Сблъсъкът между мечти и реалност, обреченост и избор - красивата страна на изкуство и грозният образ на политиката. Разрезът между интереси и чувства, чиито последици носят унищожителна сила. Мракът, в който често пропадаме, подведени от собствената си погрешна интуиция, и въпросът, който провокира читателя и дебне в най-дълбоките сенки на "Среднощните светлини": Може ли да оцелее красиво и чисто чувство като любовта, в коварно и изменно общество, основано на задкулисни игри и манипулации?
Въпрос, на който ще се опитат да дадат отговор нашите герои.
Запознайте се с Дамян и Елена, в чиито лица и истории ще разпознаете не едни чисто човешки чувства или копнежи. Дамян е млад и амбициозен, отдаден на работата си биолог, а Ана-талантливо, добро и умно момиче, което въпреки личните си проблеми, винаги слуша гласа на сърцето си. Животът на Дамян тотално се преобръща и излиза от своята права, когато получава анонимно писмо, разкриващо дълбоки, отдавна стаени към него чувства. То пък го отвежда към авторката му, която е не коя да е, а негова отдавна позната и забравена приятелка-Ана. Спомените изплуват в съзнанието му и той се връща назад в годините на запознанството им, когато тя е само една от многото начинаещи автори в литературния клуб, а днес вече-пробивен творец на пиеси.
Разбирайки за чувствата й, макар и след години, Дамян признава, че също не е безразличен. И точно когато двамата отново се преоткриват, съдбата прави рязък завой и ги поставя в ситуация, която изисква тяхната внезапна отдалеченост. Дамян получава молба за специализация в чужбина и трябва да избера между кариерата и любовта. Избор, който неминуемо ще остави дълбоки и трайни следи след себе си. Внезапната им раздяла се оказва тежка за Ана и тя се отдава изцяло на работата си. Каква е изненадата за Дамян, обаче, когато се завръща след години и открива, че момичето, което някога е оставил, вече не е същото. Сгодена за известен политик, с блестяща кариера на писател и привидно щастлива и задоволена от живота, който води. Каква се крие зад целия този обрат?
Може ли любовта да преобразява, или липсата й – разрушава? Хора, съдби, животи? Възможно ли е да бъдем щастливи отново,загърбили старите рани от любов, или те вечно ще кървят, напомняйки за собствените ни грешки. Ще платим ли за болката, която сме причинили от себелюбие и егоизъм, или болката ще бъде нашата цена?
"И ако някой ден заплачеш без видима причина, знай, че една истинска любов, пазена само за теб, е била убита. Заради твоето незнание, заради моя страх, заради човешката суета’" - думите на Ана, които отекват сякаш завинаги в съзнанието на Дамян и носят своята тежест до финала на историята... Защото няма нищо по-жалко и разрушително от късното разкаяние и неизживяната любов,оставила раните си отворени и незараснали. Или както още казва авторът: "Страхуваме се да живеем и изведнъж умираме. Изчезваме. Изглежда, единственото, което оцеляваше след нас, бе любовта. Стига да намерим силата да я признаем и изживеем докрай." - Послание, на което сякаш се крепи цялата мощна и преобразяваща сила на романа. Болезнената истина, която трябва да бъде изстрада, за да се осъзнае в нейната цялост.
"Среднощни светлини" е роман за най-големите страхове и най-искрените копнежи на хората. За болката от отхвърлянето и породените от нея, понякога непоправими, грешки. Финалът е силен, затрогващ, емоционално наситен и преобръща първоначалните ни представи за романа. Едновременно ужасяващ, но и лиричен. Красивият и трагичен начин, по който са преплетени светът на изкуството и този на властта са това, което прави романа отличителен и така интригуващ.
Теодора Николова
Няма коментари:
Публикуване на коментар