вторник, 23 февруари 2016 г.

Красиви ходещи бедствия и забрави от Джейми Макгуайър


След „Красиво бедствие“ и „Ходещо бедствие“ авторката Джейми Макгуайър продължава с „Красива забрава“. Като първа книга от нова поредица за братята Мадокс, тук Макгуайър ни запознава с историята на Трентън и Ками. В предишните две книги образът на Ками бегло ни беше представен, за разлика от Трентън който участваше повече.
В доста статии „Красиво бедствие“ и „Ходещо бедствие“ бяха описвани като феномени. Авторката Джейми Макгуайър продължава със същия успех да завладява читателя както в предишните книги в които ни представи лошото момче Травис Мадокс и първокурсничката Аби Абърнати .
Дори и да не сте чели предишните не е проблем „Красиво бедствие“ може да се чете самостоятелно от другите книги. Тези които са чели предишните веднага ще забележат, че историята на Трентън и Ками започва преди Травис да срещне Аби, и се развива и след заминаването им за Вегас.

- Ако накрая се ожените, дължиш ми сто кинта.
- Да се оженим? - Лицето му се изкриви от погнуса. -Какви ги дрънкаш, Ками? Аз съм на деветнайсет! Кой се жени на деветнайсет?
Огледах се да видя дали някой го е чул как си признава, че няма право да влиза в бара.

След като приятелят и отменя в последния момент предстоящото им пътуване на Ками и остава няколко свободни дни, без ангажименти за пръв път от доста време. Това дава възможност на Трент да се сближи с нея и да спечели приятелството и.

Този мъж имаше най-прекрасния лош ефект върху мен. Сякаш харесваше всичко, което бях и не бях. Дори не се налагаше да се старая. Непоколебимото му възхищение към всичко, което знаеше за мен, беше пристрастяващо. Улавях се, че искам още и още, но не бях сигурна дали ми харесва начинът, по който той ме караше да се чувствам, или познатото усещане.

Тя му помага да превъзмогне чувство за вина от миналото което го преследва и до днес. Постепенно от приятелство връзката им преминава към силна страст.
Стоях в идеалното жилище на идеалния мъж, увита в чаршафите му, а сълзите капеха ли, капеха, докато мечтаех за страдащия татуист, когото бях изоставила.“





Нели Кънева

Няма коментари:

Публикуване на коментар