сряда, 24 февруари 2016 г.

„Смъртен грях“ е нито по-добра, нито по-лоша от „Куршум за двама“


Има нещо страшно и зловещо в словосъчетанието „смъртен грях“, сякаш вътрешен глас грозно нашепва „Този път стигна твърде далеч.“ Kой прекрачва тази граница? Убиецът, жертвите или разследващите? Може би всички…всички са смъртни, всички грешат, а инспектор Хелън Грейс отново е на линия, за да сглоби този грешен пъзел. Година и половина по-късно - нов сериен убиец, нов заплетен случай за нея и екипът й, или това, което е останало от него. Последиците от предишния ги белязаха за цял живот, какво ли ги чака този път…

И тук, както и в „Куршум за двама“ всичко започва от детството. Именно там се крие ключът за причините ТЯ да убива, както и ТЕ да бъдат убити. Мъжки тела, разпорени с хирургическа точност, чиито сърца са изпратени на най-близките им с послание. С какво ли са го заслужили? Жена, способна да извършва това хладнокръвно и многократно. Коя е, защо и откъде намира сили да го извърши? Запознати вече с тежкото детство на главен инспектор Хелън Грейс, тук  отново ставаме свидетели как изпитанията в миналото са неин пръв помощник при разплитането на случаите. Именно най-тъмната и най-страшна част от детството, й помага да е по-близо както до жертвите, така и до техния палач.
Когато посягам към втора или трета книга на автор, винаги е с известни резерви. Особено, ако първата е била много силна. „Смъртен грях“ е нито по-добра, нито по-лоша от „Куршум за двама“. Тя е точно толкова силна, колкото винаги се надявам да бъде втората книга! Матю Арлидж запазва и пренася изцяло стила, логиката, интелигентността от първия във втория случай. Динамиката и психологическите елементи също са отново на място. Обрати, които те държат на тръни през цялото време и финал – неочакван, неподозиран, но и абсолютно логичен.
След приключването на случая Хелън Грейс казва: “Надежда винаги има!“. С това смъртният грях е простен…изстрадан, но простен, защото прошка винаги трябва да има! Време е да продължим напред…към следващ случай от Матю Арлидж, където сред куршуми, кървища и грехове отново ще търсим надеждата.

Петя Анастасова

Няма коментари:

Публикуване на коментар