта, че играе ролята и на чародейка в живота си, я обновява, също като децата, когато са въодушевени от някоя своя идея, нали?
Виктория Димитрова
Няма коментари:
Публикуване на коментар