Пропускане към основното съдържание

Владимир Зарев за романа „Камбаната“ на Недялко Славов

Истината за нашето българско несбъдване



От години познавах Недялко Славов като поет, харесвах и ценях неговите стихотворения, виденията му, изпълнени с особена зряла тъга и със запомнящи се смисли. Затова бях изненадан и озадачен, когато той започна да пише проза, постепенно моето удивление нарастваше именно защото романите му „Вертиго“, Фаустино“, „Портрет на поета като млад“ и особено „432 херца“ постепенно засилваха впечатлението ми, че в националната ни литература – късно, но не просто убедително, а някак помитащо – навлиза един оригинален, талантлив белетрист. Последният му роман – „Камбаната“, задълбочи това щастливо усещане, ще кажа веднага и направо, че това е едно от най-значимите прозаични произведения, написани през мъчителния ни и несвършващ преход.

http://hermesbooks.com/avtori/nedjalko-slavov.html

Светът, който ни заобикаля, е реален, вещественият свят около нас съществува, но лишен от енергията на нашето духовно любопитство, той е неуловима, все още латентна форма на съществуване, полусън на предметния свят, бездиханната дрямка на природата. За да се пробуди този унесен в себе си свят, той трябва да бъде назован и така единствено словото и талантът на твореца, неговото въображение и интуицията му разбуждат Битието и го превръщат в смисъл, а по-сетне в памет и в История.
Призвание и вътрешен копнеж на всеки истински творец е да създаде свой познаваем, но неповторимо личен свят. Колкото по-значим е този творец, толкова неговият свят е по-величествен и самобитен, по-неизчерпаем и недостижимо единствен. Светът на Недялко Славов непрекъснато се наслагва и усложнява, той е оригинален и изтръгнат от унеса на тавтологията, от повторението на ежедневието, той е навсякъде около нас, но ние можем да го видим единствено и само в неговите прекрасни романи. Така всеки истински писател е неоспорим еретик, който доизмисля и досътворява видимия, божествения свят, а също доизмисля и досътворява човека. Безкрайността на човека. Това той постига с помощта на най-възхитителното достижение на разума, с помощта на своя талант и с най-чувствителните си сетива – с въображението и с интуицията си. А романът „Камбаната“ е изграден с могъщо въображение и с интуиция, която надниква не само в трагедията и руините на едно забравено от хората село, но и в дълбината на цялостния ни и така деформиран живот.
Да описваме битието, като го разгадаваме и променяме, не е въпрос само на интелектуална наслада, но е и опит да се разбере действителността, като повлияваме върху нея и я превръщаме и в социално познание, и в чиста духовност. Постижението на Недялко Славов се състои в това, че без дори да го желае, той не само проумява, но и разширява света, заобикалящото ни... и окриляващо, и трагическо съществуване. В неговия роман животът в странджанското село непрекъснато гасне и се смалява, но от друга страна, същият този живот сякаш израства и се извисява, изпълва се с могъщи страсти и познание, превръща се в метафора на цялото ни разпадащо се битие. В някакъв смисъл Недялко Славов допълва действителността със собствените си представи, размисли и преживявания, породени от нея, и наистина разширява съществуващото, като го натоварва със смисли, като определя за съдбовни не толкова самите факти и събития, а техните сенки и значения. Ето защо познатият, повтарящият се обективен свят, като премине през въображението и интуицията на писателя, става реално безграничен и се превръща в нещо различно от действителността, в нещо само негово и уникално. Недялко Славов рисува не само това, което се вижда, а се опитва да надникне зад него, ще употребя по-точната дума – отвъд него. Разказът му е преизпълнен със словесни метафори, а те съдържат в себе си конкретния образ, но и неговата драма, загатнатите в него прозрения. Езикът, в който е вградена „Камбаната“, е наситен и пределно поетичен, на места епичен, на места грубоват и делничен, ала точно това смешение от чудесна метафоричност и битова прозаика създава усещането за нещо прекрасно, надреално и едновременно с това за ярка, понякога яростна автентичност.
http://hermesbooks.com/kambanata.html
Но нека се опитам да обясня мощното въздействие, а също дълбокия смисъл, вложен в този прекрасен роман. Върху фона на социалния и нравствен разпад, който беляза българския преход, в „Камбаната“ се поставя основният екзистенциален и философски проблем за доброто и злото, за тяхната постоянна борба и взаимосвързаност, за това, че те са съдбовно преплетени у нас и че между тях се създава тайнствена причинно-следствена връзка. Защото и доброто, и злото еднакво присъстват в ума и в душата ни, ласкаят ни, примамват всеки от нас, въпросът е какво от тях външният свят ни е нашепнал и внушил.
Вено /Венко/ израства в едно незначително странджанско село, той поема в себе си гълчавата, пяната и пороя на живота, хората с техните изконни странности, с добродетелите и недостатъците им, а също в съзнанието му се уталожва величието и чистотата на природата, в него попива драматизмът при смяната на сезоните, земният мирис на вятъра и ароматите на полето, тъгата на залезите и дълбочината на разжареното нощно небе. Този малък, привидно незначителен свят всъщност е безкраен и бележи като жига душата на героя, защото това е и ще остане единственият, обживеният, неповторимият и завинаги неговият свят.
