***
В тази гледка времето не съществува.
Накъдето и да погледнеш – Италия! На север и на юг, на изток и на запад, тази страна винаги те мами неустоимо.
***
Има
ли начин да се измери щастието? Всяка обичана къща, над която човек е
превивал гръб като роб, е като продължение на собственото тяло. Много
хора са споделяли с мен, че скоро след първото си пристигане в Италия са
се хващали да си мислят: „У дома съм си“. Самата аз изпитах същото,
когато за пръв път дойдох тук. С времето това осезание се задълбочи. И
както се случва и с любимите ни хора, усещането за принадлежност бива
изтласкано от плашещата реалност на друго едно чувство: „Не мога без
теб“. А къщата си стърчи – самата невъзмутимост, взряна в неспирната
игра на светлината и стихиите.
***
Всеки
ден включва експедиция до някой разсадник – обиколили сме всички в
радиус от трийсетина километра – или обхождане на терасите и двора и
нахвърляне на планове за озеленяване. Зимните дъждове са разрохкали
пръстта и нозете ми леко потъват в нея. Тъй като този път идваме
навреме, съм се амбицирала да засадя най-разгулната, ярка, цветуща
градина след парка „Боболи“ във Флоренция. Искам да направя така, че
никоя птица, пеперуда и пчела в Тоскана да не е в състояние да устои на
моите кремове, петунии, жасмин, рози, орлов нокът, лавандула, съсънки и
стотиците ухания, изпускани от цветовете им.Влажният
оранжериен въздух и упоителното въздействие на ярките багри на
здравеца, хортензиите, петуниите, импациенса, бегониите и десетките
други нежнорозови и коралови цветя ме блазнят неудържимо да натоваря
колата с разсад още сега.
***
Щастието
ли? Цветът му сигурно е пролетно зеленото, което не намирам думи да
опиша, докато не съзирам новоизлюпеното гущерче, изтегнато на припек
върху камък. Тази багра, искрящозелената гущерова кожа, се преповтаря
във всеки млад листец. Обновяващата мощ на природата избухва във всеки
бурен, клон, стъбло. Докато се трудя под мекото слънце, усещам зеления
фитил, набождащ в моето собствено тяло. Изблиците на енергия,
калейдоскопичната игра на светлината в листака, ветрецът, който извиква
на устните ми думата „зефир“, тази лекомислена простота може да се
нарече щастие.
Електронна книжарница "Хермес"
Няма коментари:
Публикуване на коментар