Какво по-хубаво от това човек да открие книга, в която да намери своя свят?

Когато сме на 20 имамe пълния план как смятаме и как искаме да протече животът ни. На места фантазиите са в повече, тук там има по някое и друго необмислено решение или неясна пътечка, но като цяло пътят е предначертан и пред нас не се вижда нищо друго освен едно светло бъдеще осеяно с успехи и сбъднати мечти. Когато сме на 40, обръщайки се назад виждаме всеки погрешно взет завой и всеки избор, който бихме променили, с познанията, които имаме днес. Има ли златна среда? Можем ли да предвидим грешките на 20 и да предначертаем светло бъдеще на 40?

Памела Сатран взима тези житейски въпроси и ги развива в романа си „40 е новото 20“, с главна героиня 44-годишната Алис, в чието резюме стоят единствено назначенията „майка“ и „домакиня“, за последните 20 години. Титли, които вървят с много повече задължения и способности, отколкото хората си представят. И въпреки това, в света на бизнеса, където битките се водят предимно от младите хора, те не носят почти никаква сила. А когато светът на Алис се обръща с краката нагоре и тя незабавно се нуждае от ново начало, новият и модерен свят и затръшва вратата в лицето и я притиска на тясно в ъгъла. От там изходът е един и може да бъде достигнат само с най-шантавото решение, което някога някой е взимал. Алис се вкопчва в него и поема на едно пътешествие, което реално не би могло да завърши добре. Или пък не? 44-годишната домакиня от Ню Джързи преглъща годините с натрупан житейски опит и познания, и се гмурка в света на бизнеса като 29-годишна асистентка в едно от най-старите издателства за дамски романи.

Романът на Сатран е изпълнен с колоритни женски образи, в които съвсем спокойно може да се разпознае всяка една читателка. А какво по-хубаво от това човек да открие книга, в която да намери своя свят?

Петя Асенова