Поради невъздържания си и гневлив нрав Вено извършва две разделени във времето, но втрисащи ни убийства. Лежи дълго, с години, в затвора, ала после той, причинителят на злото, ще извърши огромна добрина, ще поеме непосилната участ да брани и спасява селото. В затвора Вено ще научи няколко неща. Още в детството и юношеството си той добре познава насилието /то започва от вечно смръщения поглед на баща му/, но в затвора ще трябва да свикне с несвободата и с потискащата самота. С премазващата несвобода и самотата, която обезличава. Там, в затвора, той ще започне да чете книги, привидно те го спасяват от самотата, но всъщност го удавят в своите различни светове и многолюдие. Книгите са пренаселени с хора и тяхната житейска „бъбривост“ не го разсейва, а допълнително го потиска и почти го довежда до лудост. Именно в самотата на затвора героят на Недялко Славов ще разбере, че в копнежа си да споделя и обича, е способен да се влюби платонично дори в мъж.
Когато излиза от затвора, Вено е все така несвободен и осъден на самота, но сега той е загубил и своя единствен и неповторим свят, защото селото е до болка променено, хората в него са други, остарели и безпомощни, никому ненужни, захвърлени от съдбата си като вехти и дрипави дрехи.
Най-сетне намерил смисъла на живота си – да брани своите съселяни от посегателствата на циганите /Мематите/, Вено остава разтърсващо сам пред злото, а над него се възправят отчаянието, плъзналото човешко страдание и цялата възможна несправедливост. Той е готов да пожертва себе си, за да спаси и откупи селската черква с камбанарията и камбаната. За да събере парите – неизплатените петнадесет хиляди лева, Вено се бие пет пъти смъртно с нож за по три хиляди лева, но това се оказва недостатъчно. Мематите /те са зловещата метафора на злото, всъщност попълзновението на прокобата и развалата/ са навсякъде. Героят не изпитва страх за себе си, нито разхлабващо волята покаяние, но цялото насилие, което Мематите причиняват на селото, на неговия изтърбушен и зейнал като рана свят, се струпва със зловеща неотменност върху него. За жалост, Вено не успява да спаси селото и любовта си, ала най-важното – той не успява да спаси прокълнатото и умиращо добро.
Какво да правя? – пита се объркан той. – Какво следваше? Кого спасявах? И спасявах ли някого? Или водех пожара след себе си?“
Кулминацията на романа е в оня миг на крайната човешка неблагодарност, когато баба Стойна отхвърля добрината му, обвинява и проклина неговата човечност, възвисяващата го саможертва. И той полудява, започва безредно да хвърля камъни, сякаш за да засипе с тях другите, но и себе си.
Роби, мръсни роби – шептях, докато хвърлях. – Роби, мръсни роби – взех да надигам глас. – Роби, мръсни роби!“ Вече крещях, докато вървях и се спъвах през гробището на къщите. С тия викове влязох в двора на църквата. „Ро-би, мръс-ни роби! – накъсвах виковете си, докато изкачвах стълбището на камбанарията. С тия викове заблъсках камбаната. С пълно гърло на всеки удар изревавах: „Роби! – Между двата удара крещях: – ...мръсни! И още: – ...роби!“
Защото виновни са не само Мематите – разбирайте несправедливостта на времето, ала и самите хора, виновни за смъртта на цял един свят сме всички ние. Интересни, изпълнени с всеотдайност, болка и драматизъм са и женските образи в романа. Менда ще потърси закрилата и мъжката сила на Вено, но после, обладана от страха и угризенията си, ще го изостави в самотата и обречението му. Вено няма да умре, съсечен от Мематите, ще го спаси голямата му любов Лейла, която в последния миг ще го замени със себе си и на засадата, поставена от тях, ще се подложи под съсичащия удар на брадвата. Оная гордата, нежна и излъчваща душевна чистота Лейла, която в юношеството разбужда душата му, и сегашната наплашена до смърт, продаваната и купуваната проститутка, курвата Лейла, която ще го заведе до Мематите, но ще поеме неговата участ и голгота.
Така чрез трагичната съдба на Вено „Камбаната“ се превръща в епичен разказ за трагическата смърт на едно странджанско село, за погрома над едно човешко обиталище, което е имало изпълнено с живот минало, но няма бъдеще. За едно ограбено човешко съществуване, което е лишено от памет и е превърнато единствено в настояще. Това всъщност е разказ за мъчителното разграбване, обезличаване и умиране на стотици български села, в които са расли деца, в които земята, поминъкът и училищата са били живи, имали са богата история, заличена в тези белязани от егоизма години, и бяха превърнати в оглозгани и продънени руини, в призраци.
Сега позволете ми да кажа няколко думи за разлюшканата и помитаща сила на самата камбана. Тя е гласът на вярата, избликът, викът и шепотът, звънът и издиханието на вярата – и аз я чух в себе си. Камбаната на Недялко Славов е във всеки от нас, всеки от нас трябва да я чуе от високата камбанария на своя ум и сърце и да се пробуди. Защото – ще повторя – виновни сме всички, които позволихме на „Мематите“ да превземат и оскърбят нашия живот, да изпепелят надеждите ни и да превърнат бъдещето ни в постоянно настояще. Защото, докато Вено е сам в борбата с несправедливостта и със злото, всички ние ще губим най-безлично и жестоко тази борба.
Най-сетне ще спомена това, че романът „Камбаната“ никога няма да свърши... ще се чете сега и завинаги. Той вече е част от истината, съдбовна, потискаща и красива част от истината за нашето българско несбъдване!

