Любовта трае толкова, колкото й позволим да остане

Преди няколко години френският автор Фредерик Бегбеде публикува книгата „Любовта трае три години“.

И така схващането, че ни е генетично заложено да обичаме половинката си само три години, завладя света до такава степен, че много хора реално повярваха в тази максима. Толкова силно повярваха, че дори започнаха да тълкуват несполучливите си връзки и бракове с мистичното: Любовта трае три години. 

Теорията се обяснява със следния процес според мен: Срещате човека, който ви се струва, че цял живот сте чакали. Нещата потръгват, понякога не толкова безоблачно, но вече сте двойка и това ви прави безкрайно щастливи.

През първата година се чувствате превъзбудени, окрилени и сякаш поглеждате на света с други очи. За вас животът има едно лице – това на любимия човек.

Прекарвате безсънни нощи, за да се наслаждавате един на друг.

През втората година се чувствате стабилни, уверени, че до вас стои човекът, с когото искате да прекарате остатъка от дните си.

На третата година обаче не говорите, защото няма какво да си кажете.

На следващата година... На следващата година всичко започва отначало. Но вече с друг човек!

Няколко цитата от книгата, които ми направиха впечатление:

***

Забелязал съм, че колкото са по-даровити хората, толкова са по-мили.

***

Хората, които говорят срещу любовта, са онези, които най-силно се нуждаят от нея.

 ***

Щастието плаши много повече от нещастието.

***

Трябва сам да си довършен, за да можеш да преживееш една недовършена история.

***

 

Любовта трае толкова, колкото й позволим да остане. Понякога може да сте влюбени само три дни, друг път – три месеца, три години и дори цял живот. Всичко зависи от това дали сте срещнали правилния човек и ако не – след колко време ще го осъзнаете и ще се разделите. 

Ива Станчева