„Синята брада“ на Амели Нотомб е книга за любовта – в нейното присъствие и отсъствие едновременно

 

Любовта е въпрос на вяра. Вярата е въпрос на риск.

 

Преди година четох интервю с интересната и продуктивна писателка Амели Нотомб, в което тя споменава, че любимата ѝ приказка е „Синята брада“. Когато преди месец се появи новата ѝ книга – „Синята брада“, за мен не беше изненада решението ѝ да представи своя личен поглед върху най-зловещия персонаж от приказките на Шарл Перо. Разликата между нейната история и тази на Шарл Перо е, че това не е приказка – това е поредният експеримент на малката ексцентрична белгийка, с който отново върви по ръба на читателските възможности да приемат историите ѝ за хипотетично достоверни. Това е поредната ѝ книга, която ме кара да възкликвам спонтанно: „Това не е възможно!“, и едновременно с това да продължавам да се вживявам в историята и да забравям света около себе си. Освен малкия обем, поредната ѝ изумителна история е двигател, който възбужда сетивата да поискат да вземат всичко от книгата „на екс“, оставяйки силен послевкус и възможността да си поемеш дъх след екстремното препускане през страниците.

 

 

 

Колкото и странно да звучи, „Синята брада“ е книга за любовта – в нейното присъствие и отсъствие едновременно. От една страна, стоят опитите за бягство от нея и умишленото ѝ недопускане, а от друга – трепетните очаквания на поредната „единствена“ любов. На пръв поглед главният герой не е нищо особено, но умее да борави с най-издайническия женски недостатък – стремежа към лукс, удобство и мъжко внимание. С невероятния си усет към детайла и изтънчен вкус, подобно на Ханибал Лектър, той може да се превърне светкавично от магьосник, вадещ от ръкавите си нови и нови впечатляващи трикове, в опасен сериен убиец, който убива жертвите си единствено чрез собственото им любопитство.  

 

Това е поредната невъзможна до абсурдност, но звучаща откровено реално история, в която ще видите отблизо света на Синята брада, ще разберете историята и мотивите му и ще се запознаете с поредната му съквартирантка. А вие готови ли сте да отворите вратата и да поживеете с него? 

 

Петя Юнчова