„Мофонго“ – сладко-горчивото ястие за душата

Не, това не е кулинарна книга. "Мофонго" е роман за живота. Животът такъв, какъвто е, с всичките му вкусове – и сладки, и горчиви, на моменти киселеещи, безсолни или преподправени. Книгата не се чете, тя се усеща – с всички сетива, подобно на коледна трапеза, и носи същите емоции. Ароматите, вкусовете, докосванията, извивките, цветовете сякаш изникват пред очите на четящия в колоритни живи картини.

Храната и кулинарното майсторство заемат определяща роля в книгата, но по един много топъл и интимен начин. Те вдъхновяват, подтикват към житейски размисли и събират хората – от млади влюбени до големи разпокъсани семейства, които отново стават сплотени под магическото въздействие на трапезата.

Защото необикновените ястия са постоянният фон, на който се развива книгата. Героинята баба Лола се е отказала от една от най-големите си страсти, готвенето, след трагичен инцидент. Десет години по-късно настъпва нова повратна точка в живота й – тя прекарва първия си инсулт и решава да се върне към хобито си, което използва за душевна опора. Неин верен помощник става любимият й внук – Себастиан. Той е десетгодишен и е роден със сърдечен порок. Двамата са съпричастни към положението си, защото са от хората, стояли „на мистериозната граница между живота и смъртта“. В този смисъл техните разбирания за живота, без значение че двамата герои са с толкова голяма възрастова разлика, са по-философски от на останалите. Те, за разлика от другите, не са така потънали в живота, защото осъзнават, че той е нещо временно, и именно затова трябва да го изживеят максимално пълноценно.

„– Не знам – отвърна Себастиан. – Мама казва, че й трябва време, за да обмисли положението.
– Да. Не смяташ ли, че за всички ни е полезно да имаме малко повече време? 

Себастиан се замисли над думите й, ала доколкото можеше да определи, времето изтичаше и не трябваше да се губи.“

 

Така Себастиан и баба Лола решават да се борят за нещата, които искат най-много. Лола се връща към готвенето въпреки хилядите възражения от страна на децата й, които се притесняват за нея и я спират да не се натоварва. А мечтата на Себастиан е толкова трогателна и по детски чиста: той просто иска да играе футбол като останалите деца – нещо, което му е забранено заради риска от претоварване на сърцето. Заради невъзможността му да играе обаче останалите деца му се подиграват. В книгата е застъпена темата за тормоза в училище и деликатната ситуация за тормозения – как да излезе от това положение, как да се предпази, без да предизвика допълнително унижение, което включването на подкрепата на възрастен неминуемо носи.

Готвейки, двамата герои стават още по-близки, а Лола учи внука си на екзотичните пуерторикански ястия от своята младост и му разказва завладяващи истории, свързани с тях. Спомняте ли си разказите на вашите баби и как историите им са обгърнати със специфичен чар и магическата тайнственост, която носи едно отминало време? Такива са и разказите на баба Лола. Особено вдъхновяващ е споменът за запознанството й с бъдещия й съпруг. И тук кулинарните способности са от първостепенно значение: 

„– Виждал съм те в града – каза Рамиро. – Но забравих името ти... Няма ли да ми кажеш как се казваш?

Думите му никак не ме поласкаха, но аз отговорих: 

– Ще ти кажа, след като изядеш ястието, не преди това.
 – Защо? – учуди се той. 

 – Защото, след като опиташ най-вкусния ароз сасонадо, който някога си ял през живота си, никога няма да забравиш името на жената, която го е сготвила. 

 – Е, добре – съгласи се той, – вече съм не само гладен, но и любопитен.“

Житейските рискове също са философски разгледани – Себастиан е обречен на влошаване и само осъществяването на тежка операция може да подобри състоянието му – или да го влоши завинаги. В динамиката на семейните отношения е показано как различните хора приемат по различен начин рисковете към близките си в името на живота.

В "Мофонго" витае и загадъчният образ на Мистериозната старица, който се появява и съветва Себастиан в критичните за него моменти. До самия финал загадката около появяването му расте.  

Книгата „Мофонго“ е едно сладко-горчиво ястие за душата. Тя ще ви разплаче и едновременно с това усмихне. Но едно е сигурно – ще запомните нейния вкус. 

Габриела Стоева