„Двама души“ на А.А.Милн – книга за обичта и всичко друго“

Тънък хумор, красиви описания на живота в провинцията и този в Лондон, дълбокомислие и много обич ще откриете в неиздавания досега на български език роман от автора на любимия „Мечо Пух” А.А. Милн „Двамадуши”.

Романът „Двама души“ изобразява семейните взаимоотношения на двама на пръв поглед различни мъж и жена. Започвайки с разликата във възрастта и достигайки до интересите и разбирането за живота, Алън Милн всъщност написва своето най-дълго любовно писмо до своята Дафни.

Реджиналд и Силвия или Алън и Дафни - няма значение. Тук става въпрос за отношенията между съпрузи, които са намерили по нещо в другия, което ги откъсва от живота навън, което ги връща винаги един към друг и което ги спасява един от друг. И точно когато дотогава безрезервно влюбеният Реджиналд си задава въпроса дали е направил правилния избор и дали любовта му към Силвия не е достигнала до онова ниво, на което „не е необходимо да се сдобрявате. Лягате си сърдити, събуждате се, преглътнали обидата и животът продължава удобно както преди.”, преминавайки през терзанията на сърдечните питания, почти погубен и забравил защо точно обича Силвия, Реджиналд изведнъж се отърсва от това чувство. Именно тогава той завинаги спира да се пита:

„ - Виждали ли сте в живота си....(по-красива жена)
- Никога – кимна Реджиналд.

- Коя ли е тя?

- Тя ли? – повдигна нехайно вежди Реджиналд. – О това е съпругата ми.”

В типичния стил на Милн, романът ни посочва и много от пороците на обществото, като повърхностно мислене, алчност, лицемерие и интригантство, както и трудния път на провинциалния творец във враждебната среда на големия град.

„Внезапно го обзе носталгия. Лондон бе приятно място, където да се отбиваш понякога, но не и за живеене. В Лондон винаги трябва да правиш нещо; в провинцията може да не правиш нищо. „Да не правиш нищо”, което означава да правиш всичко: да размишляваш, да наблюдаваш, да слушаш, да чувстваш, да живееш.”

Авторът съвсем директно изразява позицията си, че животът ни се случва днес и от нас зависи какво ще последва. Съдбата ни е в нашите ръце:

"Цялата идея за отвъдния свят обаче е, че възмездява неравенството и несправедливостта на този. Но как? Колкото по-дълбоко си убеден, че следващият свят поправя несправедливостта на този, толкова по-малко ще се стремиш да я надмогнеш. Нали? Ако си напълно сигурен, искам да кажа, че този е единственият свят, ще вложиш всичките си знания, за да го усъвършенстваш. А излиза, че всички добри хора са се съсредоточили върху другия свят. Жалко."

И там някъде между дълбоките житейски размисли се крие любовта на Реджиналд към Силвия, на Алън към Дафни, на един мъж към една жена. Различни, но и еднакви в желанието си да съхранят обичта си, красотата на съвместността, извървявайки трудния път на живота не сами, а като двама души.

Колкото повече четете „Двама души”, толкова повече откривате частица от себе.

Михаела Грънчарова