петък, 29 януари 2016 г.

„Златният син“ - история за дадените шансове в живота, за личностния избор, за приятелството, за любовта

Индия е огромна страна с хилядолетна история, населявана от стотици нации, народности и племенни групи с различни езици, култури и религии. Америка също е един огромен свят с разнообразие откъм националност, религия, език. Още от „Изгубената дъщеря“ съм изключително впечатлена как Шилпи Сомая Гоуда  разкрива колорита на Изтока и Запада, където различията могат да сближават хората, да ги обогатяват, да ги променят към по-добро.
В „Златният син“ на лице отново са сложността и красотата на индийската култура, както и част от плюсовете и минусите на страната на неограничените възможности. Романът следва две линии - животът на Анил и този на Лийна. Те са приятели още от деца, но съдбата ги разделя и събира безброй пъти.

Анил е млад човек, който живее несигурно между два свята: малкия провинциален град Гуджарат - домът, познатото, и Тексас - новото, различното, неизвестното. Живееше в две страни, но не се чувстваше на мястото си нито в едната, нито в другата. Той е Златният син. Обременен, както от очакванията на семейството си относно задълженията му като първороден син, така и от трудностите, които среща по време на специализацията си по медицина на място, където при всяко обръщане му се припомня откъде идва и колко по-назад е от всички останали, той не спира да търси себе си, да се бори със себе си и за себе си.

Съдбата на Лийна й предопределя да остане в Индия, да се омъжи и да попадне не в ново семейство, а в нещо по-ужасно и от затвор. Разбира се, бракът й е договорен. Нито тя, нито родителите й предполагат на какво мъчение ще бъде подложена единствената им дъщеря - да слугува и гладува, да бъде унижавана и физически насилвана не само от т.нар. си съпруг, но и от цялото семейство. Намира сили да избяга, да се върне при майка си и баща си, което се оказва равносилно на това да бъде зачеркната от обществото.

Техните срещи и раздели, които се броят на пръсти за периода, проследен в  романа, са като спасителен пояс и за двамата. Никога няма да бъдат заедно и, може би, това е ключовото в техните отношения - успяват да си бъдат опора, да си вдъхват смелост, когато е нужна на единия или на другия. А най-интересното е, че дори не осъзнават, че го правят.


Както първият роман на авторката ("Изгубената дъщеря"), така и „Златният син“ е една история, изпълнена със съзряване, която показва не само сложността, но и силата на бойната единица, наречена семейство. История за дадените шансове в живота, за личностния избор, за приятелството, за любовта като трамплин към прескачането на всякакви препятствия. Да, това е и една любовна история - има я любовта между мъжа и жената, между братя, между брат и сестра, между приятели, между баща и син, между майка и син. Има я и несподелената, нараняваща, жестока страна на любовта, но и чаканата, желаната, спасителната любов.



Книгата започва така:

 Когато съветвате някого, трябва да се опитате да му напомните за нещо, което е забравил, а не за светлината, която не е могъл да види.

Затова няма да ви призовавам да я прочетете. Сигурна съм, че тя сама ще ви намери в точния момент.
Петя Анастасова

Няма коментари:

Публикуване на коментар