„Белият Бим, черното ухо“ е не просто разказ за съдбата на едно куче,
а повест за хората – добри и зли, равнодушни и отзивчиви, и тяхното отношение към животните.
За мен това е най-тежката и най-истинска книга, която съм чела, произведение, в което всяка дума ме кара да се замисля. Книга, която всеки родител трябва да прочете на своето дете, за да го научи какво е вярност, преданост и честност, за да изгради у него чувството за справедливост и любов към по-беззащитните от нас.
Останал сам на света, Иван Иванич решава да си вземе малко кученце, с времето то става всичко за него и двамата живеят щастливо, напълно достатъчни един на друг. Един ден тяхното съжителство е прекъснато от влизането на Иван Иванич в болница, от този ден нататък единствената цел на Бим е да чака и търси своя стопанин. В своето търсене той среща хора, които му помагат, хора, които го нараняват, хора, които го напътстват, и хора, които го отклоняват от пътя. Нищо не може да откаже едно предано куче от дълга му към стопанина. Дали ще се срещнат двамата приятели накрая? Дали доброто ще възтържествува?
Книгата „Белият Бим, черното ухо“ ни учи на това, че „вратите винаги се отварят, ако почукаш на тях“, на това, че „истинските приятели винаги се връщат“, на това, че „светът може да бъде и предателски жесток“ и че „въпреки тежката зима, отново ще дойде пролет“.
Белла Христозова
Няма коментари:
Публикуване на коментар