Източник: "Площад Славейков"

Коментари

Популярни публикации от този блог

Книгите за лятната ваканция - задължителни!

За някои деца четенето на книги през ваканцията е истинско мъчение, може би от факта, че на всички списъци слагат думата ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ! Затова съвета ни е да накарате децата си да забравят тази дума и да наблегнат на това, което е написано в самите книги. 
Много деца следят точно колко страници са прочели, но когато започнат да четат откриват очарованието на новите светове, които книгите им разкриват.
Решихме да помогнем на родителите, които се чудят какви точно бяха книгите в списъка за лятото. Но първо няколко съвета за вас и вашите дечица:
Правила за четене:
1. Не вземай книгата с мръсни ръце.
2. Не прави бележки върху книгата. Направи си и използвай книгоразделител.
3. Съхранявай книгите грижливо.
4. Изяснявай си значението на неизвестните думи – търси ги в тълковния речник или попитай възрастните.
5. Старай се да разбираш и да си представяш това, което четеш.

А  също така да не забравяме и:



А сега и примерните списъци:
За втори клас:
Български народни приказки
Приказен свят” – А. К…

5 нови романтични заглавия, които да прочетете в летните дни

Преди няколко дни настъпи астрономическото лято, а какво по-подходящо време от това за книги на любовна тематика?  Представяме ви пет нови романтични романа, в които да се потопите през предстоящите летни дни. 
💖 💖 💖
"В града на замечтаните кули" от Джулия Уелан 
- Първото ни предложение отвежда в Оксфордския университет, където Елинор Дъран отива да изучава английска литература от 19. век. Вместо да попадне на любимата си професорка там обаче, тя се натъква на друг преподавател - Джейми Дейвънпорт - човекът, съсипал дрехите й сутринта. Въпреки неприятната си първа среща, Елинор и Джейми бързо намират допирните точки помежду си, но скоро Елинор се оказва на кръстопът - да се отдаде на любовта, или да се върне в родното си място, където да продължи обещаваща кариера.
                                                                 💖 💖 💖
"Първата дама" от Сюзън Елизабет Филипс
- Наскоро преиздадена с нова, свежа визия, "Първата дама" от Сюзън Елизабет Филипс…

"Освен това танцувам" - вдъхновяващ роман, съставен единствено от писма

Драги мой, Със сигурност си запознат с вълнението да си пишеш с някого. Не SMS-и от рода на: „Купи хляб, като се прибираш“, а истинска кореспонденция, изискваща внимание, обгрижване, размисъл. О, колко сладко е чакането на писмо! Да дойде пощальонът и да донесе обикновен бял плик, криещ необикновени възможности и то предназначени само за теб (макар че, признавам, през това време на годината мръсникът носи само известия за плащане на данъци). В днешната дигитална ера чакането дори не е дълго. Искаш да споделиш мислите си с някого, написваш му и-мейл и – клик! – писмото е изпратено, а в рамките на минути може да бъде и прочетено. Шеметната скорост на съвременната кореспонденция е дори още по-пристрастяваща. Точно това правят Аделин Пармелан и Пиер-Мари Сото – пристрастяват се към електронните писма, които си разменят по колкото пъти на ден си искат. В тях споделят несподелими истини като това, че Пиер-Мари вече причислява себе си към бившите писатели, защото не може да съчини и къс р…