Пропускане към основното съдържание

19 юни – ден на почит към делото на преподобни Паисий Хилендарски

Значимостта на епохалния труд „История славяноболгарская” за пробуждане на националното самосъзнание на българите през Възраждането прави св. Паисий Хилендарски една от най-тачените фигури в родната история. Заслугите на скромния монах и таксидиот (православен монах, събиращ дарения за манастир) го нареждат сред най-популярните личности – дейци на Българската Православна църква. Когато България отбелязва 200-годишнината от появата на „История славяноболгарская”, Светият Синод (на 26 юни 1962 г.) провъзгласява преп. Паисий за български светец, като определя в своя календар 19 юни за ден в негова памет и прослава.

Отец Паисий осмисля идеята и написва творбата си за близо две години (1760–1762 г.). Наред с призива си за опазване на българския език и опознаване на българската история, той оставя и конкретния завет: „Преписвайте я и платете да ви я препишат”. Въпреки че при посещението си „в немската земя” е видял книгопечатането, Паисий иска „Историята” да бъде преписвана на ръка, осъзнавайки, че такъв труд е гаранция за възпитаване на съмишленици. Изследванията дават сведения за над 70 преписа на най-българската книга, като до нас реално са достигнали 42. През последните години чрез дарения от частни библиотеки постъпват нови екземпляри.


 Първият препис на Паисиевата история е направен през януари 1765 г. в Котел от отец Стойко Владиславов - бъдещият епископ Софроний Врачански, след личната му среща с Хилендарския монах. Следват Самоковският (1771 г.), Жеравненският и Рилският (1772 г.), и още десетки преписи, направени в различни български краища. В годините на етническа и духовна асимилация разказаното в „Историята” събужда обезверения българин за просвета и борба, дава му надежда за ново бъдеще.

Русчук е единственото българско селище с направени или ползвани цели 6 преписа на „История славяноболгарская”.

През 1844 г. в Будапеща Христаки Павлович отпечатва 2000 броя на „Царственик или История болгарская”. Книгата всъщност е първото печатно издание на един от вариантите на Паисиевата „История”. Както доста други преписвачи на „История славянобългарска” преди него, Павлович се подписва като автор, спестявайки на читателите името на отец Паисий. „Царственикът” бързо набира популярност сред българите и като първа печатна българска история се нарежда сред най-търсените четива през Възраждането.

Русчук е единственото селище в българските земи, за което е исторически доказано, че през Възраждането местните българи са създали или ползвали цели 6 преписа на Паисиевата „История славяноболгарская”.

„История славяноболгарская” първа ни дава писмени сведения и за единствения от българските светци с потекло от Русенския край – св. Димитрий Басарбовски. Въпреки многобройните си странствания из Българско, вероятно е Паисий да не е посещавал Русе, защото в труда си сочи отшелника св. Димитрий от с. Басарбово край Свищов.


 Според последните открити данни от Хилендарския манастир, Паисий е починал в самия край на 1772 г. при пътуването си като таксидиот в Хилендарския метох в село Ампелино край град Станимака – днешния квартал "Лозница" на Асеновград. Бил е едва на 50 години.

Източник: http://www.bg-patriarshia.bg

Коментари

Популярни публикации от този блог

Книгите за лятната ваканция - задължителни!

За някои деца четенето на книги през ваканцията е истинско мъчение, може би от факта, че на всички списъци слагат думата ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ! Затова съвета ни е да накарате децата си да забравят тази дума и да наблегнат на това, което е написано в самите книги. 
Много деца следят точно колко страници са прочели, но когато започнат да четат откриват очарованието на новите светове, които книгите им разкриват.
Решихме да помогнем на родителите, които се чудят какви точно бяха книгите в списъка за лятото. Но първо няколко съвета за вас и вашите дечица:
Правила за четене:
1. Не вземай книгата с мръсни ръце.
2. Не прави бележки върху книгата. Направи си и използвай книгоразделител.
3. Съхранявай книгите грижливо.
4. Изяснявай си значението на неизвестните думи – търси ги в тълковния речник или попитай възрастните.
5. Старай се да разбираш и да си представяш това, което четеш.

А  също така да не забравяме и:



А сега и примерните списъци:
За втори клас:
Български народни приказки
Приказен свят” – А. К…

5 нови романтични заглавия, които да прочетете в летните дни

Преди няколко дни настъпи астрономическото лято, а какво по-подходящо време от това за книги на любовна тематика?  Представяме ви пет нови романтични романа, в които да се потопите през предстоящите летни дни. 
💖 💖 💖
"В града на замечтаните кули" от Джулия Уелан 
- Първото ни предложение отвежда в Оксфордския университет, където Елинор Дъран отива да изучава английска литература от 19. век. Вместо да попадне на любимата си професорка там обаче, тя се натъква на друг преподавател - Джейми Дейвънпорт - човекът, съсипал дрехите й сутринта. Въпреки неприятната си първа среща, Елинор и Джейми бързо намират допирните точки помежду си, но скоро Елинор се оказва на кръстопът - да се отдаде на любовта, или да се върне в родното си място, където да продължи обещаваща кариера.
                                                                 💖 💖 💖
"Първата дама" от Сюзън Елизабет Филипс
- Наскоро преиздадена с нова, свежа визия, "Първата дама" от Сюзън Елизабет Филипс…

"Освен това танцувам" - вдъхновяващ роман, съставен единствено от писма

Драги мой, Със сигурност си запознат с вълнението да си пишеш с някого. Не SMS-и от рода на: „Купи хляб, като се прибираш“, а истинска кореспонденция, изискваща внимание, обгрижване, размисъл. О, колко сладко е чакането на писмо! Да дойде пощальонът и да донесе обикновен бял плик, криещ необикновени възможности и то предназначени само за теб (макар че, признавам, през това време на годината мръсникът носи само известия за плащане на данъци). В днешната дигитална ера чакането дори не е дълго. Искаш да споделиш мислите си с някого, написваш му и-мейл и – клик! – писмото е изпратено, а в рамките на минути може да бъде и прочетено. Шеметната скорост на съвременната кореспонденция е дори още по-пристрастяваща. Точно това правят Аделин Пармелан и Пиер-Мари Сото – пристрастяват се към електронните писма, които си разменят по колкото пъти на ден си искат. В тях споделят несподелими истини като това, че Пиер-Мари вече причислява себе си към бившите писатели, защото не може да съчини и къс р…