Пропускане към основното съдържание

"Скитник в непознати селения" - всяка книга може да посади в съзнанието на четящия безброй развръзки в собствения му живот


Ако „защо“ беше първият и последен въпрос, то „защото бях любопитна какво ще стане“ беше първият и последен отговор. Подобен отговор е бил даден на самия Бог в райската градина и винаги е бил предопределен да бъде причината за края на властта на човеците над нещата.

Подхванах „Скитник в непознати селения“ на шега: исках да видя какви ги пише Джон Конъли, понеже не бях чела нищо от него, а все ме дърпа в тая посока. В случая ме повлече корицата – книги, което автоматично провокира любопитството ми. 


Оказа се, че това съвсем не е някаква банална криминална история – това е книга, касаеща темата могат ли книгите да убиват. Всяка книга е кръстопът на вселени, защото може да посади в съзнанието на четящия безброй развръзки в собствения му живот. Четейки, човек преначертава съдбата си и решава накъде да тръгне, а светът се променя след всяка книга и след всеки сменил посоката си.

Може ли да съществува книга, която да е способна да погълне самата себе си... да погълне и целия познат свят, заедно с всичко в него, да го сдъвче сред пулсиращите си корици, да го превърне в отвратителна разчленена пихтия със странно разтегливи понятия за време и пространство и да го върне обратно на мястото му, заедно с всички объркани от това действие хора и полуразложените им съдби? 

Всичко това може да се случи. Някога. Някъде. А доколко това за разследващия г-н Сотър е истина или умопомрачителен брътвеж, ще прецените сами, скитайки се из непознатите селения на Джон Конъли. 
 



Книгата пренаписва света.


Петя Юнчова

Коментари

Популярни публикации от този блог

Книгите за лятната ваканция - задължителни!

За някои деца четенето на книги през ваканцията е истинско мъчение, може би от факта, че на всички списъци слагат думата ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ! Затова съвета ни е да накарате децата си да забравят тази дума и да наблегнат на това, което е написано в самите книги. 
Много деца следят точно колко страници са прочели, но когато започнат да четат откриват очарованието на новите светове, които книгите им разкриват.
Решихме да помогнем на родителите, които се чудят какви точно бяха книгите в списъка за лятото. Но първо няколко съвета за вас и вашите дечица:
Правила за четене:
1. Не вземай книгата с мръсни ръце.
2. Не прави бележки върху книгата. Направи си и използвай книгоразделител.
3. Съхранявай книгите грижливо.
4. Изяснявай си значението на неизвестните думи – търси ги в тълковния речник или попитай възрастните.
5. Старай се да разбираш и да си представяш това, което четеш.

А  също така да не забравяме и:



А сега и примерните списъци:
За втори клас:
Български народни приказки
Приказен свят” – А. К…

5 нови романтични заглавия, които да прочетете в летните дни

Преди няколко дни настъпи астрономическото лято, а какво по-подходящо време от това за книги на любовна тематика?  Представяме ви пет нови романтични романа, в които да се потопите през предстоящите летни дни. 
💖 💖 💖
"В града на замечтаните кули" от Джулия Уелан 
- Първото ни предложение отвежда в Оксфордския университет, където Елинор Дъран отива да изучава английска литература от 19. век. Вместо да попадне на любимата си професорка там обаче, тя се натъква на друг преподавател - Джейми Дейвънпорт - човекът, съсипал дрехите й сутринта. Въпреки неприятната си първа среща, Елинор и Джейми бързо намират допирните точки помежду си, но скоро Елинор се оказва на кръстопът - да се отдаде на любовта, или да се върне в родното си място, където да продължи обещаваща кариера.
                                                                 💖 💖 💖
"Първата дама" от Сюзън Елизабет Филипс
- Наскоро преиздадена с нова, свежа визия, "Първата дама" от Сюзън Елизабет Филипс…

"Освен това танцувам" - вдъхновяващ роман, съставен единствено от писма

Драги мой, Със сигурност си запознат с вълнението да си пишеш с някого. Не SMS-и от рода на: „Купи хляб, като се прибираш“, а истинска кореспонденция, изискваща внимание, обгрижване, размисъл. О, колко сладко е чакането на писмо! Да дойде пощальонът и да донесе обикновен бял плик, криещ необикновени възможности и то предназначени само за теб (макар че, признавам, през това време на годината мръсникът носи само известия за плащане на данъци). В днешната дигитална ера чакането дори не е дълго. Искаш да споделиш мислите си с някого, написваш му и-мейл и – клик! – писмото е изпратено, а в рамките на минути може да бъде и прочетено. Шеметната скорост на съвременната кореспонденция е дори още по-пристрастяваща. Точно това правят Аделин Пармелан и Пиер-Мари Сото – пристрастяват се към електронните писма, които си разменят по колкото пъти на ден си искат. В тях споделят несподелими истини като това, че Пиер-Мари вече причислява себе си към бившите писатели, защото не може да съчини и къс р…